Тайдзицюан Център Ба Лин

Материалът е по източници от Интернет
taiji-bg.com Taijiquan Center Ba Lin

The document is from Internet sources




Редки стилове на У-Шу от планината Ъмей

Д. Александров


     Ъмейшан e третият център за развитие на У-Шу в Китай след Суншан (Шаолин) и Уданшан. От тези три центъра водят своето начало множество стилове на китайските бойни изкуства - вътрешни и външни.
     Планината Ъмей се намира в провинция Съчуан и там още от средновековието са разположени множество даоски и будистки манастири. Най-ранните даоски манастири са издигнати още през династия Хан (200 г. пр. Хр. - 220 г. сл. Хр.), а малко по-късно се появяват и будистки манастири, особено през династията Тан (VIII в.). Будистите наричали планината Ъмей също Гуанминшан ("Планина на ярката светлина"). Така също Ъмейшан се счита за една от четирите знаменити планини на Китай, считани и досега за свещени (Суншан, Кунлуншан, Тяншан и Ъмейшан).
     На самите върхове на Ъмейшан могат да се срещнат скромни обители на будистки и даоски отшелници, занимаващи се с медитация или изготвяне на "хапчето на безсмъртието". В хрониките на династия Мин (1368 - 1644 г.) има сведения за практикуваното У-Шу в планината Ъмей. Там се отбелязва, че някои отшелници достигали такова майсторство, че "въртейки тяло и посочвайки с пръсти можели да спрат колесницата на слънцето"…
     Ъмейската школа на У-Шу била много влиятелна и абсолютно равнопоставена със школите от Шаолин (Уай дзя - външните стилове) и Удан (Ней дзя - вътрешните стилове). И до днес много хора считат Ъмейската школа за мистериозна и загадъчна, а стиловете произлезли от Ъмейшан са редки и подчертано езотерични. Даоските и будистките монаси живеели в хармония и изучавали У-Шу, като обменяли информация и умения помежду си.

Тренировка по Ушу - ще успее ли да извади
меча с крак.
     Така се появил един уникален синтез между външните и вътрешните методи на У-Шу, който извлякъл есенцията от Шаолин, Удан и други школи от Северен Китай. Така постепенно през вековете в Ъмейшан се оформя едно специфично направление на У-Шу, което обединява около 75 стила практикувани в манастирите там. Ъмейското У-Шу дълги години е оставало затворено за очите на широката публика, тъй като се е практикувало главно зад стените на манастирите и рядко в средата на миряните. По този начин тези езотерични стилове са се съхранили до наши дни в един изначален и традиционен вид, без да се профанизират, запазвайки високите си изисквания.

Тренировка с гъвкаво оръжие

Майстор на Ушу тренира с копие тип "Вълча опашка"
     Всеки един клон на Ъмейската школа има характерен маниер за водене на боя и техники с голи ръце и с оръжие. Общото за тези стилове са по-широките и солидни позиции, раздвижени и динамични форми с множество въртения и смени на нивата на атака, целящи да изненадат противника, а също така да приучат тялото на практикуващия към максимална подвижност и разкрепостеност. Друго, което отличава Ъмейските стилове е изключително задълбочената вътрешна работа (Ней-Гун), култивирането на вътрешната енергия (Ци-Гун), познания за виталните точки и практическата насоченост на повечето стилове от това направление.

Майстор на Ушу с трисекционна тояга

Тренировка с мечове
     Въпреки оскъдната информация за Ъмейската школа, авторът успя да се добере до интересни сведения за тези стилове от различни източници, а за най-редките от тях е получил сведения директно от китайски майстори. По-долу представяме някои от по-интересните стилове на Ъмейската школа.

Хо-Лун-Цюан
("Бокс на огнения дракон")



Създателят на Хо-Лун-Цюан ("Бокс на огнения дракон")
     Според едно предание, принцеса Чан Пин, сестра на последния мински император Съй Цзун (И Цзун 1628 - 1644 г.), бягайки от манджурците, заедно с будисткия монах Гу Тинпин се укрили в един от манастирите на Ъмейшан. Двамата съумели да съединят даоските и будистки методи на психотренировка, дихателни упражнения (Ци-Гун и Дао-Ин) и манастирското У-Шу с бойните стилове на дворцовия елит. Така възниква един от първите кодифицирани стилове на Ъмей пай (Ъмейската школа).
     Според друга легенда стилът на "Огнения дракон" бил разработен от един майстор на У-Шу, след като наблюдавал схватка между две големи маймуни в планините.
     Майстор Лян Шоую от Съчуан (сега в Канада) твърди, че формата на "Огнения дракон" е разработена от двама даоски монаси - Шен Ден и Цин Су. Това е станало през Минската епоха.
     Хо-Лун-Цюан е един от най-популярните стилове на Ъмей пай и става запазена марка на тази школа, която някои специалисти причисляват към южните стилове на У-Шу.
     По времето на династия Цин (1644 - 1911 г.) един 80 годишен майстор от планините Ъмей приложил този стил с много голям успех срещу войниците от цинската армия и благодарение на това Хо-Лун-Цюан станал много популярен в Китай. Освен Хо-Лун-Цюан в системата на Ъмей пай съществуват още няколко драконови форми (таолу) или стилове известни като "Ъмейски дракон" (Ъмей-Лун-Цюан). Това са формата на "Зеления дракон" идваща от монаха Дан Чжен от пещерата Чунян (планината Цинчен); формата на "Въртящия се като смерч дракон" от Зеления дворец в Ченду; формата на "Черния дракон" създадена от свещеника Джи Шан от храма Фуху; форма на "Драконовия сливов цвят" създадена от монахинята У Мей и формата на "Златния дракон".



     В края на ХVІІІ в. монахът Хуан Лин, постигнал тайните на У-Шу в будистката сангхя, започнал да преподава Ъмей пай в окръзите Жунчан и Лунчан в Съчуан. Негов наследник в изкуството станал мирянина Лю Цзяогу, който създава няколко религиозни училища, където като задължителен елемент се преподавало и У-Шу. Постепенно традицията на Ъмей пай се разпространила все повече в провинция Съчуан и на други места, обраствайки с легенди и въвеждайки нови стилове и методики.
     Класическият автентичен стил, свързан с Хуан Лин се разделя на три големи части, на всяка от които съответства по едно таолу. В процеса на изучаването на първия комплекс се отработва техниката на удари с крака и придвижванията. Вторият комплекс дава акцент върху равновесието и тренира три нива на ездачната позиция (мабу), която тук се нарича съйпин ("четири равновесия"). Третият етап на тренировките съдържа таолу на "Огнения дракон" и постановката на ударите с ръце, а заключителният етап включва обучение в контактен двубой (Сан-Да).

     Положенията на краката са лъжлива стъпка (сюй бу) и чаншан бу. Основните походки са: змиеобразна стъпка (цзи бу), гун бу, "заек", "совалка", "сливане на две" и т.н. Движенията на тялото са вълнообразни като при змия. При извеждането на силата ръцете се движат от хълбоците и ударът се нанася в 4 вида: гуан, дян, пан, и ти. Движенията са събрани, но разнообразни. Мекото побеждава твърдото; прибягвайки към сила се извършва стремителна атака и нанасяйки решаващ удар се чупят костите. Юмручните форми са подвижни и чевръсти с въртения наляво и дясно подобно на извиващ се дракон.
     С Ъмей пай са свързани и няколко вида Ци-Гун, който е повлиял и на други стилове. Това са "Ци-Гун на Огнения дракон" (Хо-Луи-Гун) от школата на слънцето (Великия Ян); "Ци-Гун на тигровата стъпка" (Ху бу гун) и "Ци-Гун на 12-те стълба на школата Ъмей" (Ъмей цзун ши ър чжуан). Последният е оказал голямо влияние на стила Да-Чен-Цюан.
     Стилът на Огнения дракон се базирал също на методи включващи "твърд" Ци-Гун за пределна концентрация на Ци в Дан-Тян. Изстрелването на сила (дзин) в този стил става за сметка на рязкото усукване или бързо завъртане на хълбоците и бедрата. Има специален раздел за използване силата на противника (чрез дърпане, бутане и подсечки); а основният способ за нанасяне на ударите е с пръсти (т.нар. "сочеща ръка" или "тайния меч" - събрани показалец и среден пръст) във виталните точки. Използвали се методите на Тиен-Сюъ (Дим-Мак).

