Тайдзицюан Център Ба Лин

Материалът е по източници от Интернет
taiji-bg.com Taijiquan Center Ba Lin

The document is from Internet sources



Тиен-Сюъ (Дим-Мак) - изкуството за поразяване на виталните точки

Д. Александров


     В биографичната книга за Т. Т. Лян от Стюарт Олсон, издадена наскоро се споменава една апокрифна история свързана с големия майстор на Тай-Дзи Чън Манчин. Лян и Чън участвали в голяма демонстрация на Тай-Дзи в Тайван, в началото на миналия век. Демонстрацията минала блестящо и майстор Чън Манчин вече с основание се считал за "№1 в Тай-Дзи". На демонстрацията присъствали като наблюдатели и няколко стари майстори на Тай-Дзи, които не афиширали своето изкуство, но по него време се били отделили от Ян фамилията, тъй като считали, че оглавилия школата Ян Ченфу не е достоен приемник и не обладава необходимото майсторство.
     След като демонстрацията приключила, един от тези майстори се приближил до Чън Манчин, поздравил го за доброто представяне, след което го потупал по рамото и си отишъл.
     На другия ден Чън Манчин се почувствал много зле, рамото и ръката, където майсторът го "потупал" били отекли и блокирали. Заедно със своя ученик Лян те се досетили, че му е било приложено Тиен-Сюъ (изкуството на смъртоносното докосване). Потърсили стария майстор и му се извинили за непочтителното отношение. А той се усмихнал и казал на Чън следното: "Добре, че дойдохте навреме, защото след още два дни щеше вече да е късно!… Трябва да бъдеш по-внимателен и самокритичен относно изкуството. Ти не само не си №1 в Тай-Дзи, но не си и №100!…" След това майсторът го излекувал чрез точков масаж (анмо) и втриване на билкови балсами.
     След този случай майстор Чън Манчин имал огромен респект към Тиен-Сюъ и старите майстори. Когато се готвел за втория си двубой с известния майстор У Менся, той се обучавал в продължение на 5 години в Тиен-Сюъ при двама известни майстори.
     Тиен-Сюъ (букв. "посочване на гроба") е известно също и като Дим-Мак на Кантонски диалект. Тиен-Сюъ е известно още като "изкуство на смъртоносното докосване" или "отровната ръка" в китайското У-Шу. Това изкуство идва още от древни времена и е свързано с традиционната китайска медицина и акупунктурата.
     През 803г. китайският лекар Тао Хенян, който бил експерт по акупунктурата и запленен по анатомията, предоставил знанията си в услуга на бойните изкуства. Той създава един стил на У-Шу наречен Тиен-Сюъ-Цюан-Шу ("Юмручно изкуство за пипане на нервните центрове"). Този стил се ръководи от правилото, че и най-слабия удар върху "сърцето" струва повече с удара с брадва по другите части на тялото. За тази цел Тао Хенян разработил методика за атакуване на жизненоважните центрове по човешкото тяло. Първата част от обучението се състои в изучаване начина на атакуване и точната локализация (топографска анатомия) на виталните точки, както и яснота за последствията от въздействието (парализа, вцепеняване, безсъзнание, блокировка на жизнените функции и смърт). Втората част от обучението включва лечебни процедури и контравъздействия, оказване на първа помощ (каппо или куацу) и прекратяване действието на ударите със "забавено действие".
     Прототипът на виталните точки (на брой над 700) е даден още от митичния жълт император Хуан Ди и са описани в неговия трактат "Ней дзин Хуан Ди" ("Канон на вътрешната медицина на Жълтия император"). Лекарят Хуа То, прочут в древността, също работил над тях и открил обезболяващи точки използвани за анестезия при сложни операции. Малко по-късно Хуан Фуми (215 - 282г.) написва книгата "Цзя и дзин", посветена на чжен-цзю терапията (акупунктурата), където се описват 649 точки. С течение на времето всички тези знания за виталните точки, наричани скех мен ("кладенец") и енергийните меридиани (дзин-ло) преминават в традиционните школи на У-Шу.
      По принцип основните точки в акупунктурата са 365. От тях за целите на У-Шу се използват около 108 витални точки, като в отделните стилове техния брой е лимитиран до 20 - 30 центъра. В У-Шу се различават три нива на въздействие върху виталните точки:
     За да се получи максимален резултат с минимум усилия ("докосване") са необходими специални познания за енергийната система на човека (меридианите и точките), взаимовръзките с вътрешните органи, биоритмите (денонощен, годишен и сезонен), китайския зодиакален календар, теорията за петте елемента (У Син) и теорията за Ин-Ян. Нещата се усложняват още повече, като се включат като се включат правилата за тяхното използване, които определят дори и ъгъла за нанасяне на удара, съобразно позата на противника и посоката на циркулацията на енергията по меридиана. Всички тези тънкости в школата на "отровната ръка" обясняват защо и много слаби удари или натиск в определена точка могат да имат страшни последици.
     Тиен-Сюъ-Цюан-Шу е един от най-тайнствените стилове и раздели на У-Шу. Негов патент са техники като "Секундата на смъртта", "Люлеещия се пунш", "Целувката на Дракона", "Драконов нокът", "Сочеща ръка", техники спиращи кръвообращението и др. причиняващи смърт. Особен специалитет са ударите със закъснително действие. При тях настъпването на смъртта може да се регулира от 3 дни до една година, при това с абсолютна точност за деня и часа на смъртта!…
     Една особеност на "отровната ръка" са пръстовите промушващи техники ("пръстов цан", "мистична ръка-меч", "безсмъртния мъж сочи пътя"), които се използват в комбинация със захвати и удари във виталните точки. Пръстите се закаляват по специален начин, за да могат да проникват в тялото на противника.
     Трябва да се уточни, че Тиен-Сюъ-Цюан-Шу изисква поне едно 20 години практика, за да се овладее в цялостен вид. Тази школа вече не е в оригиналната си форма и майсторите познаващи тайните й са много малко. Последните двама известни такива майстори, наши съвременници са Вонг Таймин и Лин Кунг от Китай.
     Аналогични на Тиен-Сюъ методи съществуват в Япония, Корея, Индия, Виетнам и Индонезия, но те са слабо проучени и в повечето случай са далече от оригинала. В Япония е запазена и разпространена древната китайска книга "Бубиши" от ХVІ в., където са описани такива техники, включително и такива със забавено действие.
     За съмняващите се в тези методи ще спомена за интересен експеримент проведен от японските военни през Втората световна война в Манджурия. В един от военнопленническите лагери били поканени японски специалисти по бойни изкуства (Кемпо, Джу-Джуцу, Айки-Джуджуцу, Карате, Кодокан Джудо, Кендо, Кен-Джуцу, Яйдо, Нин-Джуцу и др.), за да демонстрират на живо върху военнопленници класически техники по виталните точки и да се проследят въздействията. По-късно бил публикуван и специален доклад от експеримента с обозначения на смъртоносните точки и анализи.
     След войната този доклад излиза под формата на книга-сборник във Франция с двама автори Фуджита Сайко (10-ти дан Нин-Джуцу) и Анри Плее (10-ти дан Карате). Копие от този доклад притежава и автора на статията, но няма намерение да го публикува от съображение за сигурност!

      До момента само загатнахме някои възможности на Дим-Мак, т.нар. "тъмна страна на силата", изкуство известно също като Тиен-Сюъ ("посочване на гроба"). Както споменахме, освен в Китай, подобни методи за поразяване на виталните точки съществуват също в Япония, Корея, Индия, Индонезия, Тайланд, Малайзия и в други страни. Най-добре и систематизирано обаче, това изкуство е развито в Китай, откъдето е попаднало и в съседни страни и е обогатило лечебните и бойните изкуства.
      Виталните точки използвани в У-Шу са известни от традиционната китайска медицина и по-специално методите чжен-цзю (иглоубождане и обгаряне), които са възникнали още преди 3000 години. Теорията и практиката на тези методи са описани в древните трактати "Су Вен" и "Ней Дзин", за които се твърди, че са писани от митичния жълт император - Хуан Ди. Освен Хуан Ди, над виталните точки са работили известни лечители като Хуа То, Бян Цюе, Сюй Чунфу, Ли Шичжен, Лю Вансу, Пин Чу и др.


     Авторът Дъглас Сие (19) твърди, че голям принос за развиване метода на Тиен-Сюъ има известния даос Чжан Санфен (XIII в.) от планината Удан. Той съчетал бойните изкуства с уменията си по традиционна медицина и определил 36 витални точки и съответните методи за атака. Според Дуглас Сие, Чжан Санфен използвал и книгата на някой си Фен Таои от ранната династия Сун (960 - 1279г.). В един от манастирите на Удан, даосът отлял от бронз статуя на човек с нанесени на нея повече от 300 витални точки, 36 от които били най-важни за бойната практика. Чжан Санфен използвал статуята с виталните точки за тренировка, като обучавал в Тиен-Сюъ и своите ученици, които изучавали при него даосизъм и Тай-Дзи-Цюан. В Китай са известни и други такива модели на човешки фигури от метал или дърво, на които били нанасяни виталните точки и енергийните меридиани на човека. Те били използвани както от лекари, така и от специалисти по У-Шу.


Рисунка на автора на медна статуя на човек, отлята в IX в., на която ученият Ван Вейде е нанесъл известните по това време повече от 365 точки използвани в чжен-цзю (иглоубождане-обгаряне) терапията.



Съвременен модел на "медния човек" използван от специалистите по акупунктура.



      В специалната литература за бойните изкуства има много малко полезна информация за виталните точки. В повечето случаи или нищо не се дава и липсва всякакъв коментар върху схемите, или в най-добрия случай се дават познати зони за атака и начини за атакуване на най-ниското равнище с чисто механично въздействие. За високите нива - енергийна атака и атакуване от разстояние се разказват само легенди и нищо конкретно. Много малко книги и автори дават автентична информация по въпроса по разбираеми причини. Междувпрочем много повече информация за Тиен-Сюъ може да се почерпи от медицинските книги за акупунктура, отколкото от книгите за бойни изкуства. Също така, ценни указания за специфични методи могат да бъдат почерпени от книгите за Ци-Гун/Ней-Гун и разбира се, от устните наставления на майсторите.

     
Енергийната система на човека и виталните точки.


