Тайдзицюан Център Ба Лин

Материалът е по източници от Интернет
taiji-bg.com Taijiquan Center Ba Lin

The document is from Internet sources




КАКВИ БОЙЦИ СА МАЙСТОРИТЕ НА ВЪТРЕШНИТЕ СТИЛОВЕ НА У-ШУ

Д. Александров


     Лаиците и непосветените в У-Шу/Кунг-Фу често говорят, че т.нар. "вътрешни стилове" (Ней-Дзя) са някаква оздравителна гимнастика, чиято ефикасност в реален бой била равна на нула. В тази статия чрез факти ще докажем точно обратното, че тези стилове са едни от най-ефикасните в света на бойните изкуства и от тях можем да черпим огромни познания и вдъхновение!
     Тук трябва да уточним, че Ней-Дзя системите наистина притежават и лечебни ефекти, но те са вторичен, а не основен белег. Поначало всички тези стилове, както и повечето (ако не и всички) в У-Шу са създадени като средство за оцеляване в конфликтни ситуации (на бойното поле, при нападение, за персонална защита и т.н.). Самият факт, че тези стилове съществуват от векове и са издържали "проверката на времето" е ярко доказателство за тяхната стойност като ефикасни бойни изкуства. Лечебните ефекти на Ней-Дзя също не са за подценяване и това ги прави особено популярни в днешното болно и забързано ежедневие - изпълнено със стрес и болести.
     Към Ней-Дзя спадат Тай-Дзи-Цюан ("Боксът на Великият Предел"); Син-И-Цюан ("Боксът на насочената воля"); Па-Куа-Джан ("Дланта на 8-те мистични триграми"); Лю-Хъ-Па-Фа-Цюан ("Бокс на 6-те координации и 8-те метода"); Ней-Дзя-Цюан ("Бокс на вътрешния бранш"); Да-Чен-Цюан ("Бокс на великите достижения"); У-Дзи-Цюан ("Бокс на безпределната празнота") и множество други.
     Тук искам да обърна внимание за една концепция излагана от някои автори относно това кои стилове на У-Шу са "вътрешни" и кои "външни" . За всеки един който практикува традиционен стил на У-Шу той се явява "вътрешен", а всички други които са извън съответната школа са "външни". Тази оригинална концепция е различна от досега излаганите тези и според много специалисти е най-точна като класификация. Тук явно се сблъскваме с чисто традиционен подход тясно свързан с ритуалите за посвещение, родословие на школата и установяване на "външен" и "вътрешен кръг". И така след като установихме кои стилове са "вътрешни" и кои "външни", нека видим какви бойци са майсторите на нашите "вътрешни" стилове.