Цзъйу-Цюан
("Бокс в полунощ и пладне")

     Това е друг важен стил на Ъмей пай, който бил създаден от известният монах Шен Дун, който учил в Шаолин и монахът Цин Су, който учил в Удан. Двамата заедно създали този забележителен стил.
     Наименованието на стила идва от специфичните часове отделяни за заниманията с У-Шу - цзъй (полунощ - 23 - 1ч.) и у (по обед - 11 - 13ч.). Тези двучасови отрязъци от денонощието не са подбрани случайно за тренировка, а са свързани с денонощния биоритъм. В денонощието има общо четири такива двойни часове, които са удобни за трениране и стимулират определени енергии и органи в тялото. Другите два такива отрязъка са сутрин (5 - 7ч.) и вечер (17 - 19ч.).
     Движенията в този стил са много икономични и се базират на защита и атака в средната линия на тялото (т.нар. "централна врата"). Майсторите на Цзъйу-Цюан давали следните съвети на практикуващите:
  • Отбегнете атаката на противника и изчакайте удобния момент за нанасяне на ответен удар.
  • Когато противникът ви сграбчи, натиснете (ударете) го с рамо и се опитайте да го преодолеете с ловко движение или хвърляне.
  • Преминавайте в нападение чрез захвати и небойни методи.
  • При атака рязко издишайте, а при изтегляне вдишвайте.
  • При всяко движение използвайте пълната си скорост и умение.
     Учениците упражнявали Ци вътрешно и силата (дзин) външно. Този стил на Ъмей пай има своите характерни форми (таолу) за сабя, копие, меч, тояга и юмручни форми.


Сян-Син-Цюан
("Бокс на подражателните форми")

     Това са цяла група стилове в китайското У-Шу, много от които са развити именно в Ъмей пай. Тук спадат такива стилове като У-Ху-Цюан ("Бокс на 5-те тигъра"); Хоу-Цюан ("Маймунски бокс"); Ин-Джао-Цюан ("Бокс на орловите нокти"); Я-Син-Цюан ("Бокс на гъската"); Яо-Цюан ("Бокс на ястреба"); Дзи-Син-Цюан ("Бокс на петела"); "Стил на зеления бивол"; Ъмей Ху-Цюан ("Ъмейски бокс на тигъра"); Шъ-Цюан ("Змийски бокс") наричан още Ду-Шъ-Тун-Сиен ("Змията изхвърля отровата си"); Ху-Джан Нан Цюан ("Лапата на южния тигър"); Ъмей Цзуй-Цюан и др. Тук ще представим най-характерните от тях.

Ъмей-Ху-Цюан
("Ъмейски бокс на тигъра")


Боец в позиция "Тигрови нокти"
     В Ъмей пай има няколко различни тигрови форми, сред които са У-Ху-Цюан ("Бокс на 5-те тигъра"); "Гладният тигър сграбчва плячка"; "Ревящ тигър"; "Черен тигър"; "Тигрови нокти", форма "Фу Ху"; "Бял тигър"; "Лапата на южния тигър" и др.

     Техниките използвани в тези форми са мощни и директни. Позициите са ниски и ударите са свирепи и яростни, като се нанасят с разкъсваща сила и без финтиране. В това направление преобладават методи на закалка свързани с "твърдия" Ци-Гун. Понякога трениращите изпробват силата на пръстите си (т.нар. "тигрова лапа") като нанасят удари по дървета с дебела и по-мека кора, като се стремят да я разкъсват и обелят.

Шъ-Цюан
("Змийски бокс")

     Не е известно кой е създател на този стил. Тук трябва да отбележим, че съществуват още две разновидности на Шъ-Цюан идващи от Шаолин-Цюан и Нан-Цюан. Вероятно те са оказали влияние върху Ъмей Шъ-Цюан.
     Според историческите хроники Шъ-Цюан е възникнал още по времето на древното царство Юе-гуо (на територията на съвременните провинции Чжецзян и Фуцзян), а по-късно се разпространява в Съчуан, Гуандун, Тайван и Хонг Конг.
     Първоначално стилът се практикувал в шаолинската школа на наставника Цзин Ган и тогава той е носел името Ху-Шан-Цюан ("Юмрук защитаващ планината"). В него имало 7 таолу, които се преподавали в манастира. Стилът е известен също и под името Бато-Шъ-Цюан. Основната формула на ръката е змиевидната. Преобладават ударите с длан и пръсти - пронизващ, забождащ, натискащ, сечащ, тирбушонен, потапящ, махащ и промушващ. Ударите с юмрук са: стоварващ, пробиващ, натискащ, прав, напречен, сечащ, "кука", а основните позиции на краката са бан ма бу, на коляно, Т-образна (дин бу), отделна, гун бу, на еднорога и др.
     Комплексите в стила на змията съдържат над 50 специфични техники.
     Основните изисквания в Шъ-Цюан са: отваряне и затваряне; съчетаване на твърдост и мекота; главният принцип е податливост и вариативност в движенията със скрита сила. Горните крайници са разхлабени и еластични, а долните крайно подвижни със живи и силни стъпки. Силата се крие в мекотата.
     Шъ-Цюан е много ефективен в реален бой. По време на боя тялото трябва да вибрира, ръцете да се стрелкат, стойките да са гъвкави, стъпките приплъзващи и се движи гъвкаво цялото тяло. Изключително опасни за противника са техниките "Драконът играе с перла" (атаки в очите); "Длан пробождаща ребрата"; "Коварна кука удря по темето" и др. За концентрация на енергията (Ци) ударите се нанасят със съскащи звуци "Хъ", "Ху" и "Се". Ударите се нанасят главно с пръстови техники по виталните точки и с реброто на ръката в шията, сърцето, корема, ребрата и очите. Ударите с крака също използват пръстови техники. Шъ-Цюан използва особен вид Ней-Гун, основан на рязкото движение с хълбоци и бедра, благодарение на което Ци се изстрелва в ударната точка.
     Ъмей Шъ-Цюан включва само три тренировъчни форми (таолу): първата обхваща техники на Цин-На ("хватов контрол") и атака на виталните точки; втората включва главно техники на хвърляне, а третата предимно удрящи техники. Всичките техники трябва да бъдат изпълнени внезапно (светкавично), прецизно и жестоко.
     Единственият майстор на запад, който владее този стил е грандмайстор Лян Шоую (от Съчуан), който преподава в Канада. Той е директен наследник на Ъмей пай, получено от неговия дядо Лян Чжисян, който изучил стила от монаха Су Кун от планината Ъмей.

Ъмей Хоу-Цюан
("Ъмейски маймунски бокс")

     Хоу-Цюан е един от древните стилове на У-Шу и е съществувал още по времето на династия Хан (200 г. пр. Хр. - 220 г. сл. Хр.). Има няколко разновидности на "маймунския бокс" и една от тях е Ъмей Хоу-Цюан. Според някои автори планината Ъмей е родното място на "маймунския бокс", тъй като това е едно от малкото места в Китай, където живее специфичен вид гибони, привикнал към по-суров климат. Именно въз основа на тяхното наблюдение е бил създаден този стил.