      Съгласно източната медицина и философия, а също и езотеричните практики, в човешкото тяло съществува една вътрешна сила или енергия, чрез която то функционира. Без тази жизнена сила човекът и живите същества не могат да съществуват. Освен в човека, тази вътрешна енергия присъства също и при животните, растенията и минералите. Тя пронизва целия всемир - слънцето, планетите, небесните тела и галактиките. В Китай тази сила се нарича Ци, в Япония - Ки, Индия - Прана, Тибет - Ла, при шаманите - Оренда и т.н. Ци може да преминава от човек в човек, от човек в животно или предмет и обратно, както и от небесните тела към човека. Китайците казват, че когато има концентрация на Ци има живот, когато имаме разсейване на Ци - има смърт.
      В човешкото тяло имаме няколко циркулационни системи - кръвоносна, лимфна и нервна. Четвъртата и най-фина система е енергийната, по която циркулира Ци. Тя съпътства другите три системи и има подхранваща и регулаторна функция. Енергийната система се представя от каналите (меридианите) и колатералите (цзин-ло), които са 12 класически (или "правилни") и 8 чудесни канала. По тях Ци се транспортира из цялото тяло и достига до органите. По протежението на меридианите са разположени виталните точки, които изпълняват функцията на регулаторни клапани за приемане или отдаване на енергия. Така цзин-ло и виталните точки образуват една цялостна система, която обхваща цялото тяло и определя множество важни функции на организма. Тук трябва да отбележим, че освен виталните точки свързани с цзин-ло, цел на Тиен-Сюъ са също нерви, нервни сплетения, кръвоносни съдове, мускули и сухожилия. Половината канали и меридиани са позитивни (Ян), а другата половина са негативни (Ин) в зависимост от вида енергия, която пренасят към органите. Преместването на Ци през каналите жен и ду (по средната линия на тялото) се нарича "Малък небесен кръг", а през 12-те класически канала - "Голям небесен кръг". Нормално за 24 часа енергията извършва една пълна обиколка по енергийните канали, като всеки един от тях има съответната часова (по 2 часа) активност от денонощието, което е важно да се знае от практикуващите Тиен-Сюъ и Ци-Гун. Тук разбира се е невъзможно да дадем всички тънкости и детайли свързани с енергийната система и виталните точки; връзките и взаимодействията им с вътрешните органи, с китайския зодиак, денонощния и сезонен биоритъм, астрологията, фън-шуй (китайската геомантия), философските концепции и връзките с "И Дзин" ("Книга на промените")(10,11).
      По отношение енергийната система на човека и виталните точки (акупунктурните точки), това което от хилядолетия е известно в Азия, за западната наука и медицина дълго време беше необяснимо и загадъчно. Редица скептици, най-вече от бившия соц. лагер обявяваха китайската акупунктура за шарлатанство и "феодална отживелица"... През втората половина на 20-ти век обаче, западната наука напредна в тези изследвания и редица неща считани преди за мистични и невъзможни се потвърдиха от практиката.


Някои от по-важните витални точки използвани в У-Шу и други бойни изкуства. С червено са маркирани смъртоносни точки. Точките са представени анатомично, а не с акупунктурните наименования за по-добро ориентиране на неспециалистите (4).


      Така например Кирлиановата фотография позволи на учените да заснемат енергийните полета и излъчвания около човешкото тяло, а също и при животни и растения. Самият Кирлиан отбелязал при своите изследвания, че 695-те акупунктурни точки съвпадат със зони на тялото с по-интензивно излъчване и светене.


Аурата на живота - характерно енергийно излъчване около човешкото тяло и пръстите на ръцете и краката, заснето на Кирлианова фотография. Откритието "ефектът на Кирлиан" принадлежи на руския учен Семьон Кирлиан от Краснодар и е направено в 1939г.


Енергийни излъчвания около листа на растения, заснети с Кирлианова фотография.


Лист на растение с излъчване в момента на откъсване и в дясно няколко часа по-късно с намаляло излъчване на аурата.


      През 70-те години бяха изобретени някои уреди за откриване на точките чрез пониженото електросъпротивление в тези зони. Такива бяха руския уред "Тобископ" и унгарския "Дермотест". Ленинградският хирург М. К. Гейкин, занимавал се дълги години с акупунктура, заедно с Кирлиан конструирал устройство, което улеснява намирането на точките по човешкото тяло. Подобни уреди се появиха също в Китай и на запад. Включването в изследванията на ЕИМ и съвременни компютри дадоха положителни добри резултати. Румънски учени доказаха наличието на енергийните канали, чрез инжектиране в тях на радиоизотопи, които позволиха да се проследи пътя на енергията. Допълнителните изследвания показаха, че Ци има електромагнитен и плазмен характер, и че действително може да се трансформира и да преминава в различни форми. Доказани бяха и всички теоретични постановки на древната китайска медицина. Все още разбира се има някои необясними за сега явления и факти, но най-голямата загадка си остава това как древните лечители са открили тези методи за лечение и други въздействия без помощта на съвременните апаратури и знания?!...


Унгарският уред "Дермотест - III" за изследване на акупунктурните точки в комбинация с ЕИМ (компютър).


Част от чертеж на ЕИМ, в който е дадено състоянието на акупунктурните точки в 12 часа на обяд. "Изоенергетичните точки", намиращи се в еднакво състояние са свързани; точките с повишена функция са свързани с непрекъсната линия; с понижена - с пунктирна, другите са неутрални.


Електромагнитни полета в тялото по пътя на основните кръвоносни съдове.


Острието на "фотомолива" от "Дермотест - III", в една акупунктурна точка, намерена под окото.


Изследвания с унгарския апарат "Дермотест - III" (1974г.)

      Към днешна дата виталните точки известни в акупунктурата са 1500, от които 670 са разположени на меридианите, 543 са извънмеридианни (спомагателни), 458 "нови точки" и около 200 аурикулярни (на ухото) (Л. М. Клименко, 1977г.). Съгласно международната класификация класическите меридианни точки наброяват 361 (симетрични 309, несиметрични 52 точки), извънмеридианни точки - 171, "нови" - 110 (Konig, Wancura, 1977г.). Извън тези точки са аурикуларните и някои точки за микроакупунктура. Традиционно точките са 365, колкото са дните в годината.
      За целите на Тиен-Сюъ се използват значително по-малък брой точки 108 (според будисткото свещено число), а използваните в отделните стилове и школи са още по-малко на брой, но са внимателно подбрани в съответствие на методите за атака използвани в различните стилове на У-Шу и други бойни изкуства. Големите майстори на Тиен-Сюъ предпочитат да използват малък брой витални точки за атака и специализират в един или два метода на атакуване, което им позволява получаване на по-висока ефективност.
      Съгласно теорията за Ин-Ян, най-уязвимите точки обикновено се намират по вдлъбнатите части на тялото и трябва да се търсят там. Друго общо правило е меките части на тялото да се атакуват с твърди телесни оръжия (юмрук, лакът), а твърдите части да се атакуват меко (длан, камшични удари).
      Според теорията на Тиен-Сюъ сутрин най-уязвима е главата, по обяд - горната част на тялото, след обяд - от пъпа до коленете и вечер - под коленете. Това е свързано с денонощната циркулация на Ци и различната активност на меридианите.
      Робърт Смит (1) дава интересни сведения за Тиен-Сюъ като посочва книгата "У-Шу ней уай кун" ("Вътрешни и външни умения в У-Шу") на майстора Уан Лайшен (Тзу-Ян-Мен-Цюан). Според този източник, Тиен-Сюъ включва три вида атакуване на точки - с удар, с притискане и с хват. В Шаолин-Цюан се използват 36 основни точки за удар и 24 за притискане.


36-те важни витални точки използвани в Шаолин-Цюан. Наименованията им са дадени съгласно тези използвани в акупунктурата (чжен-цзю терапията) (20).


36 по-важни точки на човешкото тяло използвани в Тиен-Сюъ (по Дъглас Сие)(19). (ЗАБЕЛЕЖКА - обърнете внимание в различията със предишната схема и наименованията на точките)

21 по-важни точки по човешкото тяло използвани в Тиен-Сюъ /Дим-Мак/ (по Дъглас Сие)(19)