Тай-Дзи-Цюан

     Един от създателите на Тай-Дзи-Цюан Чан Санфън бил известен с това, че можел да убива питони и тигри с голи ръце, като прилагал техники от Тай-Дзи. Веднъж император Хуи Чун го повикал за съвет в столицата. Чан Санфън минал сам през опасни местности пълни с разбойници, които завардвали пътищата и ограбвали и убивали пътниците. Защитавайки се срещу разбойниците майсторът на Тай-Дзи убил повече от 100 бандита с широка сабя и голи ръце. Широката сабя (Дао) била любимото оръжие на Чан Санфън и той се упражнявал с нея на лунна светлина, което го зареждало с енергия и мистична сила.
     Тай-Дзи-Цюан се прочул особено много като метод за водене на бой по време на всенародното въстание на "Червените забрадки" (1351-1368г.), което довело до разгрома на монголската династия Юан (1260-1368г.). По-късно Уданските стилове на У-Шу намерили приложение в голямото Тайпинско въстание през XIX век, което завладява цял Южен Китай. В последствие тези стилове стават неотменима част от тайните общества известни като Триади (Хунг), които вплитат У-Шу в своята програма.
     Майсторът Чън Уантин (1600-1680г.) от Чъндзягоу бил известен военачалник и прилагал Тай-Дзи в своята бойна практика. Той бил известен в боя с копие и сабя. В качеството си на военачалник Чън Уантин изпълнявал отговорни поръчения в провинциите Шандун, Джили и Ляодун. Той потушил редица въстания и заговори и с хората си ликвидирал над 1000 бандити, които тероризирали населението.
     Уан Чунюе, който е един от патриарсите на Тай-Дзи-Цюан и автор на класически текстове, бил великолепен боец, който победил множество местни майстори на У-Шу в провинция Хенан и др.
     Друг представител на фамилията Чън - Чън Джуншен (1809 - 1871г.) се прославил в борбата срещу Тайпините и Няней. На третата година от епохата Сянфен (1853г.) предводителите на Тайпин и Няней - Лин Фенсян и Ли Кайфан, оглавили нахлуването на няколко стотин хиляди погромаджии и разбойници в северните области на империята. През същата година Чън Джуншен и помощниците му създали доброволна дружина от десет хиляди бойци от околните села и градове. На 21 май 1853г. те предприели настъпление срещу Тайпините и удържали победа. През 1861г. Чън Джуншен и хората му, които били обучени в Тай-Дзи-Цюан предприели активни действия за ликвидиране на бандитите от "Обществото на дългите копия" (тайно общество) в три окръга - Джан, Вей и Хуай на провинция Шандун. В документите за Няндзюн за това събитие се казва следното: "…Чън Джуншен жител на Чъндзягоу, известен със своята смелост и войнско майсторство, многократно заставал начело на своите селяни срещу бандитите на запад в окръга Вен".
     Съдейки по честите споменавания в документите на Няндзюн, фамилията Чън от Чъндзягоу е била изключително популярна в онези смътни времена. Тази популярност се е дължала преди всичко на отличното владеене на Тай-Дзи-Цюан.
     Особено известен от тази фамилия е великият майстор Чън Факъ (1887 - 1957г.), правнук на известния майстор на Тай-Дзи - Чън Чансин. Още когато бил 17 годишен Чън Факъ побеждава на двубой известен боец на У-Шу с прякор "Бикът". "Бикът" използвал техники от Цин-На (ключове и хватов контрол), но Чън Факъ приложил експлозивна спирална сила (Фа-Дзин) от Тай-Дзи с техниката "Синият Дракон изскача от водата" го хвърли по гръб на повече от три метра.
     На 20 години Чън Факъ спечелил областния турнир п У-Шу (Лей-Тай - бокс на арена) и нямал равностойни противници. Местният управител Хан Фунджун решил да го наеме на работа като пазач, но искал първо да го изпробва срещу своите телохранители.
     Чън Факъ начертал кръг на земята седнал в него и казал, че е готов да го нападнат. Петима стражи го атакували, въоръжени с копия и саби, но той ги победил с лекота. Ударът по ръката на последния от нападателите бил толкова мощен, че сабята му излетяла и се забила с острието нагоре в тавана на залата.
     През 1928г. Чън Факъ отишъл да преподава Тай-Дзи-Цюан в Пекин по покана на племенника си Чън Джаопи. По това време в столицата имало трима братя Ли които се ползвали с много висока репутация като майстори на У-Шу. Братята Ли били много надменни и не разсъждавали реално за Чън стила на Тай-Дзи. Те чули за пристигането на Чън Факъ и веднага го предизвикали на двубой.
     Чън Факъ дошъл с племенника си. Най-големият от братята ли го нападнал с тежък удар. С вик "Ха" (психически вик) Чън направил светкавично движение с крак и подсичайки нападателя го запратил в рамката на прозореца. Техниката му била толкова неочаквана и мощна, че другите двама братя замръзнали на местата си и не могли нищо да направят, и естествено се отказали от двубоя. След този случай репутацията на майстор Чън Факъ нараснала неимоверно, но той продължавал да бъде скромен човек. Много майстори по У-Шу идвали да се учат от него и се възхищавали на неговото благородство и необикновено майсторство. Тези които го предизвиквали бивали победени. Сред тях били майсторът на Па-Куа-Джан - Ли Джианхуа (висок 2м., тежък 100кг.), известният боец Шен Сан и др.