В дясно - горе:
Сун Укун - Царя на маймуните
     В стила на маймуната има голяма динамика, гъвкавост, подскоци и бърза промяна в посоката на движение. Техниките на ръцете са: цъ, дяо, на, гоу (стискам), чжуа, цай, шуай (отхвърляне). За краката са: чан (залъгвам), дън (ритам), бън (подскачам) и др. Тренировъчните форми (таолу) варират между 10 -15 в отделните стилове. Сред тези комплекси могат да се отбележат: "Маймуна надничаща от пещерата", "Двубой заради плодове", "Маймунска тояга", "Маймунски меч", "Маймунско копие" и др. В системата на Тай-Син-Пап-Гар Кунг-Фу съществуват форми на: "Пияната маймуна", "Каменната маймуна", "Изгубената маймуна", "Стоящата маймуна" и "Дървената маймуна".
     В Ъмей пай стилът на маймуната се нарича Сен-Мен-Цюан, но по всяка вероятност тук става въпрос за отделен бранш, в който има и влияние от стила на маймуната; за това ще го изведем като отделен стил по-нататък. В заключение ще добавим, че в Ъмей пай съществуват най-малко два различни стила на маймуната.

Дзи-Син-Цюан
("Бокс на петела")

     Този стил е създаден преди повече от 100 години в провинция Хунан сред китайските националности туцзя и мяо. Стилът е създаден от майстора Чжан Хайцюан на основата на Шаолин и техники, които са заимствани от боевете с петли, които са много популярни сред националните малцинства туцзя. Чжан притежавал завидно здраве и дълголетие и на 96 годишна възраст участвал на спартакиадата на националните малцинства в Китай през 1965г. като демонстрирал този екзотичен стил.
     В техниката на ръцете в Дзи-Син-Цюан се използват специфични позиции, като "петелски нокти", удари и захвати с пръсти по виталните точки и множество техники с лакти ("петелско крило"). Използват се също голямо разнообразие от подсечки и удари по краката на противника ("Бойният петел разпръсква пепелта"); блокове с широки махови движения по кръг ("Петелът бие с крила"); разсичащи удари и падания върху противника ("Бойният петел откъсва цвете") и др.
     Като цяло стилът е доста агресивен и нападателен, използва се специален вид Ци-Гун и ударите се нанасят с крясъци.

Ба-Дзи-Цюан
("Бокс на 8-те предела")

     Името на стила идва от названието на древното княжество Бадзи, съществувало преди около 2000 години на територията на съвременната провинция Съчуан. Стилът се нарича още Кай-Мен Ба-Дзи. Смисълът Кай-Мен ("отваряне на вратата") се определя от шестте метода за проникване в отбраната на противника, а терминът Ба-Дзи ("8 предела") посочва възможността за изстрелване на сила (дзин) във всичките осем посоки на света. Т.е. покриваме с удари и защити цялото пространство около нас.
     За произхода на стила съществуват две легенди, според които той се е появил по времето на династия Цин (1644 - 1911 г.), макар че имаме и по-ранни сведения за съществуването на Ба-Дзи-Цюан още от ХVІ в. През епохата Цин в областта на град Цанчжоу (пров. Хъбей), а също и в близките окръзи Яньшан, Нанпи и Нинцзин, местните жители предпочитали да практикуват Ба-Дзи-Цюан, известен като перфектен боен стил. Не случайно е казано: "В гражданските изкуства имаме Тай-Дзи-Цюан, умиротворяващ поднебесната империя; във военните изкуства имаме Ба-Дзи-Цюан, определящ порядъка на Небето и Земята"…
     Според първата версия Ба-Дзи-Цюан е създаден от монаха Чжан Юешан от манастира Юе Шан Съ, поради което древното название на стила е Юе-Шан-Ба-Дзи-Цюан.
     Друга легенда гласи, че стилът идва от уйгура У Джун от селището Мен, близо до град Цанчжоу (пров. Хъбей). Това станало преди повече от 260 години по времето на император Кан Си. На 17-18 години той бил силен и смел юноша и изцяло се отдал на изучаването на У-Шу, като тренирал денем и нощем. Запленен от таланта на младежа, негов наставник в бойните изкуства става даоският монах Лай (Прокажения). Цели 10 години той обучава У Джун в стила Ба-Дзи-Цюан и след като му предава цялата система, той се оттегля в планините, за да продължи духовното си усъвършенствуване.
     След това У Джун предава тайните на Ба-Дзи-Цюан на голямата си дъщеря и други ученици, които разпространяват системата. У Джун бил и изключителен боец с копие и за това бил наричан с прозвището У-"Божественото копие".
     Комплексите (таолу) на Ба-Дзи-Цюан, обикновено са къси, но наситени с разнообразни техники. Такива са: "8 свръхздрави техники"; "6 големи разтваряния"; "8 големи маха"; "Малки блокове на 8-те предела"; "Юмрук на 8-те предела"; "8 предела с огромна сила"; "8 позиции на юмрука"; "Нови блокове на 8-те предела"; "Два коловоза на 8-те предела" и др. Ударите в този стил са къси и резки, без широка амплитуда на движенията. Силата се генерира от краката благодарение резки подскоци, пристъпвания и въртене на хълбоците и бедрата. Тези прийоми комбинирани с дишането изстрелват голяма мощ в удара. Има много удари с лакти и рамо в близка дистанция и ниски ритници. Ударите са мощни и яростни ("като мечка и тигър") и вървят в непрекъсната серия със смяна на нивата.
     С оръжие са известни следните комплекси: "Копие на 6-те предела"; "Пъстро копие на 6-те координации"; "Меч на 8-те предела"; "Обединени техники на меча"; "Съвършен меч на 9-те храма"; "Сабя на нощния бой"; "Сабя въртяща се като върба на вятъра" и др. Експлозивната сила (фа дзин) се генерира чрез дихателни методи и двата вика "хън" и "ха".

Ъмей Дзиен-Шоу
("Ъмейска ръка-меч")

     В 1840 г. от планините в Западен Съчуан се спуснал монах, живял до тогава в отшелничество. Историята не е донесла до нас името на монаха, но подвизите му внушават уважение и възхищение сред много познавачи на У-Шу. Идвайки в окръга Иншан, той демонстрирал чудеса в Цюан-Шу ("Юмручно изкуство"). Стилът му бил толкова необичаен, а движенията така бързи и незабележими, че дълго време никой от местните жители не можел да разгадае неговите тайни. Привидно монахът не нанасял силни удари, не употребявал сложни движения и не травмирал нападащите с блокове. Обаче всеки, който решавал да премери сили с него, след няколко мига падал покосен от непоносима болка в гърлото, корема, ръцете или гърдите. Това даже не били удари, а по-скоро докосвания. Но по какъв начин старият отшелник достигнал до такива висоти на майсторство?
     И до сега в окръзите на Съчуан говорят, че монахът на никого не разкрил докрай тайната на своята школа. Само на семейство Гуан, той показал някои основни техники. Но и това позволило на потомците на Гуан да придобият слава като притежаващи тайна "по-скъпа от 1000 ляна сребро"!
     Стилът на монаха започнал да се нарича Ъмей Дзиен-Шоу ("Ъмейска ръка-меч"). Като основно оръжие тук се използвали показалеца и средния пръст изпънати напред, а останалите пръсти са свити към дланта. Тази позиция на ръката има различни наименования: "пръсти-меч" (дзиен чжи), "сочеща ръка", "таен меч", "безсмъртният мъж сочи пътя" и др.
     Първите три години почти не се изучават техники, а се слага акцент на специалните методи за закаляване на пръстите, които са близки до тези на Шаолин. Паралелно с това се използват и специални масажи и балсами, за да не се увредят ръцете и свързаните рефлексогенно с тях органи и най-вече очите. Неправилното практикуване по тази методика може да влоши зрението!
     След това се изучават 60 - 70 базови удара и способи за защита. Всички удари се насочват в конкретна витална точка и изискват познания по традиционна китайска медицина и акупунктура. В стила има и много ритащи техники, които го свързват със северните стилове на У-Шу, които вероятно е практикувал безименният монах.