      Атаката е съобразена с дванадесет двучасови периода от време според разбирането, че енергийния поток и нервната активност в тези точки са по-интензивни през точно определени периоди от денонощието (виж таблиците на меридианите 14 - 17). Според традицията, три семейства са се прославили в това изкуство - Юан, Ян и Као. Ло Дзу, известен шаолински боксьор е създател на метода Kao. При него се използват за атака предимно показалеца или показалеца и средния пръст. Някои точки е достатъчно само да бъдат докоснати, докато за други е необходим удар. Атаката с един пръст обаче е била основен метод - фина и мистериозна, тази техника е вече почти изчезнала. В някои случаи жертвата на метода на "малката ръка" (пръстовата техника, наричана още "пръстов цан"), след като е била докосната, умира след време. След докосване на майстор до уязвима точка, никакво лекарство не помага. При удар в гениталиите човек умира след три дни. Уан Уайшен завършва своята книга със съвети как да се постигнат тези способности: започва се с лицеви опори върху петте пръста и се продължава, докато практикуващият е способен да ги прави само на показалците на двете ръце и пръсти на краката, подпрени на две тухли. Тук очевидно майсторът представя само първия етап на обучението, защото "пръстовия цан" включва още две нива на подготовка както ще видим по-нататък в изложението. Второто ниво е специалната Ци-Гун/Ней-Гун тренировка със специфични упражнения, а третия етап включва различни тестове като вертикална стойка на един и два пръста и забиване на пръстите в предмет (4, 7, 17, 23). Някои от тези упражнения и методи представяме и в тази статия.
      Друг източник по този въпрос е книгата на Чин Имин - "Удан цюан шу ми чуе" ("Тайни на юмручното изкуство от Удан"). Чин твърди, че Тиен-Сюъ започва с тренировки на върховете на пръстите. След това се изучават жизненоважните точки в съответствие с циркулацията на Ци. Два са основните методи за атакуване - с един пръст и с два пръста. Тези методи се подразделят на още четири: мушкане, пляскане, бутане и блъскане. Пръстът е основно оръжие и може да причини смърт. Дланта също се използва, но тя причинява по-леки поражения.
      Според Робърт Смит е невъзможно да се проследи историята на Тиен-Сюъ, защото това изкуство е било държано в тайна. Според изследванията на Чин Имин, първият майстор, който се прочул с Тиен-Сюъ се е казвал Шан Дзунан. Той предал изкуството на Уан Чен, който от своя страна го предал на Хуан Пайчя. Хуан подразделил виталните точки по следния начин: смъртоносни точки; точки причиняващи вцепеняване (парализа), замайване и задух (и още една точка, която не е включена в тази класификация - поражението върху нея предизвиква в буквалния смисъл смях до смърт!).
      Според друг източник в Шаолин-Цюан се използват общо 108 витални точки за атака, наричани ске-мен ("кладенци"), от които 72 точки се намират отред на тялото, а 36 на гърба. От тях най-важни са 36 точки, които като брой кореспондират с виталните точки използвани от даоса Чжан Санфен. Авторът обаче не може да потвърди дали двете системи на Тиен-Сюъ (Шаолин-Цюан и Тай-Дзи-Цюан) са идентични. Най-вероятно в началото да е било така, но с течение на времето поради разликите в тренировъчните методи са се появили специфични за всеки един от тези стилове методи. Все пак не трябва да забравяме, че преди да създаде Тай-Дзи-Цюан, Чжан Санфен е бил майстор в Шаолин-Цюан.
      Някои от тези точки са смъртоносни, а други предизвикват парализа, силна болка или безсъзнание при съответен удар. Съществуват също витални точки, при удар в които може да настъпи смърт със забавено действие, което може да бъде регулирано от три дни до шест месеца или дори година. В старинната китайска книга "У пей чи" (на яп. "Бубиши") от 1621г., написана от Мао Юани са посочени такива точки известни на автора, които ще бъдат коментирани по-нататък в изложението!
      Тиен-Сюъ е сложно изкуство, изискващо упорито и педантично изучаване. Практикуващият първо трябва да усъвършенства техниките на съответния стил и едва след това да "включи" в него Тиен-Сюъ. Обучението в Тиен-Сюъ включва изучаване на виталните точки (топографска анатомия) и циркулацията по енергийните канали (меридиани). След това се изучават специфичните методи за атака, закаляване на телесните оръжия и специалния Ци-Гун, без който не може да се влезе във висшите нива на Тиен-Сюъ (енергийните удари и въздействията от разстояние). Много майстори не са желаели да споделят своите познания относно Тиен-Сюъ и са отнесли тайните си на онзи свят. Дори в началото на миналия век, когато Чин Имин е писал своята книга, изкуството е било почти изчезнало.
      Смит, който е тренирал У-Шу в Тайван казва, че веднъж майсторът Хо Фенмин, известен с Тиен-Сюъ, говорил за друг майстор - Уан "Орловите нокти". Уан бил експерт в захвата на точките и написал книга по този въпрос. Разказват, че когато Уан сграбчвал някого с Цин-На, човекът веднага припадал и затова го наричали също "Веднъж хващащия Уан". Тренировката на Уан била изтощителна. Той правел упражнението "Жълтия дракон сграбчва", в което пръстите на ръцете ритмично се изпъват и свиват през продължителни интервали. След това той потапял ръката си във вряла вода; после я изваждал и я оставял да изсъхне. Следвало накисване на ръката в екзотична смес (прах от орлови нокти, кожа от слон, черупка от костенурка, билки; сол, сварена с джинджифил, вино и престоял оцет). След това правел мушкащи удари в съдове със зърна (соя или грах) и обли речни камъчета. По този начин, въпреки че пръстите изглеждали нормални, те можели да промушат стомаха на крава, тухла или греда. Разказват още, че Уан използвал 108 точки за своите захвати. Неговите действия можели също да бъдат "отменени", т.е. след като е обездвижил (парализирал) някого, той можел да излекува поразената част чрез други контра техники. Това последното идва да покаже, че лекуването на пораженията и прекъсване на патогенното действие е крайния етап в обучението на Тиен-Сюъ. Без наличието на тези лечебни умения се счита, че обучението е непълно! Това обяснява защо много от китайските майстори на У-Шу са добри лекари и специалисти в традиционната китайска медицина. Много от тях са също специалисти по Ци-Гун и акупунктура и умеят да наместват изкълчени стави, счупени кости и други травми.
      Според Уан "Орловите нокти" на всеки шест инча от тялото има по една главна точка, а на всеки половин инч една второстепенна. Всяка точка се влияе от времето, с изключение на тези, разположени по двата главни меридиана (жън-май и ду-май) - там може да се атакува по всяко време. По тези меридиани, които средната линия на тялото се намират и най-смъртоносните точки за атака.
      Някои майстори на У-Шу експериментират Тиен-Сюъ с живи животни. Макар, че телесните структури са различни, основните точки при животните и при хората са подобни, ето защо провеждането на такива тестове не е без значение. Чао Хайпин (старши ученик на майстор Чян Сююан, известен в провинция Юнан), веднъж посетил споменатия Чин Имин и му показал рисунки на кон, върху тялото на който били отбелязани 36 витални точки. Чин наредил да доведат и го ударил в съответствие с рисунката. Конят паднал и половин час не можел да се изправи.
      В своята книга "Секрети на желязната длан", майсторът Лии Инан от Хонг Конг (6) разказва как веднъж майсторът на желязната длан ("Тие ша джан") - Ку Ючеун с един единствен дланов удар убил на място един буен кон, който никой не можел да укроти. Той ударил коня по гърба и въпреки, че нямало външни следи, при аутопсията на коня било установено, че вътрешните органи били смазани (разкъсани като от гръмотевичен удар) и гръбнакът бил силно контузен. Всичко това подсказва, че майсторът е използвал енергиен удар от Тиен-Сюъ. Лии Инан коментира, че вероятно Ку Ючеун е използвал т.нар. "мек тип" изкуство (кун), тъй като чрез твърдия кун не е възможно да се предизвикат вътрешни травми. Ку Ючеун умеел също да счупва с дланов удар 12 тухли поставени направо на земята и подредени плътно една върху друга. Той можел да регулира силата на удара си така, че избирателно да се счупват само предварително определени от публиката тухли в общия куп!...
      Робърт Смит описва срещата си със стария тайвански майстор Чен Чинчан, който владеел изкуството на "пръстовия цан" и в миналото с такъв удар бил убил човек. След този случай Чен се заклел да не обучава никого на този смъртоносен метод. На демонстрацията, която той се съгласил да покаже с леки докосвания на пръста си предизвиквал неимоверна болка у докосвания и необяснимо зачервяване в мястото на докосване, все едно че кръвта се изтегляла чрез пръста към повърхността на тялото (1). Смит описва също няколко случая с майстори от Син-И-Цюан и Тай-Дзи-Цюан владеещи Тиен-Сюъ, като при прилагането на метода ударът завършвал със смърт или парализа на противника. В повечето от тези случаи става въпрос за прилагане на пръстови техники ("пръстов цан", "сочеща ръка") или юмручна техника с "фениксово око" (виж по-нататък).

Д-р Джон Пейнтър демонстрира силата на юмрука с "фениксово око" (с кокалчето на ръката, на яп. "иппон кен") като с лекота разполовява една тухла(22).


Главните витални точки по тялото използвани за атака в Син-И-Цюан (раздел Тиен Сюъ - "посочване на гроба")

      Много малко са специалистите, които могат аргументирано да обяснят в детайли ефектите получени от прилагането на Тиен-Сюъ. Най-общо казано Тиен-Сюъ е насочено към блокиране на енергийния поток и пораженията често са свързани с нарушения в дишането и кръвообращението. Както вече изяснихме, за едно денонощие енергията и кръвта преминават през 12 ключови части на тялото. Този поток не е равномерен - понякога се устремява като приливна вълна, понякога се стича бавно. Поразяването на определена витална точка в определено време може да причини спиране (блокиране), а понякога и обръщане на потока. Каналите (меридианите) по които тече енергията в тялото могат да бъдат образно оприличени на маркуч по който тече вода; от своя страна виталните точки изпълняват ролята на регулаторни кранове или клапани на този "маркуч". Когато с удар, натиск или енергийно въздействие (с докосване или от разстояние) се блокира дадена точка потокът в меридиана спира или намалява. Това се отразява патологично за органите или органните системи, които този канал захранва с енергия (Ци). В следствие на това настъпват и различни поражения - смърт, парализа, безсъзнание, вцепеняване и др.

Пример с илюстрация за блокиране на важна витална точка и прекъсване потока на Ци в меридиана (по Пейнтър)(22).

      Д-р Джон Пейнтър (специалист по Па-Куа-Джан) дава четири категории или степени на увреждане в следствие на използване на Тиен-Сюъ:
     1. Лек удар - смърт от 4 дни до 2 седмици.
     2. Среден удар - смърт до 72 часа.
     3. Умерено тежък удар - смърт до 48 часа.
     4. Тежък удар - смърт от 12 до 24 часа.

Витални точки и лечебни билки за тях използвани в Па-Куа-Джан (по Джонсън)(21).

     В четвъртата категория влизат също и въздействията причиняващи внезапна смърт. Както вече споменахме едни и същи витални точки се използват, както за лекуване (чжен-цзю терапия, точков масаж, ан-мо), така и за убиване. Всичко опира до различните методи на въздействие и "дозата" сила, която се прилага. Както се казва в медицината Sola dosis facit renenum ("Дозата прави отровата")!...
      Един от майсторите на У-Шу, с които съм работил - д-р Ласло Банхеги (Чжоу-Гар-Тон-Лон-Цюан) твърдеше, че за да се получи максимален ефект в Тиен-Сюъ при удара в точката по меридиана трябва да се вкара и съответната "доза" негативна или позитивна енергия, като се отчита какъв вид е меридиана Ин или Ян и активността му в момента. Според Банхеги, който е и специалист по акупунктура от значение е също и ъгълът, под който се нанася удара във виталната точка, за да се получи един или друг ефект от поразяването.
      Интересни са изследванията върху Тиен-Сюъ/Дим-Мак на д-р Джон Пейнтър (Па-Куа-Джан)(22), който използва и специална апаратура за следене на пулса, телесната температура, мозъчните вълни, сърдечната дейност, кръвно налягане. Опитите са провеждани с доброволци в Life Sciences Institute (САЩ), като всичко е заснето и описано чрез съответните научни методи. В експеримента бил използван средно силен удар върху здрав доброволец, нанесен в точката хуй куй сюъ с удар "фениксово око" (с кокалчето на показалеца). Следните симптоми са отчетени в следващите 30 минути след удара:

Главниите витални точки за Тиен-Сюъ /Дим-Мак/ и удобното време от денонощието за атака (по Джон Пейнтър)(22).


Д-р Джон Пейнтър и един здрав доброволец с прикрепени по тялото сензори на електронната апаратура (22), по време на експериментите в САЩ през 1981г.


     1. След 10 минути е отбелязан абдоминален дискомфорт.
     2. След 15 минути телесната температура се повишила до 100 градуса по Фаренхайт и пулсът от 62 се повишил до 90 удара в минута.
     3. След 20 минути са отбелязани конвулсии на гръдните мускули около сърцето, като пулсът станал атипичен - падал до 50 и се увеличавал след това до 160. Тези симптоми се съпровождали от тремор в крайниците и отслабване (омаляване) на тялото.
     4. Кръвното налягане се повишило от нормалното 123/75 до 150/90 и достигнало до 160/95 след приключване на експеримента.
     Във финалната фаза, на доброволеца било дадено за възстановяване силно билково лекарство, съпроводено със специален масаж на блокираната меридианна точка. Пет минути след това сърцето и кръвното налягане се върнали в нормата, след 20 минути симптомите на патологията отшумели, а след един час всички показатели на доброволеца се върнали в нормата. Данните, които дала апаратурата и състоянието на изследвания при този експеримент показват, че действителен удар в същата витална точка, без последвалите предпазни мерки би довел до смърт след два дни!... Това се потвърждава и от класическите текстове на Тиен-Сюъ. Сифу д-р Джон Пейнтър дава също така препоръки за тези, които искат да експериментират с Тиен-Сюъ, да използват виталните точки по ръцете, които не са смъртоносни като се прилагат техники от Цин-На (хватов контрол). Той дава и три схеми на тези точки, които публикуваме тук за по-любознателните практикуващи. Все пак предупреждаваме да се подхожда внимателно при подобни опити и е задължително присъствието на лекари и специалисти по акупунктура!