     Чън Факъ многократно бил канен от майстори на Ян-стила на Тай-Дзи да практикуват заедно "бутащи ръце" (Туй Шоу). Репутацията на Ян-стила по това време била много голяма и Чън винаги се отзовавал на тези покани. Техниката на майстора в Туй-Шоу била толкова съвършена, че понякога отхвърлял партньорите си на повече от 6 метра!…
     Майсторът на Тай-Дзи-Цюан Чън Юанпин (1587-1674г.), който бил свещеник, към 1638г. се преселил в Япония и въвел Тай-Дзи там. Той бил с висока степен на посвещение и обучавал в манастира Шиокока от Бушин Едо (днешно Токио). Негови ученици били трима самураи - ронини Фукуно Шичироемон, Исогай Джирозаемон и Миура Йоджиемон. По късно учениците на майстора създават известните школи по Джу-Джуцу: Такеноучи-рю (Явара Риошинто), Ва-Джицу и Кито-рю; известни със своите бойни качества.
     Създателят на Ян-стила на Тай-Дзи Ян Лучан (1799-1872г.) бил наричан с прозвището Ян "Непобедимия", заради репутацията си на непобедим боец. На двубои той убива 18 от най-големите майстори на У-Шу в Китай по това време. Тук трябва да отбележим, че повечето от тези двубои са били с традиционни оръжия и Ян Лучан обикновено използвал късо копие. След тези успехи Ян Лучан бил поканен да обучава императорската гвардия и телохранителите на императора в двореца Гугун ("Забранения град"). От 1840г. нататък, когато бил вече над 40 години, Ян не загубил нито един двубой!…
     Разказват, че веднъж Ян Лучан бил нападнат от засада от стотина мъже, които искали да го пребият от бой. Нежелаейки да убива никого, Ян се покрил със своя плащ и изтърпял ударите и ритниците. Нападателите го оставили мислейки, че той не може да бъде жив след толкова много удари.
     На другия ден Ян станал и се заел с ежедневната си работа, но много от нападателите не могли да се вдигнат от леглото поради наранявания, получени от ударите върху покрития Ян. Това изкуство се нарича "Покритието на Златната камбана" (Дзин Джун Джао) - вид Ци-Гун.
     При друг случай един месен феодал поканил Ян да преподава на неговите телохранители. Когато Ян пристигнал присъстващите били разочаровани, тъй като очаквали той да е с могъща физика. Решили да направят тест и да го изпробват какъв боец е. Срещу него се изправил един стражник с големи мускули и тежки юмруци, който го нападнал свирепо. Ян отклонил меко атаката и контрирал с длани, като тласнал гиганта с характерното за Тай-Дзи "изкореняване". Присъстващите на този двубой после разказвали, че човекът отлетял на няколко метра подобно на "хвърчило с прерязана връв"!…
     В двореца Ян Лучан обучавал на Тай-Дзи и висши сановници от императорската фамилия. Някои от тях станали толкова добри в бойните изкуства, че превъзхождали в уменията си телохранителите и дворцовата стража. Във връзка с това в двореца се шегували, че всъщност "не е ясно кой кого пази"!?… Споменава се, че императрица Цъй Си също взимала уроци по Тай-Дзи-Цюан и по тази причина сред народа наричали Тай-Дзи императорско У-Шу.
     Синовете на Ян Лучан - Ян Панхоу (1837-1892г.) и Ян Дзянхоу (1839-1917г.) били известни бойци и се прославили в своите умения в Тай-Дзи-Цюан.
     Когато бил в зряла възраст Ян Панхоу бил предизвикан на двубой от един майстор на Шаолин-Цюан. Когато боксьорът нападнал, Ян отстъпил встрани и онзи "захапал пясъка". Но боецът не се отказал и поискал да продължат схватката. Ян Панхоу се обърнал към сина си Ян Чаопен, който наблюдавал двубоя и му казал: "Сега ще чуеш песента на лястовицата!…" Когато нападателят го доближил, майсторът забил два пръста (т.нар. "таен меч") в трахеята му. Боксьорът издал звук, наподобяващ писък на лястовица и издъхнал.
     Ян Дзянхоу бил добър по природа и имал много ученици. Неговото достижение било висока хармония на твърдостта и мекотата в боя. Той често тренирал с бърсалка за прах (конска опашка на дълга дръжка) вместо меч и майсторски използвал оръжията, а също и предмети от бита, с които ги замествал. Подобно на баща си, Ян Дзянхоу бил експерт във фехтовката с тояга и копие и владеел различни трикове с тях. На него му било нужно само да докосне или закачи противника с копието или тоягата, за да го повали на земята. Противниковата тояга или копие никога не можели да го докоснат. Той също така мятал майсторски кръгли куршуми от мускет или ядра от арбалет и улучвал птици в полет.
     Веднъж Ян Дзянхоу победил известен майстор на меча използвайки като оръжие една бамбукова четка за туш.
     Другите майстори от фамилията Ян също били опасни бойци.
     Ян Шаохоу (1862-1930г.) достигнал много високо ниво на майсторство и убил много майстори на У-Шу. Той бил толкова суров учител , че дори някои от учениците му умирали по време на тренировките по убийствените му проникващи удари.