Бай-Мей-Цюан
("Бокс на Беловеждия даос")

     Този стил е създаден от друг отшелник даос Бай Мей ("Беловеждия"), по времето на династията Цин. Бай Мей бил част от патриотичните тайни общества, които се борели срещу манджурската династия Цин. По-късно обаче даосът изменил на каузата и започнал да обучава на този стил висши военни от новата династия и спечелил последователи в Северен Китай. Обаче южняците се обърнали срещу него и двете групировки воювали една срещу друга. Дори се счита, че Бай Мей и хората му са причина за унищожението на манастира Шаолин през 1723 г. от манджурците.
     По това време този езотеричен стил от планината Ъмей бил известен само на неколцина даоски и будистки монаси. С преместването на Бай Мей от Съчуан в Гуанджоу стилът започва да се разпространява и в други провинции като Гуандун, Хонг Конг и Аомене (Макао). Накрая един монах Джок Фат получава разрешение от своя учител Гун Уей да основе школа, където открито да се преподава стилът Бай-Мей-Цюан. По-късно в Кантон негов наследник в изкуството става Чунг Лайчуен, който не е монах и разпространява стила в Южен Китай.
     Бай-Мей-Цюан е известен като бокс на "късата и средната ръка" (т.е. работи се в близка и средна дистанция). Този стил се отличава с жестокост и ярост; ударите са тежки и проникващи. Движенията на тялото (шен фа) и стъпките са разкрепостени и бързи. Силата (дзин), използвана в Бай-Мей-Цюан е "внезапна" и "плашеща" и се прилага само при реализиране на удар. Преди удара движенията на ръцете са меки и гъвкави. Преди изпълнението на удара очите, съзнанието, ръцете и краката трябва да бъдат координирани. Има съвкупност от пет елемента, които трябва да бъдат координирани и хармонично свързани. Петте външни са: очи (нган), съзнание (сум), ръце (сао), кръст (ю) и позиция (ма); петте вътрешни са: дух (сун), намерение, воля (и), смелост (джи), вътрешна енергия (ци) и тренирана сила (дзин).
     Силата в ръцете се използва по шест различни начина: бю (удар); чум (понижаване, все едно че натискаме топка във водата); тарн (пружиниращо изнасяне); фа (меко неутрализиране) и тунг (агресивно внезапно движение, като захапваща акула). Дишането съчетано с ударите е също важна част от стила. В боя боецът от Бай-Мей бързо се променя от меко към твърдо и атакува само слабите точки на противниковото тяло. Повечето от ударите са с отворена ръка, а тези с юмрук използват изключително позицията "фениксово око" (свито кокалче на показалеца) за атака на виталните точки. Използват се тайни удари от Тиен-Сюъ (Дим-Мак), включително и такива, които действат смъртоносно и със закъснително действие. Много от ударите се изпълняват с включване на поясницата и камшично действие на силата, която е експлозивна (фа дзин).
     Стъпките са построени на принципа на триъгълника и зиг-заг движенията.
     Този стил изисква добра физическа подготовка от практикуващия. Движенията са много интензивни и съчетават дълги комбинации от 6 - 7 удара и къси връзки удар-блок. Една от най-дългите комбинации се нарича "лък с 1000 стрели": боецът нанася един след друг няколко удара с ръце и крака в една точка, при това пречейки на противника да отбива ударите чрез задържане на ръцете му. След такава серия обикновено следва свиреп удар с крак "падаща сянка на луната" - с пета по главата на нападащия, отгоре-надолу.
     При техниката с длани имаме: то-джан, чжан-джан; а при краката: "петелът стъпва на земята", подскачане; ударите с крака са: "летяща стъпка", "тигърът дебне в засада" и др.
     Формите (тао лу) са осем на брой, обикновено построени във вид на кръст: "Малко кръстообразно тао" (сяошицзи); "Голямо кръстообразно тао" (дашицзи); "8 триграми от 3 врати" (санменбагуа); "Разяреният тигър излиза от гората"; изюбатуй; шибамацзяогун и др.
     От традиционните оръжия се използват: железен камшик, тризъбец, меч, големи пеперудови ножове (чифт), тояга и копие.
     Класическата формула-наставление на практикуващите Бай-Мей-Цюан е следната:
  • Трябва да бъдеш изкусен в употребата на техниките от Бай-Мей-Цюан.
  • Трябва да бъдеш смел.
  • Трябва да развиеш и усъвършенстваш техниките на Бай-Мей-Цюан.
  • Трябва да развиеш своята сила (дзин).



Юе-Дзя-Цюан
("Бокс на фамилията Юе")