Виталните точки по ръцете за атака с Теен-Сюъ (удари) и Цин-На (хватове) (по д-р Джон Пейнтър)(22).


     Редица експерти в Тиен-Сюъ препоръчват атакуването на съответните точки да бъде съобразено с времето на най-голяма активност на прилежащия меридиан. Това обикновено е първият от двата часа активност съгласно денонощния биоритъм (виж съответните две схеми). Тук отново отбелязвам, че най-смъртоносните точки намиращи се на предния и задния централен меридиан (средната линия на тялото) могат да бъдат атакувани по всяко време на денонощието. Другите точки също могат да бъдат атакувани и извън посочените часови зони, но тогава ефектът ще е значително по-слаб. Блокирането на важна витална точка в активния меридиан обикновено довежда до препълването му с енергия (Ци), като запушен маркуч под налягане или подобно на токов удар. И в двата случая резултатът е поражения в най-слабите места на системата - разрив-увреждане или "изгаряне на бушоните", като най-често пострадват вътрешните органи.
     Във връзка с локализацията и топографията на виталните точки трябва да се отчитат и следните особености:
     1. Различни наименования използвани за едни и същи точки в акупунктурата, Ци-Гун и Тиен-Сюъ.
     2. Разлики в конструкцията на отделните противници (високи, слаби, дебели, с релефна мускулатура, безформени и т.н.).
     3. Понякога точките варират и се "движат по меридиана.
     4. Различия в дебелината и качеството на тъканите, кожата и мускулите на противника.
     5. Умишлено погрешно представяне на точките в различните схеми, табла и описания.

      За да се преодолеят всички тези трудности трябва да имате голям практически опит в Тиен-Сюъ, да познавате отлично човешката анатомия и особеностите на традиционната китайска медицина и езотерични методи от Ци-Гун/Ней-Гун и У-Шу. За целта не е необходимо да сте убили 20 човека с Тиен-Сюъ. Достатъчно е да познавате добре собственото си тяло и реакции при получен удар във витална точка; да сте изпробвали практически такива техники върху други хора (на тренировка, при спаринг или действителен бой); да имате съответните задълбочени познания върху материята и да използвате по-малък набор от витални точки (не повече от 10 - 15). Тук трябва да се използва също и чуждия опит, като се прецизира и анализира.
      Различните автори дават различни набори от витални точки, които варират съобразно методите в отделните школи по бойни изкуства. По-долу представяме схеми на различни витални точки използвани в Тай-Дзи-Цюан, Син-И-Цюан и Па-Куа-Джан, взети от различни източници, които са посочени с индекси в скоби, номерацията на които посочва съответния автор в раздела "Библиография" (виж заглавията в края). След тях следват виталните точки използвани в редица японски школи по Джу-Джуцу, Карате, Кемпо, Джудо, Нин-Джуцу и др. Те са взети от рядката книга на майсторите Фуджита Сайко (10-ти дан Нин-Джуцу Кога-рю и Кемпо Сато-рю), Хенри Пле (10-ти дан Карате, 6-ти дан Джудо, 4-ти дан Айкидо и 3-ти дан Кендо) и Жак Девевър (7-ми дан Гембукай)(18).

Секретни табла на витални точки използвани в японски школи по Джу-Джуцу, Кемпо, Джудо, Кендо, Нин-Джуцу и др. (по Фуджита и Пле)(18).


     Тази книга е изготвена на базата на секретни военни документи и доклади от проведени експерименти през Втората световна война в японски военнопленнически лагери в Манджурия и на други места. За целта са били поканени японски специалисти от различни школи, които да демонстрират върху военнопленници своите традиционни методи за поразяване на виталните точки. Използвани са също изображения и текстове от древните "деншо" - тайни ръкописи с техники и наставления предавани по наследство вътре в школите. В тази книга под надслов "Тайните на виталните точки на човешкото тяло" (тайните на атеми), излязла през 1972г. в Париж, авторите подчертават, че тези японски методи идват главно от Китай, Тибет и Индия и са свързани с традиционната китайска медицина и езотеричния будизъм (18).
     По-долу представяме 35 по-важни точки от Тиен Сюе, използвани в Тай Дзи-Цюан и разпределени в посочените четири групи. Те са дадени според книгата на Ли Ин "Чан Сан Фен хе та дъй Тай Дзи-Цюан", Тайван, 1954г.:
     I. Девет точки предизвикващи смърт (съй-сюъ):
     1. Тянлин или Байхуй, местоположението й съвпада с върха на главата (№1 на Фиг. 38).
     2. Цимен или Хуандзе, разположена под адамовата ябълка. Атаката на тази точка преустановява дишането (№5).
     3. Данмен или Сюесюе, разположена в средата на гърдите (№9).
     4. Цимен, разположена под пъпа (№12).
     5. Наохай, съответства на акупунктурната точка Юйджен (№20).
     6.Тянси или Тянке (Ерген), разположена в основата на ухото (№21).
     7. Бейлян или Фейхай, разположена на равнището на седмия гръбначен прешлен (№25).
     8. Дзисин или Минмен, разположена на нивото на пети поясен прешлен (№27).
     9.Юнцюансюе, намира се в центъра на стъпалото(19).

     II. Осем точки, предизвикващи безсъзнание (лян-сюъ)
     1. Тай-Ян, разположена на слепоочието(2).
     2. Вентин или Ермен (№3).
     3. Сайдзяо (№4).
     4. Сюандзи (№7).
     5. Дзянтай (№8).
     6. Цимен (№10).
     7. Джанмен, разположена в края на второто плаващо ребро (№11).
     8. Вейлун, разположена в края на гръбначния мозък в опашната кост (№31).
     III. Девет точки, предизвикващи схващане (я-сюъ)
     1. Цянбин, въздействието е като токов удар и тялото се вдървява (№6).
     2. Ямен, предизвиква конвулсии (№22).;
     3. Фетян (№24)!;
     4. Жендун (№26).
     5. Фенвей, предизвиква гадене и слабост (№28).
     6. Дзину, лявата съответства на далака, а дясната на черния дроб (№29).
     7. Слоя, съответства на бъбреците (№30).
     8. Ванмей (№32).
     9. Тайчун, намира се на гърба на стъпалото (№18).
     IV. Девет точки, предизвикващи парализа (ма-сюъ).
     1. Ченгу (№13).
     2. Тянджу(№23).
     3. Бинао (№16).
     4. Цюйчи (№17).
     5. Хукоу (№14).
     6. Байхай (№15).
     7. Вейджун (№33).
     8. Джубин (№34).
     9. Гунсун (№35).

Виталните точки предизвикващи парализа (по Джонсън)(21).
(по Джонсън)(21).

(по Джонсън)(21).

     В повечето случаи техниките на Тай Дзи са насочени към дадените по-горе витални точки. Силата в Тай Дзи Цюан се прилага в случай по три начина в зависимост от целта - в плоскост, в права линия и в точка, като последното е най-смъртоносно. С прийомите на Тай Дзи обикновено се атакува гръдния кош, гърба, страничната част на шията, тилната част на главата, коляното и слабините. Начинът на атака цели да доведе противника до небоеспособно състояние, но да се избегне нанасяне на смъртоносен удар. За целта се използват също много ключове по ставите и парализиращи захвати (Чин На). Практикуващите Тай Дзи, които са посветени, специализират и една техника, наречена "запечатване на дъха и вените". При тази специална техника се нанасят удари по гръдния кош, гърба или страничната част на шията с дланта или предмишницата. Това прегражда достъпа на кислород до белия дроб или блокира кръвоснабдяването на мозъка и противникът изпада в безсъзнание. За прилагането на тази техника обаче е необходимо да се владее вътрешната енергия.
     При порязване на виталните точки се използват четири основни метода:
     1. "Дзе" - блокиране на венозното кръвообращение.
     2. "На" - поражение на енергийните меридиани на "дъха" в тялото на противника, благодарение на което той се вцепенява и прилича на "дървен петел".
     3. "Джуй" - въздействие върху мускулите на противника, което предизвиква парализа или обезсилване на ръцете и краката му.
     4. "Би" - спиране циркулацията на дишането (Ци) посредством въздействието върху определени точки по меридианите, когато енергията в тях достигне максимална интензивност.
     Ефективността на Тиен Сюъ зависи не само от доброто познаване и локализацията на точките, но и от методите за атака и часовата зона според енергийния денонощен биоритъм. За 24 часа енергията - Ци обикаля по всички меридиани и точки на тялото, извършвайки пълен цикъл. Най-удобното време за атака на виталните точки е, когато енергията в съответния меридиан достигне своя максимум. За всяка органна система това са строго определени два часа от денонощието. Така например, от 3 до 5 часа максимумът в циркулацията на енергията е в меридиана на белия дроб; от 5 до 7 часа - в меридиана на дебелото черво; от 7 до 9 часа - в меридиана на стомаха; от 9- до 11 часа - в меридиана на далака; от 11 до 13 часа - в меридиана на сърцето; от 13 до 15 часа - в меридиана на тънките черва; от 15 до 17 часа - в меридиана на пикочния мехур; от 17 до 19 часа - в меридиана на бъбреците; от 19 до 21 часа - в меридиана на перикарда (кръвообращението); от 21 до 23 часа - в меридиана на тройния нагревател (топлинна регулация); от 23 до 1 часа - в меридиана на жлъчния мехур и от 1 до 3 часа - в меридиана на черния дроб.

Схема показваща циркулацията на енергията в тялото за 24 часа и пиковете на активност в съответните меридиани и органи.


     Най-голям ефект с Тиен Сюе се постига, когато се атакуват ло-пунктовете или така наречените "точки-глашатаи". Тези точки са разположени на ключови места по съответните меридиани и обикновено първи сигнализират при появата на заболяване. В тези точки енергията преминава от един меридиан в друг.
     Според книгата на Сун Джи Дзян - "Тай Дзи Цюан Сюъ" ("Учението за Тай Дзи Цюан"), ло-пунктовете са най-уязвими в момента на часовия енергиен максимум на съответния меридиан. Ако в този период те бъдат атакувани с техниките на Тай Дзи Цюан или друго бойно изкуство, дори и при по-леки въздействия може да настъпи смърт. Тези точки са абсолютно смъртоносни!
     Ло-пунктовете са свързани и с китайските зодии - всяка от дванадесетте точки е свързана със съответната зодия на календара в конкретната година. Това показва, че всеки тип човек според китайския зодиакален календар, в зависимост от годината на раждане, има вродена слабост на дадена органна система. Ако това се знае предварително, той лесно може да бъде поразен в съответната витална точка.