     Веднъж в Нанкин един боец на У-Шу, който по-рано загубил мач с него, поискал реванш. По време на боя този човек хвърлил прах от вар в очите на Ян Шаохоу и го заслепил. После започнал да нанася тежки удари с юмруци в лицето на Ян. Осланяйки се само на слуха си и сетивността на ръцете си, Ян отбягнал ударите и с леко завъртане на дланите повалил подлия нападател на земята.
     Ян Лучан също обладавал умението да се бие с вързани очи и запушени с восък уши. За това по-късно било казано: "…Да победиш врага със затворени очи - това е Ян Тай-Дзи-Цюан"!…
     По време на пътуване в провинцията, Ян Шаохоу бил нападнат от свирепо бясно куче. В момента когато то се нахвърлило върху него, Ян изстрелял коляното си и кучето паднало мъртво със смазан гръден кош, като отлетяло на няколко метра.
     Ян Шаохоу притежавал наистина извънредни способности в бойните изкуства. Според известния майстор на Тай-Дзи Чън Манчин, който е очевидец, Ян Шаохоу можел с изстрелване на Ци да изгаси свещ от няколко метра разстояние!…
     Неговият брат Ян Ченфу (1883 - 1936г.) също бил забележителен боец и приемал всякакви предизвикателства от различни майстори на У-Шу, които побеждавал с лекота. Неговите ученици Тун Инчие, Фу Джонуен, Йеарнинг Чен, Чън Манчин, Чън Уеймин, Гу Люсин, Дзиан Юкун ("Кралят на бокса"), Куй Иши, Ли Чуннян, У Хуйчуан, Ню Чунмин и др. били също известни майстори-бойци.
     Един от горните майстори, Дзиан Юкун през 1933г. става победител в националния шампионат по свободен спаринг (Сан Да), а през 1948г. побеждава и в Националния шампионат по борба (шуай дзяо). Според собствените му думи и в двата турнира той победил с техники от Тай-Дзи-Цюан. Майсторът Гу Люсин, който бил експерт в Чън и Ян стила на Тай-Дзи е обучавал охраната на виетнамския вожд Хошимин в тези изкуства. Много от съвременните майстори на Тай-Дзи-Цюан също са известни с големите си бойни умения.
     Чън Манчин от Тайван приемал като по-млад всякакви предизвикателства от представители на други школи. Той изтъква, че изкуството на Тай-Дзи никога не го е подвеждало и е загубил само един двубой с известния майстор Ту Сину от стила Дзъ-Жан-Мен-Цюан ("Естествен, спонтанен бокс"), който го превъзхождал в ударите с крака.
     Ученикът на Чън Манчин, сегашният грандмайстор Уилям Чън е печелил на състезания в Тайван в дисциплината свободен двубой (Сан Да). Негови ученици в САЩ, както и собственият му син са печелили многократно на фулконтактни турнири по кик и тай-бокс в САЩ.
     Малко известен факт е, че легендарният основател на Киокушинкай Карате - Сосай (Учителя) Масутатцу Ояма (10-ти дан), само веднъж в живота си е бил победен и то от един стар майстор на Тай-Дзи-Цюан - "изкуството на най-добрите". Това е майстор Чън от Хонг Конг, чиято школа Ояма посещава след завръщането си от Тайланд, където побеждава знаменития боец от Муай-Тай - "Черната кобра"!…
     Друг майстор на Тай-Дзи от Хонг Конг Чън Тинхун също е известен с бойните си умения в стила У (на У Дзиенцюан). Той е обучил за повече от 40 години над 10 генерации майстори и бойци на Тай-Дзи. Трофеите, които е спечелил на двубои в периода 1944 - 1966г. са безчет. Най-големият му успех е на турнира в Тайван през 1957г., където побеждава местния шампион по У-Шу в полутежка категория Ю Мантин. Учениците на майстор Чън Тинхун спечелват шест от всичко седем златни медала на откритото първенство на Югоизточна Азия в Сингапур през 1969г. Един от известните ученици на майстора е шотландецът Дан Дохърти, който побеждава в абсолютна категория на петия шампионат по Сан-Да на Югоизточна Азия през 1980г. в Малайзия. На финала той нокаутира още в първия рунд 130 кг. си противник Рой Пинк ("Кунг-Фу на 5-те праотци"). По-късно Дан Дохърти многократно печели и състезанията по Туй-Шоу ("Бутащи ръце") в различни страни.
     Друг известен майстор на Тай-Дзи е Фън Чжъциан (стил Чън и Син-И), който е прочут с бойната си техника и майсторството си в Туй-Шоу ("Бутащи ръце"). Заедно с Ма Хун (стил Чън), Чън Сяоуан (стил Чън), Чън Чженлей (стил Чън), Уан Пейшън (стил У), У Тунан (стил У и Ян) и някои други, са едни от най-известните майстори на Тай-Дзи-Цюан в Китай.
     Независимо от преклонната си възраст Уан Пейшън и досега приема предизвикателства на бойци от други школи, които "мачка" за радост на последователите си.
     Фън Чжъциан многократно е канен да преподава Тай-Дзи-Цюан в Япония, където има много почитатели на това изкуство.
     През последните години някои европейски и американски майстори на Тай-Дзи също започнаха да се утвърждават като добри бойци. Добър пример в това отношение е германецът Ян Силберсдорф (стил Чън), който спечели редица шампионати в Китай, а наскоро в "приятелски мач" победи на Бутащи ръце известния майстор от САЩ Кумар Францис (Тай-Дзи, Син-И, Па-Куа, Карате и др.), което е безспорен успех.
     Поради ограничения обем на статията тук не можем да изброим всички прочути бойци от Тай-Дзи и другите стилове; за това ще представим само основните.