     Има много стилове на У-Шу спадащи към този бранш, който води началото си от известния генерал Юе Фей от южната династия Сун (1127 - 1279 г.). Тук се включват Юе-Ши-Лиен-Цюан (Ба-Фан-Цюан); Юе-Шъ-Сан-Шоу ("Бокс на разтварящите се ръце"); Юе-Дзя-Цюан ("Бокс на фамилията Юе"); Юе-Мен-Цюан; Юе-Цзя-Цзяо и др. Някои от тях носят характеристиките на Син-И-Цюан, други се различават. Тези стилове са разпространени в провинциите Хубей, Хенан, Анхуй, Хунан, Гуандун и Съчуан. Тези различни стилове на У-Шу са повлияни от локалната култура и практика и от особеностите на практикуващите. Като цяло Юе-Дзя-Цюан комбинира стари и нови теории на У-Шу и е базиран на комбинирането на будистките и даоски методи за вътрешна и външна работа (вътрешните и външни стилове).
     Проучванията показват, че Юе-Дзя-Цюан практикуван в окръга Хуанмей (пров. Хубей) има пряка връзка с генерал Юе Фей, който се счита за създател на поне два стила на У-Шу - Ин-Чжоу-Цюан и Син-И-Цюан, както и на един комплекс в Ци-Гун - "8 къса коприна" (бадуанцзин). След смъртта на Юе Фей неговото изкуство било развито нататък от двамата му сина Юе Чжен и Юе Тин, както и от неговите подчинени офицери и войници. Те преподавали Юе-Дзя-Цюан в Хуанмей, Гуанджи и Цичун, а също и в югоизточната част на провинция Хубей. Този стил на У-Шу е практикуван от 20 генерации повече от 800 години след Юе Фей. В провинция Хенан стилът бил разпространен от един от офицерите на генерал Юе Фей, известен под името Фан Джу от Тангин. След завършването на военната кампания на север, Фан се завърнал в родния си град и преподавал Юе-Дзя-Цюан и работа с оръжие.
     В провинция Анхуй стилът е наричан Уан-Юе-Цюан ("Царски бокс на Юе"). Фан Инлун, родом от Шандун изучил основите на Юе-Дзя-Чуй-Цюан ("Чуков бокс на фамилията Юе") от своя дядо и след това продължил да учи от Джи Циншъ. По-късно Фан става инструктор по бойни изкуства в армията при военачалника Фън Юеян. След падането на династията Цин и обявяването на Китайската република в 1911 г., той заминава за Бенбу да обучава в Юе-Дзя-Чуй-Цюан. Ученици на Фан все още могат да бъдат открити в Гуанси.
     Има две версии за развитието на Юе-Дзя-Цюан в провинция Съчуан. Според едната Чжан Тянху от Хъбей преподавал стила в Съчуан в средата на династия Цин (1644 - 1911 г.). Други казват, че У Даорен от Хубей преподавал стила през късната династия Цин. Стилът е преподаван и в Пекин от майстора Лю Шиджун по времето на император Дао Гуан (1821 - 1850г.). Неговият ученик Лю Декуан развива стила и го прави по-лесен за заучаване.
     Според ръкописите на Хуан Чинлоу "Фамилния бокс на Юе" този стил е бил разпространен в провинция Гуандун през късната династия Цин.
     На основата на древните Ъмейски стилове в началото на миналия век Юе Фацзай и неговият син Юе Гуансан създават направлението Юе-Мен-Цюан. Отначало той се практикувал предимно в тяхната фамилия, но през 1918г. Юе Фацзай се явил на турнир по лей-тай (бой на арена) в град Чънду и завоювал шампионската титла. След този успех, стилът бързо се разпространил и намерил много привърженици.
     В Юе-Дзя-Цюан техниките са прости и стабилни. Ударите се изпълняват с характерни звуци подпомагащи генерирането на сила. Преобладават ударите с ръце и лактите са прибрани близо до тялото. В Хенанския стил се използват ниски позиции; коленете са затворени и не се повдигат много при удари с крак.
     Юе-Шъ-Лиен-Цюан има 8 комплекса (тао лу): чженчуй (напрягане, удар); "движение като звена на верига"; "въртене в плътно обкръжение"; "защитаване на пояса от удар"; "защитаване в плътно обкръжение"; шипаши; "закриване с лакти"; "отбиване на удар" и двойно туйшоу.
     В Юе-Шъ-Сан-Шоу има 108 техники (първоначално са били само 9) и 24 тао лу (отбранителни и нападателни). Този стил е много сходен със Син-И-Цюан.
     В Юе-Мен-Цюан се специализира боя в близка дистанция и използването на "петте точки" ("петте изпъкналости") за нанасяне на удари с тях: глава, рамене, хълбоци, лакти и колене. Шестте удара с лакът са: нагоре, надолу, наляво, надясно, с въртене и стоварващ. Формите (тао лу) са: "златен катинар (верига)"; юедзяцюан; "плуваща птица"; "бялата маймуна гледа кайсиите"; "9 претъркулвания и 18 падания" и др. Най-използваната позиция е гун бу (стойка на стрелеца).
     Сред съчуанските майстори на У-Шу е разпространено едно стихотворение, абсолютно непонятно за непосветените:
     "На едно дърво се разтварят пет цвята,
     Петте цвята се опират на осем листа,
     Чисти като Ъмейската луна.
     Със своето сияние изпълваща реки и езера."
     На познавачите на У-Шу е ясно, че "дървото" е Ъмей пай; "петте цвята" това са оригиналните Ъмейски стилове: Хо-Лун, Цзъйу, Ба-Дзи, Сян-Син и Бай-Мей; "осемте листа" са осемте фамилни стила: "четирите големи" - Сен-Мен, Юе-Мен, Чжао-Мен и Ду-Мен и "четирите малки" - Цзъй-Мен, Хуа-Мен, Хун-Мен и Чжи-Мен. Всичките осем стила се практикуват в затворени общности.

Сен-Мен-Цюан
("Бокс на будисткия монах")

     Този стил е получил своето название благодарение на това, че дълго време е бил достояние на будистките монаси. Понякога стилът се нарича също Сен-Дзя или "маймунски", въпреки че влиянието на Хоу-Цюан е сравнително малко.



     Съгласно легендата през Х век в южния Шаолински манастир (пров. Фудзян) преподавал У-Шу монахът Дън Цзинъи, който в началото обучавал един странстващ монах дошъл от княжеството Южно Чу (разположено в днешните провинции Хунан и Хубей). След като странстващият монах се върнал в Чу, Дън Цзинъи взел още двама ученици от Тайван - Чжан Чънху и Цзоу Гаобин. Така постепенно стилът се разпространява в южен Китай.
     По време на едно от селските въстания в Хубей, бунтовниците активно се занимавали с този стил на У-Шу под ръководството на няколко будистки монаси, които се присъединили към тях. В това време стилът все още нямал конкретно име и тъй като за обучение били допускани само ревностни последователи на Буда, той получил и това название - школа на будисткия монах.
     Въстаниците от Хубей минали през провинция Хунан и пренесли Сен-Мен-Цюан в Съчуан, където той възприел много ефективни техники от другите стилове на Ъмей пай. Веднъж група въстаници дошли в манастира Лунцюан - обител на "Драконовия извор", разположен в окръга Цзянчжоу. Монасите от манастира сами добре владеели бойните изкуства и чувайки за високото майсторство на въстаниците, сред които също имало монаси, им предложили да премерят сили в У-Шу. Те били убедени, че извън пределите на монашеската община е невъзможно да се постигнат дълбоките тайни на У-Шу. Но умелите монаси сгрешили; техните съперници приложили такъв хитър и сложен стил на боя, че нито един от братята не постигнал победа.
     Тези двубои били наблюдавани от някой си Сун Цяояо. Оценявайки високия боен потенциал на стила Сен-Мен-Цюан, той станал член на тайното общество образувало се след разгрома на въстанието. Сун се срещнал с известния майстор на стила Юе-Мен - Су Санфу и се обучавал при него няколко години. След това обучение Сун Цяояо внесъл в стария стил Сен-Мен-Цюан някои подобрения, като кръговите блокове и изтегляния по дъга. Така завършило формирането на този стил.
     По своя вид Сен-Мен-Цюан е близък до стиловете на южния Шаолин-Цюан, с характерни ниски стойки и движения подражаващи на тигър и барс (снежен леопард). Обръща се голямо внимание върху защитата и поразяването на виталните точки (сюда фа).
     Формите на Сен-Мен-Цюан са: "огнения дракон"; лиен бу цюан ("обединен бокс"); "голямата верига"; "тигър и леопард"; "6 пътища" и др.
"Обесване" - специално упражнение за майстори

Ду-Мен-Цюан
("Бокс на вратата на спокойствието")

     Ду-Мен-Цюан има не по-малко цветиста история от предишните, но подготовката тук е била много по-сложна и ефективна. Стилът е създаден от Ду Гуанин от провинция Цзянси, който през 40-те години на ХVІІІ в. се преместил в Съчуан. Той се отказал от изучаването на тао лу, считайки че те само затрудняват обучението и отвличат практикуващия от същността на бойните изкуства, а именно действията да бъдат спонтанни и без предварителна нагласа. Подобен е подхода и в други стилове на У-Шу като Да-Чен-Цюан и Джиит-Куон-До, но методите им се различават.
     Първоначално Ду Гуанин нарекъл своя стил Дзъй-Жан-Мен-Цюан ("Бокс на естествените врати" или "Спонтанен бокс"). Вместо тао-лу в този стил се практикуват отделни техники и къси комбинации; голямо внимание се отделя също на базовите упражнения и обучението на тренажори по специална методика. От ударите преобладават техниките с длан, ритащите техники и специален раздел на цинна ("хватов контрол"), към който спадат също събаряния, ключове и хвърляния. Техниките на цинна включват 31 базови прийома с ключ и 14 вида хвърляния. Този вид цинна включва задължително атакуване и на виталните точки чрез захвати, а също и система за контразахвати (фан цинна).
     В началните фази обучението в Ду-Мен-Цюан се характеризира с твърди и силови технически прийоми, чиято цел е да "счупят" и закалят тялото. С развитието на майсторството и натрупване на качества, в по-горните нива на обучение движенията са по-свободни, естествени и релаксирани. Спонтанните техники, които се постигат при пълно разкрепостяване почиват на даоската доктрина за дзъй-жан ("спонтанност" или "естественост"). По този начин практикуващият се освобождава от оковите на формите и навлиза в сферите на чистото изкуство, което е резултат на спонтанна и естествена творческа изява. В този смисъл боецът на Ду-Мен-Цюан реагира различно в ситуация, а не шаблонно, което е безспорно предимство.