     Дванадесетте "точки-глашатаи" или ло-пунктове:
     1. Джунфу (Р1-бял дроб) - Овца, 3-4 часа.
     2. Тяну (Е25-дебело черво) - Тигър, 5-6 часа.
     З. Джунван (VС12 - стомах) - Заек, 7-8 часа.
     4. Джанмен (F13 - далак - панкреас) - Дракон, 9-10 часа.
     5. Дзюйиюе (VС14 - сърце) - Змия, 11-12 часа.
     6. Гуанюан (VС4 - тънко черво) - Кон, 13-14 часа.
     7. Джуандзи (VСЗ - пикочен мехур) - Бивол, 15-16 часа.
     8. Дзинмен (VВ25 - бъбреци) - Маймуна, 17-18 часа.
     9. Танджун (VС17 - "горно сърце", перикард) - Петел, 19-20 часа.
     10. Шимен (VС5 - "три нагревателя") - Куче, 21-22 часа.
     11. Жиюе (VВ24 - жлъчен мехур) - Глиган, 23-24 часа.
     12. Цимен (F14 - черен дроб) - Плъх, 1-2 часа.
     Забележка: Посочените отдясно цифри сочат най-удобния за атакуване час от денонощието, когато се предизвиква смърт.

Схеми на меридианите



     С изброените до тук методи далеч не е изчерпана цялата същност и проблематика на Тиен-Сюъ. Този въпрос е твърде комплециран и не е възможно да бъде обхванат в цялостен вид, дори и в няколко книги. Освен това авторът няма претенции да е завършен специалист в Тиен-Сюъ, въпреки че от много години работи по този проблем. За поразяване на виталните точки на Тиен-Сюъ се използват също методите: "желязна длан", "пръстов цан", "цинобърдна длан", "сочеща ръка", "драконов нокът", "чудесният меч на китай", "елмазен пръст", " дяволска глава", "фениксово око" и други, които са засекретени от китайските майстори.


ТЕЛЕСНИ ОРЪЖИЯ ИЗПОЛЗВАНИ В СИН-И-ЦЮАН
„Естествен юмрук" (дзъйжа цюан) - 1, 8, 11, 12; „Син-И-длан" - 2, 27; длани „орлови нокти" (инджао) - 3, 7; „ноктите на крокодила" - 4, 24, 31; „двупръста копиевидна ръка" („два дракона се борят за перлата") - 20; „коварна кука" (дяо коу) или „маймунска кука" (хоу коу) - 6; „юмрук повалящ на земята" (гуан цюан) или „фениксово око" - 9, 14, 15, 17; „юмрук на финиковата костилка" (чжаке цюан) или „дяволска глава" - 10, 18; „меча лапа" - 16; „леопардова лапа" - 19; еднопръста „копиевидна ръка" - 21; форма на юмрука и ъгли при нанасяне на удара - 22; „мощна" или „свирепа длан" (бао джан) - 23; „тигрова длан" (ху син джан) - 25, 26; „длан на върбовия лист" (люече джан) - 28, 31; „пръсти-меч" (дзиен чжи) - 5, 33; лакет (джоу) - 29; възглавничка на стъпалото („тигров зъб") - 34; гръб и пръсти на стъпалото - 35; пета - 36, 37


     Коментар върху някои от по-важните витални точки, на базата на наблюдения и личен опит

      Както споменахме и по-напред, в отделните школи се използват различни набори от витални точки, но някои от по-важните точки винаги преобладават в предпочитанията. Това показва тяхната честа употреба и ефикасност при прилагане в практиката. Тук ще се спрем именно на такива по-важни точки, както и върху някои по-малко използвани, но също толкова ефективни. На съответните места авторът ще даде и примери, с които се е сблъсквал в дългогодишната си практика.
     
1. Връх на главата (темето), точка бай-хуй ("сто срещи").

     Тази точка е свързана със задния среден меридиан (ду-май) и е често давана от много автори като смъртоносна. В популярните издания много често я дават на неправилно място. Намира се в центъра на съединяването на черепните шевове на темето. Атакува се с чуков удар с долната част на юмрука, със събрани върхове на пръстите ("пилешка човка" или "глава на жерав"), с лакът и др.
     
2. Слепоочие, точка тай-ян ("великия Ян")

     Симетрични точки разположени на слепоочието, отляво и отдясно встрани от челото. Свързани са с главния мозък и менингиалните артерии. Дори и лек удар причинява главозамайване, загуба на съзнание; при тежък удар - смърт. Атакува се с "фениксово око", "драконова глава", с кокалчето на палеца, лакът, "удар скорпион" (яп. "уракен" с обратната страна на юмрука) и с обикновен юмрук, а също с длан ("желязна длан").
     
3. Междувеждие, точка интан

     Тази точка се намира между очите в основата на носа по задния среден меридиан. Смъртоносна точка. Атакува се главно с основата на дланта ("желязна длан") или с камшичен дланов удар ("драконова длан"). Последния вид, който е техника от Па-Куа и Син-И е използван от автора при учебни двубои. Обикновено след такъв сравнително лек удар противникът или пада, или е зашеметен и не може веднага да продължи боя, като става лесна плячка за следващите атаки. Тежък удар не е опитван по разбираеми причини.
     
4. Очи

     Очите са едно от най-уязвимите места по човешкото тяло. Ударът или натискът на очите предизвиква чрез рефлекса на Ашнер забавяне или спиране на сърцето. За атака основно се използват пръстите (всички видове "копиевидни ръце"), а също и палеца, "тигрова лапа", "вилица", "змийски език" и "фениксово око". Очите са особено предпочитани за атака в стилове като Син-И и Па-Куа.
     
5. Сънни артерии, точка ци-шъ ("хижа на диханието")

     Това са две симетрични точки отстрани на врата, намират се на горния край над ключицата, между главите на гръдно-ключичния мускул. Ци-шъ е точка №11 от меридиана на стомаха. В тази зона се намира чувствителното каротидно телце (във вилката между разклонението на артерията), което регулира кръвното налягане. Дори и не много силен удар в точката може да предизвика смърт чрез спиране на сърцето. Атакува се със "саблен удар" или "ръка-нож" (на яп. "шуто-учи"), "тигрова уста", чрез захват или душене с ръка или яката на дрехата, "чуков сечащ удар" (на яп. "тетсуй-учи"), чрез натиск с палец и др. Авторът има известен опит с тези точки при задушаване с реверите, използвано в Джу-Джуцу и Джудо. При специфичен страничен захват комбиниран с ключ на ръката, пристегнатият губи съзнание след около 10-15 секунди!…
     
6. Ъгъл на челюстта, точка цзя-чъ ("колесница на челюстта")

      Симетрична точка №6 от меридиана на стомаха; намира се в ъгъла на долната челюст. Има връзка с дъвкателната артерия, клонове на троичния нерв и големия ушен нерв. Средно силен удар предизвиква безсъзнание, а силен може да предизвика и смърт. Тази зона се предпочита много от боксьорите, но ръкавиците им пречат да се разгърне целия й потенциал. В реален бой авторът два пъти е използвал тази точка - ефектът е падане в безсъзнание и временна загуба на паметта. Атакува се с юмрук, лакът, длан ("желязна длан" и "волска челюст"), "чуков удар", възглавничката на ходилото ("тигров зъб") и др.
     
7. Шийна ямка под Адамовата ябълка, точка тян-ту ("небесна пътека")

      Намира се в центъра на надгръдната ямка, между гръдно-ключичните мускули; точка №22 от предния среден меридиан (жън-май), който се явява един от 8-те чудесни меридиана. Тази точка се нарича също ци-мен ("порта на енергията") и се използва от почти всички школи. Атакува се с "леопардова лапа" (на яп. "хиракен"), "копиевидна ръка" ("пронизваща длан"), с пръсти, с палец, "фениксово око" (на яп. "иппон-кен") и "драконова" или "дяволска глава" (на яп. "накадака кен"). При силен удар може да предизвика смърт от задушаване и кръвоизлив. Преди години авторът по време на едно сбиване използва лек удар с "леопардова лапа" в тази точка, резултатът - удареният не можа да продължи боя и се отказа.
     
8. Основа на черепа (тил), точка я-мън ("врата на мълчанието").

      Намира се на границата на окосмената част на тила, между първи и втори шиен прешлен, в падината образувана от трапецовидните мускули. Точка №15 от задния среден меридиан. Наименованието на точката красноречиво говори. Тежък удар предизвиква смърт. Атакува се с "чуков удар", с лакът (сечащ удар надолу), с разсичащ "саблен удар" и др.
     
9. Зона между плешките, точка лин-тай ("тераса на духовете")

      Намира се между плешките, между вертикалните израстъци на 6-ти и 7-ми гръдни прешлени; точка №10 от задния среден меридиан. Точката е смъртоносна при специфичен удар със "желязна длан". Атакува се също със сечащ надолу удар с лакът, "фениксово око" и юмручен удар. Най-ефикасна обаче е длановата техника. На тренировъчна схватка, авторът е атакувал с такава техника противник със силно развита мускулатура (културист). Резултатът от средно силен удар - нарушение на дишането и сърдечната дейност, дискомфорт и невъзможност за трениране повече от три седмици!…
     
10. Зона на гръдния мускул, точка ци-ху ("въздушна порта" или "дом на дишането")