Ней-Дзя-Цюан

     Чжан Сунси бил известен майстор в Ней-Дзя-Цюан, който починал на възраст 110 години (дин. Мин 1368 - 1644г.). Чжан владеел бутанията с длани в ръкопашния бой и никога не прилагал удари с юмруци и ритащи техники. Той само леко докосвал противника с ръка и по този начин не бил губил нито една схватка. Казват, че той прилагал удари във виталните точки, които водели до загуба на съзнание, вцепеняване и смърт. Неговото наистина вълшебно майсторство му позволявало дори и в преклонна възраст да разбива с ръка наредени 3 огромни каменни плочи, всяка с тегло по 100 цзина (около 50 кг.)
     Веднъж няколко дръзки монаси настойчиво го предизвикали на двубой и той бил принуден да приеме предизвикателството. Когато започнал боя Чжан Сунси безразлично седнал на земята, а един от монасите, желаейки да покаже своето юначество с всичка сила ударил Чжан с крак. Майсторът леко се отклонил и направил бутане с ръка. Нападащият монах рухнал на земята внезапно, все едно че върху него се изсипал каменопад и скоро след това умрял! Другите монаси показали разум и мъдро се оттеглили от двубоя с майстора на Ней-Дзя.

Син-И-Цюан

     От всички "вътрешни стилове" Син-И е най-известен със своите бойци. Син-И се разпространява главно в Северен Китай и става много популярен сред охранителите на търговски кервани, телохранители на важни личности, военни, даоски монаси и хора с рискови професии. Син-И се практикувал също и сред членовете на различни патриотични организации и тайни общества, които са над 200 в Китай.
     Създателят на Син-И-Цюан е известният генерал Юе Фей (1103 - 1181г.), който го въвежда с голям успех в армията. Самият Юе Фей бил великолепен боец както в юмручното изкуство, така и в боравенето с оръжия и най-вече с меч и копие, като последното било любимото му оръжие. Много от офицерите и войниците му били отлични бойци и прилагали техниките на Син-И в битките. В един по-късен период се появява цяла плеяда майстори на Син-И, които са оставили имената си във вечния пантеон на най-великите майстори в У-Шу. Тук ще споменем някои от тях.
     През 1693г. майсторът на Син-И Цао Дзиу блестящо издържа изпита за висша чиновническа степен (дзинши) и заема първо място на изпита по бойни изкуства, включващ ръкопашен бой и боравене с меч и копие. По-късно той става генерал в провинция Шанси и началник на всички провинциални войски, а накрая и губернатор на околийския град в Шанси. Той бил изключителен боец и теоретик на Син-И-Цюан. В края на своя живот Цао Дзиу става даоски отшелник и се усъвършенства в планината Тайшан.
     Майсторът Ли Лоунен владеел левитацията. Веднъж на двубой един негов колега от Син-И го сграбчил и се опитал да го събори. Тогава Ли внезапно се възнесъл нагоре и неговата глава проникнала в бамбуковия покрив на залата. Когато той слязъл долу, неговите крака били стабилни и лицето му имало същото изражение както преди. Другите мислели, че това е магия, но Ли им казал, че въпреки, че изглежда мистериозно, това просто е върха на изкуството. От такива прояви, той придобил прозвището "Човека на мистериозния бокс".
     Че Ичжай (1833 - 1914г.) бил изключителен боец в Син-И. Той работел като телохранител и заедно с неговия ученик Ли Фучжан се прочули в цял Китай. От цялата страна се стичали бойци на У-Шу, които искали да премерят сили с двамата майстори и обикновено си отивали помъдряли! Че Ичжай е единственият, който успява да победи в приятелски мач друг известен майстор на Син-И Куо Юншен, наричан още "Божествената смазваща ръка".
     Когато бил вече на възраст, Че Ичжай приел предизвикателството на един японски майстор на меча. Двубоят се провел с мечове и Че победил като използвал специална енергийна техника, която парализирала японеца. Че не му отсякъл главата, както се полагало, а му подарил живота и японският майстор помъдрял се завърнал в родината си.
     Куо Юншен бил много опасен боец и убил толкова много майстори на У-Шу, че накрая властите се принудили да го затворят за три години. Той обаче продължил да тренира и в затвора, където усъвършенствал техниката "ръката на демона".
     По-късно той- преподавал бойни изкуства на инструкторите от императорската гвардия. В Пекин той предизвикал на двубой известния майстор на Па-Куа Тун Хайчуан. Боят продължил три дни с прекъсвания и завършил без победител.
     Ученикът на Куо - Сун Лутан (1861 - 1932г.) бил също много известен майстор, който упражнявал Син-И, Па-Куа и Тай-Дзи. Той е известен с това, че не е загубил нито един двубой, при това без да осакатява или убива противниците си. Веднъж в едно село Сун бил нападнат от въоръжената охрана и трябвало да се бие срещу цяла тълпа хора. Сун измъкнал от един плет дълга пръчка и с удари във виталните точки (тиен сюъ) парализирал повече от тридесет мъже, които изпопадали по земята. Когато магистъра на пазачите дошъл да го арестува, той скочил на един кон и избягал. По-късно Сун бил оправдан, че е действал при законна самоотбрана и той излекувал нападателите.
     Дори и когато бил над 70 годишен, Сун приемал предизвикателства от чуждестранни майстори на бойните изкуства, сред които имало и много японци. Всички те били победени от стария ветеран.