Грандмайстор Ду Сину (1869 - 1953г.)
     Един от най-известните майстори на този екзотичен стил е Ду Сину (1869 - 1953г.). Той изучил системата от стария майстор Су, когото той срещнал в провинция Юнан. По това време Ду Сину работел като охрана на търговски керван, но останал при Су и изучил неговия метод за 8 години. Самият Су имал двама учители, които са доста мистериозни личности от Ъмей пай.
     Ду Сину обучил само осем ученици в Дзъй-Жан-Мен-Цюан. В 1900 г. той отишъл в Япония, за да учи в Токийския агрономически колеж и след завръщането си заел висок пост в правителството.



Уан Лайшен
     Неговият старши ученик Уан Лайшен (1903 - 1992 г.) през 1928 г. се явил на националния турнир по У-Шу и сериозно повредил няколко свои противника на срещите, като използвал непозволени техники от типа на копиевидни удари с пръсти в очите и други такива. Другите участници го принудили да напусне турнира, като го заплашили, че ще го убият! Няколко години по-късно той отново се появил на такъв турнир в Шанхай и отново повредил (осакатил) няколко майстора. Ду Сину по това време бил 60 годишен и при една среща между него и ученика му, той го изпратил на лечение в болницата в следствие на тежък удар. Самият Ду също имал срещи и двубои с различни майстори на У-Шу, които побеждавал. Той участвал и в приятелски мач с известния майстор на Тай-Дзи-Цюан, Чен Манчин. По думите на Чен, каквито и защити да прилагал, ритниците на Ду винаги го достигали.



Уан Лайшен (1903 - 1992 г.)




Уан Лайшен

със свои ученици
     Ду Сину бил странна личност - пушел опиум, можел да си завърта главата като бухал на 180 градуса и си служел с краката така добре, както и с ръцете. Например когато при тренировките косата му падала пред очите, той си я приглаждал назад с пръстите на крака!… Освен това се говори, че бил важна фигура в тайните общества (триадите) и престъпния свят.
     Неговият ученик Уан Лайшен през 30-те години на миналия век написва една книга за Дзъй-Жан-Мен-Цюан, където представя всички методи на стила. Освен другите методи, там са описани и множество техники и похвати от Фа-Шу (т.нар. "черни изкуства" - китайския еквивалент на Нин-Джуцу). Преди време тази книга попадна в България и пишещият тези редове успя да я прегледа бегло.

Хун-Цюан
("Обширен или червен бокс")

     Хун-Мен-Цюан е свързан с Хун-Цюан, който се подразделя на малък и голям стил, водещи своето начало още от династия Мин. За автор на стила се счита майсторът Чжао Гуанин, който прави симбиоза между вътрешните и външните стилове на У-Шу. Основателят на стила пътешествайки по Китай, взел със себе си като ученик един младеж от провинция Гансу - Чжан Танфу. Последният, преминал целия курс на обучение и се заселил в Съчуан. Дълго време той не обучавал никого, но накрая решил, че изкуството не трябва да се загубва след неговата смърт и взел за ученик някой си Ма Хейдзъй. Двамата заедно в 1875 г. открили голяма школа по Хун-Цюан в окръга Пенсян, която по традиция се наричала "Навес на бойните изкуства" (У пен).
     След смъртта на Чжан Тянфу, Ма Хейдзъй се оттеглил в отшелничество, за да усъвършенства стила. Преди всичко той въвел в "Червения юмрук" удари и блокове с крака, което въобще не е характерно за Съчуанските стилове. След това разработил по-сложна система за придвижване и заобикаляне на противника. Завършвайки своя труд Ма открил школа по У-Шу в град Ченду. Заради великолепните му удари с крака, съгражданите му го наричали "Вълшебния крак".
     Ма Хейдзъй преподавал и на военните, а след смъртта му нарекли стила Чжао-Мен. Така че сега в Ъмей пай има две разновидности на този стил Хун-Мен и Чжао-Мен.
     В Хун-Цюан има 7 тао-лу: "Защита на жълтата авлига"; "14 техники"; Лю дзя Шъ; Дуан-Цюан ("Къс бокс"); Чуан-Цюан; Син-Цюан; Лао-дзя-Цюан. Всички движения се изпълняват с бързина на смерч, насищане с разнообразни прийоми и верижни серии. Има също и други форми като "Да поместиш планината"; Ър лу хуан; Ян ци Хуан; "8-те велики светци" и др.
     В Гуандунския стил на Хун-Цюан има голямо тао лу с техники на животните: дракон, змия, тигър, леопард, жерав, лъв, слон, кон, маймуна и малки диви животни. Техниките са предимно агресивни и атакуващи и се използват тежки удари.
     Според друга информация в големия Хун-Цюан има 12 тао лу.

     Другите стилове на Ъмей пай са почти езотерични и се практикуват в много тесен кръг посветени майстори, затова ще ги споменем само с малък коментар, поради оскъдната информация.

Цзъй-Мен-Цюан
("Бокс под формата на йероглиф")

     Създаден е от майстора Ли Цао в началото на миналия век. Движенията са широки и техниките се правят с различни звуци (специален Ци-Гун). Има много лъжливи маневри. Тао лу: "Ръцете на У-Сун"; "Голямо упражнение в крачки"; "9 чука"; "7 чука"; Ба-Гуа ли; Тин цзъ гун; "Упражнение по йероглифа цзъй"; "Упражнение в удари с ръце" и др.

Чжи-Мен-Цюан

     Даоски стил подобен на Цзъй-Мен. Доста е загадъчен и преподаването става чрез невербална комуникация. Във връзка с това е известна една ключова формула на стила: "Взирайки се в учителя, мълчаливо възпроизвеждай неговия образ"…

Хуа-Мен-Цюан
("Бокс на цветните врати")

     В Съчуан този стил идва от един пришълец от Цзянси - Хуан Цзинчуан. Първоначално стилът се наричал Чуанби-Мен ("Школа на омотаващите и припокриващи ръце"). Това била част от широко разпространения в Съчуан стил Цанъби-Мен (омотаване подобно на копринена буба). Разделът "36 припокриващи ръце" от този стил заляга в основата на Хуа-Мен. Движенията са малки и меки и се използва много Чин на (захвати). Тактиката е да се отвежда и пренасочва силата на противника. Този стил е различен от другия известен стил Хуа-Цюан ("Цветен бокс").

Юй-Мен-Цюан
("Бокс от школата на рода Юй")

     Особеност при него са бързите, яростни и разнообразни движения с преобладаваща твърдост. Силата (дзин) е къса и твърда. Преобладават техниките с ръце и има много секретни прийоми.

Ао-Бу-Лиен-Хуан-Цюан

     Преобладават широките движения и удари с длани.