      Намира се под ключицата, на около 12 см. (4 цуна) от средната меридиална линия на тялото; проектира се на големия гръден мускул. Точка №13 от меридиана на стомаха. Тази точка е една от най-интересните и фатални, макар че повечето автори я пропускат или не са запознати с нейните особености. В японските школи е известна с наименованията "бой на демоните" (Рюшин-рю), "бъдеща хармония" (Шоринджи-рю) и "смъртоносна точка" ("Хроника Буйо" - от ХІІІ в.). Тази витална точка авторът за пръв път отбеляза в книгата на грандмайстор Гоген Ямагучи (10-ти дан Карате Годжу-рю), където бяха представени старинни рисунки от китайската книга "У Пей Чи" (на яп. "Бубиши") на майстора Мао Юани от ХVІ век. Там се споменава, че тази витална точка (която е чифтна - една в дясно и една в ляво) се използвала за специални удари със забавено действие (смърт след 1 година!?). Това предизвика интереса на автора към изследвания от този вид свързани с Тиен-Сюъ.
      Авторите, които представят тази точка, обикновено не я дават като смъртоносна, а като парализираща и "запечатваща" дишането. Атаката може да се извърши с "копиевидна ръка" (на яп. "нуките"), "сочеща ръка" ("Безсмъртния мъж сочи пътя" или "тайния меч"), "фениксово око" или "драконова глава"; може да се използва също техниката дзи ("преса") от Тай-Дзи-Цюан, но поражението не е същото. Авторът е прилагал в практиката си атаки върху тази точка с дозирана лека сила. В единия случай беше използван захват под мишницата и натиск с палеца с резултат - силна болка с временна парализа и поваляне на противника долу. Във втория случай беше използвана камшична "сочеща ръка" (съвсем леко и релаксирано) с резултат - нарушаване на дишането продължило около 1 час и сериозни проблеми в следващите 2 седмици, които отшумяха след месец!….
      В зоната на гръдния кош има и множество други интересни витални точки, сред които не мога да не спомена и точката чжун-фу ("средна къща"), която е смъртоносен ло-пункт и се явява точка №1 от меридиана на белия дроб. Друга точка е жу-чжун ("среда на гърдите"), наричана още цзянтай и съответстваща на гръдното зърно. Съгласно традициите на Шаолин-Цюан, Тай-Дзи и Па-Куа, ударът в тази чифтна точка блокира дишането, ударения повръща кръв и умира след 3 дни! Освен "фениксово око", други методи за атака на тази точка не са известни на автора. Личен опит по разбираеми причини липсва. Тук искам да спомена за един драстичен случай от практиката свързан с поражение на точката лин-тай ("тераса на духовете") в зоната между плешките. Преди около 15 години по време на спаринг между бойци от У-Шу и Таекуондо, таекуондистът беше хвърлен по гръб чрез закачане на ритащия крак с техника от Па-Куа. Боецът падна по гръб на дървения под и се удари не особено силно (но рязко) в посочената зона. Резултатът беше доста шокиращ - зашеметяване и повръщане в следващите 15 - 20 минути, изпадане в безсъзнание и клинична смърт в реанимацията "Бърза помощ" в "Пирогов" и след няколко часа повторно изпадане в клинична смърт , въпреки усилията на лекарския екип. Човекът оживя, но една седмица беше на "ръба", както се казва! Тук искам да подчертая, че при падането въобще не си е удрял главата, а само зоната между плешките; също така липсваха каквито и да е външни травми.
      Този случай е много показателен за темата Тиен-Сюъ. Наскоро научих, че съгласно новите правила и ограничения на известните турнири UFC ("Шампионати Върховни битки") забраняват атакуването на витални точки!… Мисля, че коментарът е излишен.
     
Някои процедури и манипулации при даването на първа помощ при удари във витални точки и травми.

     
1. При удар в главата

      Масажира се с пръсти или с кокалчетата на полусвития юмрук ("леопардова лапа") по двете линии встрани от средната линия на главата по протежение от челото към тила и обратно. При главоболие с пръсти се натискат двете точки в основата на черепа в задтилните ямки и се масажира.
     
2. Силен кръвоизлив от носа

      Главата на ударения се навежда леко назад и се нанасят леки удари с ръба на дланта ("шуто-учи") или обратния ръб (яп. "хайто-учи") в тила на пострадалия и се масажира. Чрез тази манипулация се предизвиква рефлекс за свиване на кръвоносните съдове. След това се смърка студена вода и се тампонира.
     
3. Удар в слънчевия възел

      Ударения се слага да легне по гръб и с длан леко се потупва в слънчевия възел, за да се отблокира въздействието върху вагусовия нерв и плексус соларис (plexus solaris).
     
4. При колабиране; безсъзнание

      С помощта на нокътя на пръста се притиска последователно на двата палеца на ръката точката, която се намира в ъгъла на нокътя медиално. Прави се само няколко пъти, тъй като е изключително болезнена точка.
     
5. При сърдечна недостатъчност или проблем със сърцето.

      Притиска се с палец или показалец и среден пръст ("сочеща ръка") точката намираща се на средната линия, между горната устна и носа. Притиска се неколкократно.
     
6. При проблеми с дишането

      С длан се потупва леко в точката между плешките, неколкократно.
     
7. При удар в слабините

      Удареният сяда на земята с разтворени крака. Лекуващия застава зад него, хваща го под мишниците и го повдига и пуска на земята няколко пъти, като го тръска. След това масажира дълбоко точката юн-цюан ("животворен източник") в центъра на стъпалото; после изпъва крака в коляното и удря силно с юмрук ("чуков удар") в петата на крака няколко пъти. Когато болката понамалее, удареният става и подскача няколко пъти на пети, така че тялото да се разтърси.
     
8. При гълтане на езика след удар в главата

      Веднага се разтваря (със сила ако е нужно) устата на ударения и с пръсти се издърпва езика навън, за да се възстанови дишането. Ударения се поставя седнал, раменете му се опъват леко назад и едновременно се притиска с коляно между плешките.
     
9. При кръвоизлив, разкъсан кръвоносен съд

      Притиска се съответния кръвоносен съд; при крайник на мястото се прави стегната превръзка (турникет) с колан, шнур или въже, и с помощта на къса пръчка (като лост за навиване). Пострадалия незабавно се транспортира до най-близкия пункт за бърза помощ. Важно - турникетът не може да се държи стегнат повече от 1 час!
     
Телесни оръжия, методи за закалка и специални Ци-Гун упражнения

      Познанията за виталните точки и тяхната топография са само началото в обучението на Тиен-Сюъ/Дим-Мак. Втората и не по-малко важна част са телесните оръжия и различните методи за закалка и подготовка. Тук искам да обърна внимание, че за да се получи най-добър резултат от подготовката, упражненията за закаляване и Ци-Гун упражненията, трябва хармонично да се съчетават без да се дава приоритет само на единия вид упражнения. Тогава методът става цялостен. Някои автори, като Робърт Смит (1) например, посочват че редица майстори от вътрешните стилове на У-Шу (Син-И, Па-Куа, Тай-Дзи, Да-Чен и др.) не са практикували "твърдия метод", а само Ци-Гун и пак са имали върхови постижения. Редица други майстори са практикували обаче комбинирано и двата метода и са постигали същото, така че двата метода трябва да се съчетават. Авторът също е привърженик на цялостния метод и счита, че той дава най-добри резултати. Тук разбира се е невъзможно да изложим всички методи за подготовка и за това сме подбрали само някои от тях, които са най-добри и подходящи за практикуващите различни стилове.

     1. Метод на "Желязната Длан" (Тие ша джан) (6)
     
Трите Важни изисквания при тренировката

     Важно е да ги имате предвид, защото дори да сте постигнали някакъв успех, след това може да има неприятни ефекти. Тези изисквания са:
     1. Постоянен прогрес.
     2. Постоянство.
     3. Въздържание от сексуална активност.
     Физиката на човек, който не е практикувал бойни изкуства, не може да се сравнява с тази на човек, който се е занимавал. И ако той желае да изучава Кун, трябва да започне постепенно, като дава време на костите и връзките си да се наместят и приспособят. Ако в началото на тренировката практикуващият разчита единствено на грубата сила, е обречен да изпитва редица негативни ефекти. И леко нараняване би могло да предизвика нарушение в кръвообращението или преразтягане на връзките, а по-тежко нараняване - вътрешна травма и дори смърт. Често се наблюдават много недъзи при млади хора, които са се пренатоварили при тренировка. Преждевременната смърт сред свръх мотивираните ученици не е рядко явление. Хората често погрешно обвиняват бойните изкуства за отрицателните последици и пренебрегват факта, че те са резултат от собствената небрежност на трениращите. Когато на младини Лии Ин Ан тренирал, неговият съквартирант скришом имитирал неговите методи. Един ден Лии Ин Ан случайно попаднал на тренировка на своя приятел и видял, че той прилага само груба сила, без правилния Дзин (излъчването на сила - "Дзин" е Вътрешната импулсна сила, която определя качеството на дадена техника. Правилното излъчване на силата обуславя дали техниката е коректна (точна) и вярна. Всеки стил в бойните изкуства притежава характерен начин за излъчване на Дзин.).
     Приятелят не знаел как да се отпуска, а просто удрял торбата с пясък колкото може по-силно. Лии Ин Ан му посочил грешката и го посъветвал да удря с по-леко и спокойно движение и да цели постепенен прогрес. За нещастие обаче човекът бил тренирал сам вече 3 седмици и можел да строши тухла. Затова той не обърнал внимание на съвета и продължил да практикува както преди. Трагичният резултат бил, че след месец заради неправилното използване на Дзин приятелят развил хронична сърдечна недостатъчност и лекарите му забранили вся-какви натоварващи упражнения. Този човек не можал да се възстанови дори и след едногодишна почивка. Наистина, постепенният прогрес е задължителен, но овладяването на изкуството изисква също така помощта на добър учител. От друга страна, ако бягаме от трудностите и търсим лекия път или се откажем по средата, то тогава ние не сме по-различни от този, който въобще не е тренирал.
     Когато се заговори за изкуството, 9 от 10 човека са готови да поискат да тренират и да станат експерти, но е трудно да се намери и 1, който съвестно да тренира от начало до край, и да постигне успех. А той е 1 на 100! Коя е причината за това? Вярно ли е, че бойните изкуства са толкова трудни? Отговорът е отрицателен. Истинската причина е недостатъчното постоянство. Независимо от това, дали става въпрос за мекия или твърд тип изкуство, ако има постоянство, след 3 год. може да се постигне "малкия успех", а след 10 - "големия". Упоритият труд винаги е възнаграден.
     Третият фактор е може би най-труден за спазване - въздържание от сексуална активност. Сексът безспорно е благотворен за човечеството, но опасността от него може да бъде сравнена с унищожителен порой или с диво животно, изпаднало в ярост. Последните две могат да бъдат избегнати, но сексът е нещо, от което трудно може да се избяга, защото хората получават значително удоволствие от него. Желанието за секс обикновено е силно при човек, който тренира бойни изкуства, защото той притежава повече енергия и жизненост от другите. Нормално е за обикновения човек да се ограничава, когато иска да укрепи здравето си. Това поведение е още по-необходимо за трениращия бойни изкуства. Ако сексуалната активност не е ограничена, тя може да пропилее енергията и да отслаби силата. В този смисъл тя директно се противопоставя на принципите на бойните изкуства, които целят да акумулират силата, енергията и жизнеността.
     
Различните школи и техните методи

     Различните индивиди имат различни умения и подготовка. Затова и техните методи са различни и Водят до създаване на различни школи. Лии Ин Ан е разгледал методите на отделните школи и е установил, че разликите не са толкова големи и има всъщност два основни метода - директен и недиректен.
     Директният е малко или повече подобен на този, описан в шаолинския "И Дзин Дзин". В голям съд има 10 или повече шепи зелен и черен грах. Трениращият заема ездачна позиция и с изправени пръсти вертикално мушка ръката си в граха. След това свива пръстите си и издърпва ръката. Когато достигне до горе, той трябва да отвори ръката си и с длан да удари върху граха. Движенията мушкане, сграбчване и пляскане се изпълняват като едно движение. Да се започне с 3 такива серии. След всяко занимание да се използва медикамент! Тренировката да става З пъти на ден - сутрин, обед и вечер. След година, когато повечето от граха е строшен, всичко се подменя, като този път се поставят равни количества грах и железни стърготини. Тренировките продължават до другата година, когато се поставят само железните стърготини. След тези 3 години е постигнат "малкият успех". Ако тренировките продължават, ръката на трениращия придобива груб вид, което издава, че притежателят тренира Директния метод. Тренирането на недиректния метод е твърде различно от горното. Вместо съд се използва възглавничка от двойно (или тройно) грубо платно с размери 3x2 фута (90x60 см) или с по-малки размери. Тя се пълни с черен и зелен грах. По време на тренировка се окачва на въже, и трениращият я удря първо с отворена длан, а след това с опакото на ръката. Двете движения да се разглеждат като едно. Да се започне с 8 такива серии. След всяка тренировка ръцете се изми-ват с медикамент. Тренировката също става 3 пъти на ден. След година възглавницата се пълни с грах и железни стърготини, а след още една - само с железни стърготини. При този метод ръцете не загрубяват, и ако не са подложени на по-внимателно разглеждане, трудно могат да се различат от тези на обикновен човек. Този метод е по-добрият.
     