     Веднъж Сун бил нападнат в една чайна от двама известни боксьори от Баодин. Те го атакували едновременно - единия с двоен юмручен удар в главата, а другия с нисък кръгообразен удар с крак (подсечка). Сун спокойно отблъснал атаката срещу главата, повдигнал крака си, за да избегне атаката с крак и след това използвал петата си срещу ритащия. Отразяването атаката на двамата боксьори ги отхвърлило на десет стъпки (ок. 3 метра) назад, събаряйки ги на земята. Атакуващият с ритник бил така ударен, че не можел да стане от земята. Тогава Сун тихо попитал: "Защо е тази пакост?". Другите боксьори, които се били натрупали като зяпачи го помолили за извинение, а той се усмихнал и казал: "Ние всички сме приятели". Един човек от тълпата забелязал, че петата на обувката му била скъсана и излязла напред от изтичането на Ци (вътрешната енергия)!…
     Ма Санюан ученик на Ма Сюели (1715 - 1790г.) от Хенанската школа обичал да се бие. Пао Сиентин пише, че той убил 40 - 50 човека в състезания! Друг майстор от Хенан - Чан Кеер още на 15 години бил убил няколко души в провинцията. През 1940г. залата за бойни изкуства, която той основал все още съществувала.
     Майсторът Ли Цуни (1847 - 1921г.) бил също известен боец. Той участвал във въстанието на ихетуаните ("боксьорите") в 1889 - 1901г. срещу западните окупатори и продажната Манджурска династия Цин (1644 - 1911г.). В ръкопашните боеве Ли Цуни използвал огромна сабя дълга около 1,5м. и широка една педя, с която посякъл множество окупатори на Пекин. Ли Цуни получил висше посвещение и в трите стила на Ней-Дзя (Син-И, Па-Куа и Тай-Дзи). Когато бил на 70 години, Ли се съгласил да участва в двубой с непобедимия руски юмручен боец и атлет Кантор. Двубоят продължил едва няколко минути преди Кантор да бъде нокаутиран от стария майстор.
     Известни бойци от Син-И били също майсторите Чжан Чжаодун, Сун Тиелин, Ген Джишан, Уан Джиу, Лю Цилан, Шан Юнсян, Чен Панлин, Чан Чунфен и др.
      Веднъж Чжан Чжаодун (1859 - 1940г.), който бил специалист в Син-И и Па-Куа бил предизвикан от един Шаолински майстор, който твърдял, че може да издържи на удара му (традиционен тест преди истинския двубой). Тогава Чжан го помолил да изнесе ръцете си напред, за да не го нарани и заповядал на 4 свои ученици да застанат зад него с едно опънато одеяло. След това Чжан го ударил с релаксирана длан и боецът отлетял назад падайки в одеялото и събаряйки хората, които го държали здраво!…
     По думите на грандмайстор Уан Шучин, който бил ученик на Чжан Чжаодун, той бил един от най-великите майстори на У-Шу, който Уан е срещал.
     Уан Шучин (1904 - 1981г.) успял дори да надмине учителя си. Освен Син-И и Па-Куа, той изучил също Тай-Дзи-Цюан и Да-Чен-Цюан (И-Цюан) и бил изключителен боец. Дълги години Уан обикалял цял Китай, Югоизточна Азия, Тайван и Япония в търсене на достойни противници и никога не е бил побеждаван. В Япония той победил десетки майстори на Карате, Джудо, Джу-Джуцу и Кендо и според мнението на експерти в бойните изкуства (японски!) бил най-големият майстор в боя с голи ръце. Той нокаутирал и личния ученик на Ояма, Джон Блуминг (сега 10-ти дан по Карате Киокушинкай), който след този случай много го уважавал. До тогава Джон Блуминг не бил побеждаван от никого и Ояма давал награда от 100 хиляди долара за онзи, който го победи. Самият Джон Блуминг е доста арогантен и непримирим боец, който не признавал никакви други майстори освен Масутатсу Ояма!
     Любимият номер на Уан Шучин бил да взима в школата си в Тайван и Япония стари и болни хора и после чрез практиката във вътрешните стилове да ги лекува и да ги прави бойци. Майсторът Кумар Францис описва един случай, когато като по-млад посетил школата в Тайван. По това време той практикувал Карате (3-ти дан) и Айкидо и бил студентски шампион в Япония. Уан Шучин му предложил да играе спаринг с двама пенсионери (мъж и жена съпрузи) от школата му, което Кумар възприел като подигравка и обида. След като и двамата го били последователно един след друг, той бил силно депресиран от този факт и рязко променил възгледите си за бойните изкуства в полза на "вътрешните" стилове!…
     Друг майстор от Тайван Чан Чунфен (1902 - 1974г.) преподавал Син-И и Па-Куа на висши военни и министри от правителството на Чан Кайши. Неговият ученик Хун Исян (1925 - 1993г.) се прочул особено много в различни двубои и шампионати като създал голяма школа, от която излезли множество бъдещи шампиони като Луо Десю, Су Донгчен, Сю Хонджи, Хун Зехан, Хун Зепей и др.
     В началото на своето обучение при Чан Чунфен, Хун имал известни съмнения относно изкуството. Тогава Чан го посъветвал да направи тест, относно това което е научил при него и да предизвика на двубой известни майстори на У-Шу в Тайван. Чан му казал, че ако някой го победи нека той да остане да учи при него!… В тези епични двубои Хун Исян побеждава над 25 изтъкнати бойци и се утвърждава сам като такъв, продължавайки обучението си при грандмайстор Чан Чунфен.
     Сегашни общопризнати и световно известни майстори на Син-И и Па-Куа са майсторите Луо Десю и Су Донгчен. И двамата са многократни шампиони в множество турнири на "фул контакт", провеждани от различни организации на бойните изкуства. Су Донгчен дълго време преподава в Япония (той е наполовина китаец и наполовина японец) и е имал интересни срещи с майстори от различни стилове и най-вече с такива от Киокушинкай Карате. Той е получил и много висока оценка за своето майсторство от покойния вече Ояма и е допринесъл за развитието на Киокушинкай.
     На последните три шампионата в Китай по традиционно У-Шу (лей-тай - бой на арена без правила) през 1928г. (Нанкин), 1929г. (Шанхай и Ханчоу) и 1933г. (Нанкин), призовите места в двубоите неизменно са били печелени от представителите на Син-И-Цюан.