Хуй-Мен-Цюан

     Разпространен е в Съчуан и Хъбей. Негова разновидност е Шън-Цюан ("Духовен бокс"). Този стил е свързан исторически с тайните общества "Белия лотос" и "Червените фенери". Използва специфичен Ци-Гун и изкуството на блокиране. Използва се и техниката "да разсечеш въздуха със сила", отразявайки нападението на противника. Използват се и "8-те прийома на Ъмей пай": издигане, придвижване, отбягване, отблъскване, плуване, отпускане, вдишване и издишване.

Чан-Дзя-Цюан/Чан-Мен-Цюан
("Бокс на фамилия Чан")

     Този бранш е възникнал през ХVІІІ век, когато излезлия в оставка чиновник Чан Цунжън (Чао Наеджоу) го създава на базата на вътрешната школа от Удан. Той се заселил в родното си имение в Шуйфън и написал книгата "Чжун Ци Лун", като назовал стила Ър-Ши-Съ-Цюан. Чан Цунжън бил известен авторитет в Цюан-Шу и У-Шу. Тао лу включват: "24 юмрука"; "24 големи длани"; "36 прийома с копие"; "маймунска тояга"; "бой с два меча" и др.

Тян-Ган-Цюан

     Стил със силни и резки удари, сходен с тези от Уданската школа. Комбиниране на твърдо и меко с голяма вътрешна концентрация. Използва редица психофизически методи за тренировка.

Ъмей-Хуа-Цюан

     Будистки стил, включващ постоянни промени в силата (дзин) и направленията. Тао лу включва: "7-те направления (7-те планети)", Мей-хуа-син; прийомите с крака са 42. Активно се използват дланите и пръстите, и защитите срещу крака. От оръжията използват: меч, копие, тояга, боздуган и др.

Хъ-Шанг-Ся-Шан-Цюан
("Будисткият монах слиза от планината")

     Този стил се отличава с широки и плавни движения, резки скокове и удари с крака.

У-Тан-Съ-Цюан

     Заимства принципа на движенията на копринената буба, която се омотава. Този принцип (чан-су-дзин) е залегнал и в други стилове и най-вече в Тай-Дзи-Цюан. Позициите и движенията са къси и събрани, работи се в умерено темпо и ударите се преливат един в друг.

Тан-Хуа-Цюан

     Стилът се характеризира с бързи движения напред и назад с къси стъпки; ударите с ръце и крака са мощни и използват къса сила (цун дзин) - пробождане, разсичане, разбиване и др. Работи се с ярост и мощ.

Ъмей-Тие-Би-Дзин-Ган
("Железните ръце на Ъмей")

     Отличава се с бързи стъпки и придвижвания, комбинирани с мощни удари с ръце и крака. Особеност е ударът с предмишница (от китката до лакътя).

Ъмей-Джоу-Джуан
("Методи на лакътя")
("Железните ръце на Ъмей")

     Характеризира се с по-широки позиции, плавни движения в умерено темпо; резки удари с лакти следвани от рязка промяна на посоката.

Сун-Мен-Хуа-Дзин-Джуан

     Преобладават техниките на цин на, придружени със зигзагообразни движения вляво и дясно.

Цзюн-Ти-Цюан

     Този стил се използва за подготовка на военните от армията на КНР и за това е по-популярен. Освен юмручни техники, включва и работа с меч и копие за по-цялостна физическа подготовка.

Хуан-Лин-Цюан

     Стилът е основан от монах с това име. Използват се разнообразни удари с ръце, лакти, стъпала, глава, рамене и предмишници. Позициите са високи и преместванията са чевръсти и бързи.

Диани-Цюан

     Диани е името на една пещера в Съчуан, където създателят на стила, монахът Лай Фузи изучавал "Книгата на промените" ("И Дзин").

Цин-Чен-Цюан

     Даоски стил известен с особения Ци-Гун и различни форми с меч.

"Бокс на железния Буда"

     Будистки стил идващ от храма на "Железния Буда" от планината Юндин.

Ъмей-Шаолин-Джинган-Зен-Зи-Рен-Цюан
("Ъмейски Шаолински бокс на твърдата скала и крайния талант на Универса")

     Този стил е доста мистичен и във формите му се обединяват енергиите на небесните и земните тела в един поток.

Ъмей-Лю-Хъ-Цюан
("Ъмейски бокс на 6-те координации")

     Шестте пункта за координиране в този стил са: форма и мисъл; ръце и очи; тяло и приложения; горната и долната част на тялото; ци и силата (дзин) и ляво и дясно. Този принцип напомня донякъде лю хъ от Син-И-Цюан, но го има и в други стилове.

Ся-Цюан

     Основан е от известния майстор на У-Шу - Ли Хузи. Стилът има подредени и прости форми (тао лу); високи позиции, динамични движения и удари с изпънати ръце. Най-популярното тао лу е Ло-хан-цюан свързано със северния Шаолин-Цюан.

У-Дзи-Цюан
("Бокс на безпределната Празнота")

     Това е изключително рядък стил и обикновено не се среща по справочниците. У-Дзи-Цюан е сполучлива комбинация между даоски и будистки стилове на У-Шу. Подобен е на Тай-Дзи-Цюан - с меки движения, но е динамичен. Набляга се на вътрешната сила (дзин) и приложенията; използват се много удари с лакти. Тук има две големи тренировъчни форми (тао лу). В първото тао лу се развива силата и експлозивния дзин (фа дзин), а втората е напълно езотерична и се споменава само в историческите книги. Много малко са майсторите, които я владеят. Този езотеричен стил се предава само в тесен кръг ученици, внимателно подбирани от майсторите.
     В България е идвал такъв майстор и това е лао-шъ Ян Джинпин от провинция Хъбей, който през 1992 г. преподава в продължение на три месеца Тай-Дзи-Цюан (стил Чен) в гр. София. Той е учил У-Дзи-Цюан от майстора Фън Цунхоу. Сведенията за този и за други стилове идват именно от Ян Джинпин.

Ъмей-Шанлин-Цюан

     Съчетава твърдо и меко и има 6 тао лу: Тян Ган; "Големия черпак" (съзвездието "Голяма мечка"); "Черен тигър"; "Извисяващ се дракон"; Ин Хъ и Ба Фа ("8 метода").

Лу-Лин-Цюан

     Тао-лу на този стил са: Лу лин фън; Лу лин зай шоу; Лу лин лян чен и др.

Джин-Цюан

     Основател е даоския монах Джин. Този стил изцяло използва за удари раменете, главата, лактите и коленете (т.е. работи се в къса дистанция на принципа на "късата ръка"). Тренира се свирепа и яростна сила (дзин) за битка.

"Ъмейски меч на феите"

     Този стил е създаден от Хуй Юн и е базиран на даоските и будистките учения - изкуството за подхранване на живота или увеличаване на жизнената есенция (сю шън шу). Тук има множество Ци-Гун упражнения, юмручни и оръжейни форми.