Стодневният метод на Лии

     При тренировка на дланта не се препоръчва да се използват много груби методи. Предложеният тук метод е по-нежен и е производен на недиректния. Той не само тренира повърхността на дланта, но и опакото на ръката, пръстите и основата на дланта.
     Използват се Удряне (Пляскане), Изстрелване, Сечене, Смазване (Запечатване), Точкуване (Промуш-ване) и т.н. Въпреки че за тренировка са препоръчани само сто дни, в края ръцете ви няма да са груби.
     А ето и самия метод.

     
I. Екипировка

     Торба, направена от трипластово грубо платно (60x30 см), с дебелина 8 см и пълна с железни стърготини. Ако не разполагате с такива, черен и зелен грах или едър пясък ще свършат същата работа. Торбата се поставя на маса или пейка малко по-висока от нивото на коленете (най-добре на нивото на пояса).
     
II. Методи

     1. Метод на удряне (пляскане)
     Когато удряте, трябва да съзнавате, че използвате цялата ръка (вкл. дланта и пръстите). Повдигнете ръката си на нивото на главата (фиг. 1). След това съсредоточете вниманието си върху вдлъбнатината на дланта (точката Лао Гун в центъра на дланта) и удряйте (фиг. 2). По време на тренировката рамото и цялата ръка са отпуснати. Избягвайте проява на груба сила(При удара ръката не трябва да бъде стегната и вдървена, а по-скоро отпусната и тежка. Движението е камшично и силата дозирана (с точната мярка)).
     2. Метод на изстрелване
     При този метод се използва опакото на ръката. След като сте направили "удрянето", повдигнете ръката (фиг. 3) и съсредоточете мисълта си върху опакото й. "Хвърлете" я върху торбата (фиг. 4).
     3. Метод на сечене
     Използва се страната (реброто) на дланта.
     Повдигнете ръката (фиг. 5) , съсредоточете се върху страната на дланта и "разсечете" торбата (фиг. 6). Това движение е подобно на разсичане на предмет с нож.
     4. Метод на смазване (запечатване)
     Използва се основата на дланта. Вдигнете ръка (фиг. 7), концентрирайте се върху основата на дланта и "залепете" (фиг. 8).
     5. Метод на точкуване (промушване)
     Използват се върховете на пръстите.
     Повдигнете ръката (фиг. 7), прегънете пръстите и съсредоточете вниманието върху върховете им. Отпуснете ръката и рамото и тогава ударете надолу (фиг. 9)(При метода на точкуване особено трябва да се съблюдава постепенното натоварване, тъй като върховете на пръстите са деликатни и тази зона е свързана с циркулацията на вътрешната енергия (Ци) и преминаването й от един меридиан в друг).
     Горните 5 метода се считат като единично упражнение. В началото всеки трябва да се съобразява с възможностите си и да не тренира повече от 3 пъти на ден. Не надвишавайте тази бройка, а при всяка от тях не правете повече от 5 упражнения (серии). След всяко упражнение използвайте медикамент.
     
III. Медикаменти

     Преди всяко упражнение сипете върху дланите си малко от емулсията "Цилин" и разтрийте вдлъбнатината, основата на дланта и пръстите. Лекарството трябва да бъде втривано докато не почувствате леко затопляне. След всяко упражнение повторете процедурата.
     
IV. Предупреждения

     1. Не отваряйте устата си докато тренирате, защото може да вдишате прах. А това е в противоречие с доброто здраве. Най-добре е да поставите маска. През определен период от време (дни) е добре да вземате по малко овесени ядки, за да прочистите храносмилателната система.
     2. Избягвайте пресилване на ръката. Тъй като това е тренировка на дланта, старайте се ръката ви да е отпусната. Сила трябва да се наблюдава само в китката и дланта. По този начин Дзин (вътрешната импулсна сила) може да проникне през ръцете и да се избегнат вътрешни наранявания.
     3. Избягвайте разконцентрираност!
     Ако не сте концентрирани по време на тренировка, Ци няма да премине през ръката и дланта ви, и Дзин няма да се развие (да се култивира).
     
V. Други мерки

     След тренировка потрийте дланите в коленете, докато се затоплят. Бавно се изправете от стойката (ездачната) и се отпуснете душевно. Разходете се. Едновременно с това леко разтърсвайте двете длани и леко ритнете напред с крака по няколко пъти, за да отпуснете връзките и да нормализирате кръвообращението на крайниците.
     
VI. Проверка (тест)

     След сто дни уменията ви трябва да бъдат изпробвани върху тухли. Има 3 вида тухли:
     1. Зелени,
     2. Червени,
     3. Червени с преградки.
     Зелените са сравнително лесни за чупене. В началото вземете 3 зелени тухли и ги поставете както е показано на (фиг. 10). Отначало използвайте метода на смазване и в координация с тялото ударете в средата на тухлата (фиг. 11-12). Тухлите трябва да се строшат. По същия начин използвайте сечащия метод, а след това удрящия и изстрелващия. Ако можете да счупите зелените тухли с всички посочени методи, преминете към червени тухли, а след тях към дървени дъски. След като вече можете да трошите тухли и дъски, вашите ръце са готови. Точкуващият метод е най-висшето ниво, но той не е предмет на настоящата статия.
     
Цялостният метод на трениране

     След сто дни Желязната Длан трябва да бъде постигната. Но изкуството не бива да се счита за напълно овладяно, освен ако не се продължи с "Цялостния метод" (Цялостният метод" - представлява Ней-Гун ("Вътрешна работа") на Желязната длан. Нито един метод в традиционните бойни изкуства не се счита за цялостен, ако липсва Ней-Гун (респ. Ци-Гун), който е прилежащ за сьответния стил, независимо дали той е китайски, японски, корейски и т.н.).
     Ако той се пренебрегне от трениращия, то за него няма да е възможно да се освободи от торбата с железните стърготини, която трябва да го съпровожда докато той желае да запази умението си. Практикуването на вътрешната работа ще помогне на трениращия не само да подобри уменията си, но и ще изключи необходимостта от торбата със стърготините при по-нататъшните занимания.
     До сега "Цялостният метод" се е пазел в тайна от майсторите на изкуството. Тези, които не са практикували Желязната Длан преди, могат само като използват Ней-Гун да постигнат трошене на тухли за около 5 месеца.
     I. Характерни черти на тренировката
     1. Бъдете сигурни, че при всяко движение дишането е координирано. В същото време умишлено съсредоточете вниманието към дланта.
     2. Дишането трябва да бъде нормално, дълбоко, тихо, меко и дълго, и преди всичко да не бъде нито много учестено, нито много забавено.
     3. Независимо от това дали движението е повдигащо или натискащо, върховете на лактите трябва да гледат навън (спрямо тялото), пръстите -близо един до друг.
     4. По време на повдигащото или натискащо движение коленете трябва да са изправени, защото само така кръвта (Ци.) може да премине от Тан Тиен по двете страни на гръдния кош и след това до двете длани.
     5. При натиск или повдигане, съзнателно съсредоточете вниманието в дланите. Докато повдигате, представете си че поддържате нещо в небето, което всеки момент ще падне, а докато натискате, представете си че натискате планина, която всеки момент може да избухне.
     6. Бъдете концентрирани по време на тренировката! Съзнателно трябва да правите усилия дишането ви да бъде тихо.
     7. След всяка тренировка трябва да се правят допълнителни упражнения, както при Желязната Длан.
     8. Този метод има ограничен брой движения и е достатъчно, ако се практикува 2 пъти на ден.

     II. Същността на цялостния метод
     1. Внимавайте докато тренирате. Долните крайници трябва да бъдат близо един до друг. Гледайте хоризонтално и право напред. Лявата длан да сочи нагоре, а пръстите (на лявата ръка) на дясно. Тогава с вдишването тя се издига нагоре, като че повдига небето. Дясната длан сочи надолу, а пръстите сочат надясно. В същото време дясната ръка се спуска надолу, като че натиска земята. Когато завършите движенията, издишайте и отпуснете цялото тяло. Това е първото упражнение. Без да променяте стойката, повторете издигането и натискането 3 пъти (фиг. 66).
     2. Обърнете реда, като използвате лявата ръка за натискане, а дясната за повдигане. Това е второто упражнение. Повторете 3 пъти (фиг. 67).
     3. След предишното упражнение смъкнете дясната ръка така, че двете ръце да бъдат отстрани на тялото. С вдишването повдигнете ръце нагоре, като че повдигате небето. Когато завършите движението, издишайте и отпуснете цялото тяло. Това е третото упражнение. Повторете 3 пъти (фиг. 68).
     4. Натиснете с двете ръце надолу, и когато завършите движението, издишайте и отпуснете тялото. Това е четвъртото упражнение. Повторете З пъти (фиг. 69).
     Въпреки, че упражненията изглеждат прости, това е само привидно, защото те съдържат есенцията на работата с енергията. Секретът се състои в това да се правят редовно и да се изследват ефектите им в дълбочина.

     
Обяснителни бележки върху "Тайния трактат за използването на Дланта"

     Монахът Пун Шин от манастира Шаолин бил майстор в използването на Дланта. Той тренирал непрекъснато 20 години и от опит съставил следния трактат.
     
"Ци трябва да произтича от Тан Тиен"

     Тан Тиен се намира на около 7.62 см под пъпа. Тя заема централна позиция в тялото. Ако Ци се съхрани (използва) там, положението на краката и работата с тях ще бъдат стабилизирани, отпускането по-лесно и координирането на Дзин по-добро. Това са основните изисквания на Вътрешната школа. Да произтича означава да се даде движение. Ако Ци е събрана, тя трябва да следва Дзин и да излезе от Тан Тиен.
     
"Силата трябва да проникне до вдлъбнатината на дланта"

     Вдлъбнатината на дланта е нейният център - точката Лао-Гун ("Дворец на работоспособността"), която се използа за излъчване на енергията.
     При използване на дланта умението се счита за отлично, ако Дзин (или силата) може да се концентрира в тази област. За проникване на Дзин до определена част от тялото има два метода.
     А. Ней-Дзя или Вътрешната школа използва Ци, за да съхрани (запази) този ефект.
     Б. Външната школа или Уай-Дзя използва сила, за да постигне същия резултат.
     Методите, препоръчани за тренировка на Желязната Длан, са от втората категория.
     