Да-Чен-Цюан (И-Цюан)

     Създателят на Да-Чен-Цюан - Уан Сяндзай (1885 - 1963г.) е ученик на споменатия по-горе Куо Юншен. В своите търсения и изследвания в бойните изкуства той обикаля цял Китай и провежда редица двубои с много известни майстори на У-Шу, като обменя опит с тях. Чрез тези срещи и състезания той усъвършенствал своите умения и най-накрая достигнал съвършенството.
     В провинция Зей Джиан, Уан Сяндзай срещнал известния майстор на У-Джи-Ляо-Шу ("Уменията на 5-те удрящи ръце") - Фан Шизан, с когото провели множество учебни схватки. В Сиан Уан се срещнал с майстор Лю Пейсян, който имал недостижима техника на атаките с крак.
     От особено значение била срещата му с майстора Си Тиефу ("Си голямата брада"), който бил прочут в провинция Фудзян. Си владеел У-Шу от школата Удан и също бил майстор в стила Хъ-Цюан ("Бокс на жерава"), и бил наричан "Майстор номер едно на Китай". На срещата им, г-н Уан веднага поискал един приятелски двубой с почитаемия Си. Си бил скромен човек. Когато научил, че Уан бил пътувал много и се е състезавал с много знаменити майстори на У-Шу, той показал още по-голямо уважение към него. Затова тържествено определил подходящото време и имал едно пробно състезание с госта си. Оказало се, че всеки от тях има свои изненади за другия. Си показал висшите си умения в Хъ-Цюан. Започнал като високо летящ жерав, разпервал се като размахваща крила птица с атаки като светкавица. Неговите бързи движения наистина не можели да се опишат. Когато използвали оръжия, Уан Сяндзай бил по-добър от Си. С меч в ръка, г-н Уан помитал, посичал и същевременно скачал, местел се, обръщал се и се прикривал. Както и да променял тактиката си г-н Си, Уан винаги държал инициативата в свои ръце. Когато атакувал, движението му изглеждало много бавно, но винаги първо достигало г-н Си. Двамата майстори се възхитили и похвалили взаимно и от този момент станали близки приятели. След заминаването на г-н Уан, майстор Си веднъж казал с голяма привързаност: "…На север от река Яндзъ г-н Уан е единственият, който наистина знае същността на бойните изкуства…".
     Уан Сяндзай бил също приятел с майсторите Ян Шаохоу (Тай-Дзи-Цюан) и Лю Фенчун (Па-Куа-Джан), като се учели един от друг и това му помогнало много за оформянето на Да-Чен-Цюан.
     В годините на Втората световна война от Япония в Китай дошъл майсторът Кеничи Савай (5-ти дан Джудо, 4-ти дан Кендо, 4-ти дан Яйдо) и предизвикал Уан на приятелски мач. Те се срещнали в ръкопашен бой и фехтовка, като заместили мечовете с къси тояги. И в двата двубоя японският майстор претърпял пълен провал. По-късно той остава да учи в школата на Уан в продължение на близо 12 години като изучава цялата система на Да-Чен-Цюан. По думите на Кеничи Савай, Уан Сяндзай бил най-великият майстор на У-Шу в Китай по това време.
     С разрешение на майстора, Кеничи Савай открива школа в Токио, като стилът му е известен под името Тайки-Кен ("Боксът на Великия Предел") и всъщност е разновидност на Да-Чен-Цюан. В Япония този стил е повлиял много върху развитието на Карате Киокушинкай особено в ранните му периоди (школите на Хидеюки Ашихара и Ниномия - ранни ученици на Ояма). И до сега много майстори на Карате ходят редовно в Китай, за да обменят опит в школите по Да-Чен-Цюан (И-Цюан) известни с добрите си бойци.
     Друг ученик на Уан Сяндзай - Уан Суанджи (1939 - 2002г.) в свободни двубои (без правила) побеждава редица авторитетни майстори на бойните изкуства и им доказва на практика предимствата на Да-Чен-Цюан и неговата философия. Между победените са майсторите Ли Фушоу (Тай-Дзи-Цюан), Гао Юкин (Тай-Дзи-Цюан), У Чангин (експерт по ритащите техники), националния шампион по борба Ли Люген, Лю Шен (Муай-Тай) от Хонг Конг и много други. Авторът на тези редове на собствен гръб опита "тежката ръка" на майстора, когато се срещна с него в Пекин на Азиатските игри през 1990г. Оттогава почти до самата му смърт през 2002г. поддържахме активна кореспонденция и преведохме на български език две книги на грандмайстор Уан Суанджи, едната от които е издадена (Уан Суанджи - "Да Чен Цюан", изд. "Хелиопол", София 1994г.) Понастоящем елементи от този забележителен метод на У-Шу се преподават в България единствено в школа "Златен Дракон" - София и в някои от филиалите й.