Ъмей-Мейхуа-Цюан
("Ъмейски бокс на сливовия цвят")

     Създаден е от монаха Чжоу Бейтао, който подбрал най-ефективните техники за нападение, защита и психическа тренировка от различни Ъмейски стилове. Той изучил общите принципи на движение, анализирал древни трактати и се съветвал със старите учители в планините. Накрая Чжоу създал великолепен комплекс (тао лу) състоящ се от 100 техники, които се изпълнявали за около две минути. В Китай има десетки стилове с название Мейхуа-Цюан, но Ъмейския стил се счита за един от най-красивите и ефективни от тях, включвайки при това задълбочена вътрешна работа (Ней-Гун).
     В общи линии, това са по-важните стилове на Ъмей пай. Както вече изяснихме, до края на ХVІІІ в. стиловете от Ъмей пай до голяма степен били езотерични и затворени за очите на широката публика. С течение на времето обаче някои от тези стилове започнали да се разпространяват и извън манастирите. Така в планината Ъмей се сблъскват два потока на У-Шу: първия - постепенно умиращата традиция на закритите школи, загубени в планините и зад стените на манастирите и втория - масовите школи гуан или шъ, където можели да практикуват десетки хора.
     Всички Ъмейски стилове обединяват осем принципа за водене на боя:
  • Следване (суй) - заключава се в изпреварване на противника с контраатака или меко следване с блок.
  • Натиск (би) - предвижда нанасяне на серия от удари и техники, така че противникът да бъде зашеметен и разконцентриран.
  • Лъжлив финт (пян) - описва се по следния начин: "Съчетай истинското и лъжливото, пълното и празното; звукът идва от изток, а ударът се нанася от запад; показваш горе, а удряш долу".
  • Отскок (шан) - базира се на ескиваж встрани, назад или зад гърба на противника, като го заставяме да удари напразно.
  • Изпреварване (дин) - следи се внимателно противника и преди той да изстреля силата (дзин) го пресичаме с техника. Действието се предотвратява преди да се е разгърнало.
  • Изплъзване (жан) - противникът се напада отзад или отстрани и никога фронтално.
  • Удар (да) - разработва основните способи за атака.
  • Съизмерение (тан) - учи да се определи нужното съотношение на "пълно" и "празно" в удара и другите техники. Респективно съчетаването на двете противоположни начала (ин - ян); разхлабване и напрягане, движение и покой, твърдост и мекота и т.н.
     Ранните Ъмейски стилове отделяли голямо внимание върху приложния аспект на У-Шу. Наред с това езотеричните школи запазват до голяма степен Ъмей пай от профанизация и опростяване на стиловете, за да "станат по-лесни" за широката маса практикуващи.

Учебен двубой в стила на пияницата


Разучаване на Тао лу с подръчни оръжия

     В Съчуан от началото на миналия век широко се провеждат двубои между бойци без всякакви ограничения. Майсторството и закалката обаче на бойците са такива, че за всеобщо учудване почти няма травми. Практиката на санда сред Ъмейските школи особено разцъфтяла след 1912 г., когато се учредило "Съчуанското общество на бойците на У-Шу" (Съчуан у-шу хуей), начело на което застанал известния майстор Ма Чженцзян. Оттогава съревнованията по лей-тай (бой на арена) се провеждат всяка гадина в столицата на провинцията - град Ченду. От 1922 г. се провеждат състезания по лей-тай даже за жени и деца. По-малки състезания се провеждат по окръзи на различни празници или ежегодните панаири. На победителите обикновено се връчвали своеобразни награди - крави, копринени тъкани, скъпи дрехи и оръжие.
     Има много легенди и невероятни истории обрасли около Ъмей пай; ето и някои от тях:
     През късната династия Цин 70 годишният монах Мяо Ганг редовно пренасял една голяма кадилница за тамян (350 либри) пълна с ориз на разстояние 80-90 километра, от подножието на планината Ъмей до върха.
     Монахът Мяо Цай се отбранявал срещу 40 бандита с чифт дълги ковашки клещи тежки 13 килограма. Един зимен ден същите бандити, за да си отмъстят, подкупили един познат на монаха, който го напил с вино и те го хванали и вързали с дебели въжета за едно дърво. В момента, в който изтрезнял Мяо Цай леко разтърсил рамене и въжето се разкъсало на парчета.
     Двама даоски монаси - Шен Ден и Цин Су били обкръжени от императорските войски на Цин, които ги обстрелвали със запалителни стрели и арбалетни ядра. Подобно на два дракона, монасите си пробили път през войската избягвайки стрелите с техники от формата на "Огнения дракон" (Хо-Лун-Цюан). След тази случка този стил добил голяма популярност.
     И чжи цан (еднопръстов цан) на монаха Хай Ден е световно известен. Това е едно от 72-те секретни изкуства на Шаолин-Цюан. Когато бил млад, Хай Ден практикувал на Ъмейския Златен връх и също медитирал по седем дни непрекъснато в пещерата на Бодхидхарма (Да Мо) в манастира Шаолин (Суншан, пров. Хенан). Той почина през 1989г. в същия манастир, чийто настоятел беше дълги години.
     През китайско-японската война (1936 г.), Лан Боси от стила "Ъмейски меч на феите" демонстрирал т.нар. "лек Ци-Гун" (Цин-Гун), като скочил на височина около 15 фута (ок. 4,5 метра) във въздуха и се приземил леко на един стол в позиция лотос ("двоен тигел"). После Лан демонстрирал и "тежък Ци-Гун", като седнал на един солиден дървен стол счупвайки и четирите му крака, всеки един дебел по 7,8 см. По това време Лан Боси бил много известен майстор по У-Шу и хората го уважавали заради неговата справедливост и рицарство.
     Чжан Сяойен и Шен Суджуан били майстори от Ъмей-Шаолин-Джинган-Зен-Зи-Рен-Цюан. Тяхната форма на змията изумявала и стряскала японците.
     Има много други любопитни истории свързани с майсторите от Ъмейската школа. За отбелязване, е че много от тях не само били великолепни бойци, но и известни дълголетници. Такъв например е Ли Чжанйе наричан "Дълголетния монах", който на 108 години живеел в "Пещерата на феите" и бил известен със своето майсторство в едно от Ъмейските направления на Па-Куа-Джан - Ю-Шен-Па-Куа ("Па-Куа на плуващото тяло"). Неговият ученик Лю Зиджиан, който е бил също и ученик на Ин Фу от Пекин, на възраст 91 години бил много бърз и подвижен в практиката на Па-Куа-Джан.
     Завършвайки това надникване в езотеричната школа Ъмей пай ще споменем и старата китайска поговорка, която гласи: "В провинция Шандун има разбойници; в провинция Хъбей има У-Шу експерти, а в провинция Съчуан има Ъмейски рицари". Това означава, че в тези три провинции има високо квалифицирани бойци и таланти на У-Шу. Обаче Ъмейското рицарство е мистериозно и понякога прилича на японското Нин-Джуцу, но е насочено само за добри дела!…


     Източници:
  • Лин Хоушен; Ло Пейюй. Секрети на китайската медицина. 300 въпроса за Ци-Гун, ИК "Златен Дракон", София, 1998 г.
  • А. А. Долин; А. А. Маслов. Изтоки У-Шу, Москва, 1990 г.
  • А. А. Маслов. У-Шу традиции духовного и физического воспитания Китая, изд. "Молодая гвардия", Москва, 1990 г.
  • У-Шу (спортен правилник, речник на термини, анотация на стиловете), Владивостокский кооператив по ФИС "Звезда", (превод от кит.).
  • Чжан Юкун. 100 вопросов по У-Шу, изд. "София", Киев, 1996 г.
  • У-Шу стилове и школи (сборник), подбор и съставителство Ивайло Иванов, изд. "Шамбала", София, 2002 г.
  • Shouyu Lian; Troy Kuan. Emei Wushu, Internal arts, Vol. 6, №1
  • Wu Bin; Li Xingdong and Yu Gongbao. Essentials of Chinese Wushu. Chinese Wushu Series, Foreign Languages press, Beijing, 1992
  • Jane Hallander. The Complete Guide to Kung Fu Fighting Styles, CFW Enterprises, Inc, California, 1983
  • д-р Дориян В. Александров. Азиатски бойни изкуства. Произход, история и развитие, ръкопис, София, 1986 г. (в три тома).