Па-Куа-Джан

     Един от патриарсите на Па-Куа - Тун Хайчуан (1798-1882г.) бил изключителен боец. На младини ой бил разбойник и участвал в дейноста на различни тайни общества. По-късно той постъпил на работа в двореца при принц Су Чинуан, който го назначил за телохранител. В двореца той победил на двубой шефа на охраната - майстора Ша Хуйтзу (Ча-Цюан). След този двубой Ша и съпругата му, която била експерт в стрелба с пистолет, направили опит да гоубият, но били обезоръжени и помолили за милост.
     След като станал известен и започнал официално да преподава Па-Куа-Джан, Тун получил редица предизвикателства от известни майстори на У-Шу, които с лекота побеждавал. В тези дуели Тун се срещнал и с известния майстор Ян Лучан (Тай-Дзи-Цюан), с когото станали приятели.
     Тун бил изключителен майстор и неговият стил на Па-Куа завоювал огромна популярност в Пекин. Майсторът можел да тича странично по стена, скачал от място на височина повече от два метра и можел да се бие с множество противници едновременно.
     Веднъж Тун бил нападнат от неколцина въоръжени мъже, които искали да го убият. Той не само, че се измъкнал невредим, но изведнъж обезоръжил всичките си нападатели чрез мистична техника!…
     Тун заедно със своя първи ученик Ин Фу (1842 - 1911г.), който бил телохранител в "Забранения град", били изпратени да събират данъците на империята в опасната област Вътрешна Монголия. Те извършвали тази дейност повече от 10 години и ликвидирали множество бандити и длъжници на императора.
     Тун бил много добър и в употребата на традиционните оръжия използвани в Па-Куа (Ъмейска игла, копие с два върха, тояга, дълъг меч, голяма сабя, рогатки, обръчи "огън и вятър", лакътни ножове и др.). Историята разказва, че веднъж група бандити препречили пътя на Тун с цел да го ограбят. Той бил въоръжен с чифт ножове тип "еленови рога" (лу джиау дао - рогатки с няколко остриета) и лесно разпръснал бандата. Двама от нападателите обаче били майстори на У-Шу и го нападнали с дългите си саби. Те били здрави мъже и Тун кръстосал оръжието си тридесет и пет пъти с тях, преди да ги убие. В това време дошло подкрепление на бандитите и повече от десет мъже го наобиколили, въоръжени със саби и копия. Тун ги посрещнал спокойно и маневрирайки между тях с ножовете, ги убил всичките.
     Веднъж в двореца Тун с нещо разярил известен учител на У-Шу и той го предизвикал на дуел. Тун изнесъл навън в двора едно копие и му предложил да се опита да го пробие с него. Майсторът нанесъл удар с копието, но Тун го блокирал с длан, а после избегнал следващите удари чрез ловки маневри на краката. Така нападателят не можал изобщо да се докосне до него. Майсторът овладял яростта си и Тун се оттеглил с гръб към една стена. Противникът му го последвал тихо и внезапно нанесъл силен удар с копието. Копието проникнало близо една длан в стената, само че сега Тун седял вече отгоре на стената!… Той се усмихнал и казал: "…Колко си силен! Аз ти казах, че твоето изкуство е много натруфено и фалшиво; не си ли съгласен сега, че това е истина?!"…
     Учениците на Тун Хайчуан от първа генерация Ин Фу, Чън Тинхуа, Чжан Чжаодун, Лян Чженпу, Ли Цуни, Лау Фенчун, Уей Чи, Ши Личин, Ма Уайхък и много от техните ученици били първокласни бойци. Чън Тинхуа носел прозвището "Непобедимата кобра Чън". Освен в Па-Куа, той бил специалист също в Син-И, Тай-Дзи и китайска борба (Шуай-Дзяо). Във всичките си битки той използвал предимно принципа на "единичната промяна на дланта" (тан хуан джан) и успешно хвърлял противниците си с едно движение.
     По време на "Революцията на боксьорите" (1900г.), немската армия пробила защитата на Пекин и нахлула в кварталите, като избила цивилното население. През нощта Чън Тинхуа, който участвал в съпротивата, връщайки се, се натъкнал на немски патрул. Майсторът бил въоръжен с т.нар. "лакътни ножове" (шаоу дао) и веднага ги пуснал в ход, като в ръкопашния бой убил над десет души. Офицерите се разярили и много войници с пушки заобиколили Чън. Той спокойно използвал "пронизващата длан" (чуан джан), за да се изплъзне; след това се завъртял, подскочил на една стена и изчезнал без да могат да го хванат. Според друга версия, след като заколил една дузина германски войници с лакътните ножове, той все пак бил застрелян от другите войници. Така или иначе Чън си остава един от най-ефикасните бойци на Па-Куа.
     Ин Фу работел като охрана на резиденции и като бодигард на богати хора от аристокрацията. Той се ползвал с голяма репутация на боец в Пекин. Когато местните престъпници научавали в кой район работи Ин Фу, те незабавно се "изпарявали" оттам! При различни двубои и предизвикателства Ин Фу победил редица известни майстори на У-Шу. Сред тях бил един обущар експерт в ритащите техники, борецът Хей Руйзи, майсторът Ян Чунфен, бойци от други школи, войнстващи монаси и др. Ин Фу използвал обикновено т.нар. "пронизваща длан" (чуан джан) за атака във виталните точки, където поразявал противника. Той бил също експерт в ритниците и използването на разнообразни оръжия. В неговия стил се използват най-много традиционни оръжия на У-Шу, някои от които се употребяват само в Па-Куа.
     Един от учениците на Ин Фу бил Ма Куй, който бил много добър боец и убил много майстори на У-Шу на двубои. Той също така победил майстора на копието Лян Чин, ученикът на Ян Панхоу - Хуан Чун и няколко руски тежкоатлети бойци.
     Фу Ченсун (1881 - 1953г.) бил ученик на Чън Тинхуа и бил много известен в У-Шу средите. Когато се биел приличал на тигър. Той преподавал Па-Куа в армията на Гуоминдана (националистите), а по-късно в Централната У-Шу Академия в Нанкин и клонът на "Дзин У асоциацията" в Кантон. През това време той приел редица предизвикателства от местните майстори, но никой не бил в състояние да го победи. Освен в Па-Куа, той бил експерт и в Тай-Дзи-Цюан и съставя три форми (таолу) - две за Па-Куа и една за Тай-Дзи (известни като стил Фу).
     Лян Ченпу бил един от учениците на Тун Хайчуан. Преди това той практикувал стила Тан-Туй-Цюан ("Бокс на пружиниращите крака"). Като използвал техниките на Па-Куа той разбил няколко гангстерски банди и убил някои от водачите им.
     Лю Уанфу (стил Чжан) освен в Па-Куа, бил специалист също и в Син-И, Лан-Шоу и Ба-Дзи и Тун-Бей. През 1952г. той участва в турнир по Лей-Тай (бой на платформа) и спечелва в тежка категория на финала срещу известен майстор на Син-И.
     Тук трябва да споменем, че много майстори на Па-Куа обучават кадри на полицията, военните и агенти от тайните служби за сигурност. Такива са майсторите Чан Чунфен, Чао Даюан, Ма Чуансюй, кап. д-р Джон Пейтър (САЩ) и др.
     Освен изброените до тук, известни майстори-бойци в Па-Куа са: Сие Пейци (стил Ин); Джон Д. Брейси; Сун Сикун (стил Чън); Ли Дзумин (стил Лян); Лян Шоую (стил Ъмей Па-Куа); Винс Блек (стил Лян); Нан Лу; Боу Симмарк (стил Фу); Луо Десю (стил Гао); Су Донгчен; Пан Цинфу; Пей Сирон; Дзян Жундзяо (стил Чжан); Гао Ишен (стил Чън); Ша Гуоджън (стил Чжан); Гуо Гумин (стил Лян); Джери Алан Джонсън (стил Сун); Лю Шуйтиен (стил Ин); Джордж Су; Адам Су (стил Ин); Лю Синхан (стил Чън); Хуан Чжичен (стил Ин); Лю Юндзяо (стил Ин) и мн. други.
     Освен че били великолепни бойци, майсторите на Па-Куа и другите вътрешни стилове се борели успешно с болестите и постигали удивително дълголетие. Ярък пример в това отношение е майсторът Ли Чинюен (1678 - 1928г.), който живял цели 250 години (това е строго документирано)! Твърди се също, че негов учител бил един даоски монах от планините Кунлун. Ли разказвал, че неговия учител бил на повече от 300 години, но бил пъргав като маймуна, силен като тигър, мъдър и загадъчен като дракон. Този древен мъдрец инструктирал Ли в един оригинален метод на Па-Куа-Джан ("Па-Куа на 9-те дракона") базиран на "И Дзин" ("Канон на промените").
     През целия си живот Ли Чинюен се занимавал с Ци-Гун, традиционна китайска медицина, събирал билки и ежедневно практикувал Па-Куа. Той казвал, че дължи забележителната си жизненост и здраве на специална диета и практиката на Ци-Гун и Па-Куа.
     В заключение на темата ще кажем в какво се състоят разликите между вътрешните и външните стилове на У-Шу. Външните започват с "твърдото" и завършват с "мекото". Вътрешните следват обратния порядък - започват с "мекото" и завършват с "твърдото". Кое е по-добро можете да прецените сами, а и всичко е въпрос на личен избор и добър учител.
     В У-Шу битува една поговорка: "Тоягата е груба и тежка, но е жалостива; мечът е елегантен и с изящна техника, но е жесток!"…
     И така, вътрешните стилове (Ней-Дзя) на У-Шу са изящни и привидно меки като лечебна гимнастика, но тази мекота е измамна и крие изтънчено и смъртоносно изкуство. То прилича на желязо обвито с памук. Противникът вижда само "памука", но когато усети "желязото", вече е твърде късно!…