"Силата се използва само когато има контакт."

     Тайната на използването на дланта е първо да докоснеш (с върховете на пръстите), а после да натиснеш, за да установиш контакт и тогава да предизвикаш сила. Пръстите се използват първи - така могат да се проверят намеренията на противника - и ако това се последва от натиск с дланта, опонент може да бъде доведен до много неизгодна позиция. Ако Дзин съсредоточи в основата на дланта, ще се произведе сила и противникът ще бъде изхвърлен.
     
"Когато произвеждате сила, координирайте дишането с вик."

     Когато произвеждате сила върху противника, трябва да координирате това с дишането си, а дишането пък с вик. Двете съставни части на вика са "Хън"-звук и "Ха"-звук.("Хън"-звук и "Ха"-звук имат връзва с японското "Ки-ай" (букв. "хармонизиране на енергията"). Тези звукове имат връзка и с тибетските мантри. Ту служат за кулминиране и освобождаване на енергията (Ци). Първият се използва при защитните движения, а вторият при атакуване, както и в специалния Ци-Гун. Известни са също и като "психическа атака").
     Звукът "Хън" служи за натрупване и съхраняване на енергията, а "Ха" - за задвижване на силата. Това е звук, с който се излъчва силата, и който служи в същото време за изненада на противника, като го прави уязвим поради смущението му (пресича концентрацията му).
     
"При бутане, бутайте нагоре."

     При използване на дланта, ако целите да изхвърлите назад и нагоре противника, трябва да използвате областта между сърцето и пъпа. При бутането първо опипайте с върховете на пръстите, след това се отдръпнете и снижете тялото, дръжте лактите наведени, установете по-близък контакт с вдлъбнатината на дланите, съсредоточете вниманието в основата на дланта, извикайте високо (силно) и бутнете нагоре. Противникът със сигурност ще бъде изхвърлен назад и нагоре, като краката му ще са далеч от земята.
     Ако намерението ви е да го хвърлите така, че лицето му да гледа нагоре, трябва да действате в областта между сърцето и гърлото. Следвайте препоръките горе. В добавка предмишницата да се придвижи надолу и напред, и противникът ще падне по описания начин.
     
"Дръжте се близо до врага и бъдете сигурни, че задният крак е натиснат надолу."

     Близък контакт означава, че когато противникът настъпва, вие напредвате. Такъв близък контакт разбира се предполага добра координация при работа с краката (Този метод изисква т. нар. "прилепващ Дзин", който е детайлно разработен в Тай-Дзи-Цюан).
     Само когато се постигне близък контакт, техниките с длан са ефикасни. При използване на дланта, задният крак трябва да натисне назад, защото иначе при удар може да се изгуби необходимата сила.
     За трите думи: "Чим" (проверяване), "Ан" (бутане) и "То" (напрягане).
     "Чим" означава да се почувства с върховете на пръстите, както е описано по-горе.
     "Ан" или бутане да се приема буквално.
     "То" означава използване на сила (удряне).
     Цялото учение (Според други автори, този трактат принадлежи на шаолинския монах Пан Хуй, който също изучавал длановия метод 20 години) е синтезирано в следните стихове:
     Ци идва от пълната област;
     Силата се концентрира в центъра на дланта;
     Силата се намира в същественото;
     Издишайте звучно;
     Необходимо е бутане нагоре;
     Преди Всичко натискайте с конска стъпка;
     Помнете: Атакуване, Бутане, Удряне (Издишване);
     Костите вървят здраво с тласъците.
     Боецът Тие Чай Ши някога казвал: "Действието на дланта преди всичко зависи от използването на пръстите. След изстрелването на пръстите към гърлото на врага, натиснете основата на дланта надолу. Когато почувствате силата, фокусирана срещу правилната точка, насочете дланта с пълна сила, като издишате с вик. Помнете, че това е опасен метод. Използвайте го само ако нямате друг изход"!



     2. 72 секретни изкуства на манастира Шаолин (20)

      Всеки един от тези методи на Шаолин-Цюан е цялостен сам за себе си и е съставен от множество упражнения и базова работа (кунг), които развиват определени качества. Въпреки, че са посочени като произхождащи от Шаолин-Цюан, тези методи се практикуват и в много други стилове на У-Шу (и външни, и вътрешни). Тук накратко ще бъдат представени някои от методите, които са по-важни.

     
Изкуство на "Тигровата лапа"

      В позиция на ръката "тигрова лапа" се нанасят удари с дланта и върховете на свитите пръсти по дърво, за да се закалят. В началото не трябва да се прилага "твърдо срещу твърдо", за да не се наранят пръстите и ръката. Използва се и специален Ци-Гун на "тигъра" .
     
Изкуство на "дланите от железен пясък"

      Аналогично е на "Желязната Длан". Тренировъчната възглавница е пълна със железни стърготини. Формите на ръката са: "длан върбов лист", "тигрова лапа", "орлова лапа" и др. Задължително се използват балсами и мазила на билкова основа за ръцете .
     
Изкуство за масажиране на дланите

      Снопче пръчки се върти между дланите дълго време, като ге масажира, закалява и релаксира. Свързва се с другите тренировки на дланта.
     
Изкуство на дланите Гуан-Ин

     В съд пълен с железни стърготини или пясък се нанасят последователно саблени удари с ръба на дланта. Трябва да се стремите да разделяте купа на две.
     
Изкуство на "петте отровни ръце"

     Взима се 10 кг. кал от дъното на река с жълтеникав цвят; след това се смесват "5-те отрови": добавят се 5 кг. железни стърготини (железен пясък), 5 кг. оцет, 2,5 кг. вино "као лян", 1 кг. бронзови стърготини. Всичко това се смесва и оваля на тесто, което се поставя на здрава маса. Тренират се всички видове удари с дланите върху така оформената пита (сутрин и вечер). Този метод се нарича още "Ин-ръце" ("негативни ръце") или "5-те гръмотевични длани". Изкуството се постига за около три години.
     
Изкуство на "Цинобърната длан"

     Този метод се нарича още "Длани сливов цвят" или "Червена цинобърна длан". "Цинобърната длан е мека шаолинска техника. Това е могъща длан, която може да убива и да ранява смъртоносно без физически контакт или с леко докосване. Нападателят обикновено махва или потрива ръце на няколко стъпки от своя противник. Противникът изведнъж пада на земята, сякаш е получил силен удар. В началото няма външни следи от удара, но след три дни на тялото на ударения се появява червен отпечатък от дланта и се констатират повреди във вътрешните органи. За такова нараняване няма лек и поразените обикновено умират до 10 дни.
     Няма точни данни кой е създателят на "Цинобърната длан", но се счита, че тозе метод е създаден от Шаолински монаси в края на династия Мин (1368 - 1644г.). Това трудно изкуство се овладява за около 8 - 10 години при сериозни ежедневни занимания. Най-подходящ период за това е възрастта между 20 и 30 години.
     Методът се състои в следното: здрав леген или подходящ съд се напълва със ситен пясък. Трениращия трябва да разтрива пясъка с ръце по няколко пъти на ден. Този процес продължава дълго, докато част от пясъка може да се помести без контакт, сам чрез влиянието на двете ръце. Ръцете се поставят над легена на около 30 см. разстояние една от друга. С напредването на тренировките ситния пясък се заменя последователно с едър пясък, ситен чакъл, железен пясък, обли камъчета, железни топчета (сачми). Ако успеете да задвижите или преместите всички тези обекти, то успехът е пред вас. Усвояването на "Цинобърната длан" е сложно и включва и многобройни други упражнения като търкане и масаж на ръцете, бутане на камъни, триене на пясък, улавяне на бобови зърна, триене на железен пясък, специален Ци-Гун. Целта на всички тези упражнения е да се активира Ци в ръцете и да можем да го насочваме навън през дланите (главно чрез точката лао-гун в центъра на дланта).
     
Изкуство на единичния пръст Дзин-Ган ("Елмазен пръст")

     Наред с "Цинобърната длан", "Елмазения пръст" е една от най-опасните техники използвани в У-Шу. В Шаолин-Цюан тази техника се нарича "Пръст златна игла". Счита се, че това изкуство е донесено в Централен Китай от будисткия монах Джен Джи, който дошъл от Синдзян през династия Мин.
     Тренировъчния метод се състои в докосване на стени и дървета с леко изпънат показалец. В началото се прави леко и после силата се увеличава. Тренировките продължават минимум три години. Когато "докоснете" с така тренираните пръсти някой в съответната витална точка той умира. Ключовият момент в това изкуство е умението да се концентрира Ци и тренираната сила (дзин).
     
Изкуство на "безсмъртната длан"

     Този метод е подобен на "Еднопръстовия цан", но включва и четирите пръста на ръката. Вниманието е съсредоточено върху върховете на пръстите. Използват се упражнения със статичен натиск и удари с пръстите. За развиване на проникващата сила се мушка първоначално в мека възглавница, после в кофа с пясък и накрая в кората на дърво и други по-твърди предмети. При ударите пръстите трябва да са изравнени на върха и леко свити. У-Шу поговорката казва: "Независимо колко добре владееш "железния бик" (специална закалка за корема) и "желязната риза", майсторът на "Безсмъртната длан" може да те победи.". Освен в Шаолин-Цюан, тази техника се използва и в Па-Куа, Шъ-Цюан ("Змийски бокс"), Тай-Дзи и други стилове на У-Шу.
     
Изкуство за "докосване на камъни"

     Този метод наричан още "пробождане на скалата" е подобен на предишните, но се използват два пръста, като се формира с показалец и среден пръст т.нар. "сочеща ръка". Тази форма на ръката е известна също като "Безсмъртния мъж сочи Пътя", "тайния меч", "пръсти като меч" и др. Има няколко вида Ци-Гун упражнения свързани с този метод: Ци-Гун на змията, "меч летящ във въздуха" (който даваме по-нататък) и Ци-Гун за работа с меч.
     
Изкуство "свирене на пипа"

     Това изкуство се нарича също "три Ин пръста" и "пружината на върха на пръста". В единия случай се използват върховете на четирите пръста, а в другия само на един. И в двата случая за поразяване на противника се използва нокътя. Движението наподобява свирене на китара (пипа). Упражнението принадлежи към "вътрешния тип" (мек тип Кун), но за постигане на успех е нужно голямо постоянство и упоритост.
     Прави се смес от 7 кг. сол и 7 кг. оцет в месингов съд и се вари половин час; след това се смесва с езерен пясък, поставя се в платнена торба и се притиска между две плочи. Целта е да се получи плосък блок. Последния се оставя на открито да изсъхне.
     Свийте пръстите на ръката си в позиция "глава на жерав" и ги притиснете с палец. Последователно изпъвайте един по един пръстите и удряйте с върха камшично силно по торбата. Повтаря се сутрин и вечер по 300 пъти. Вместо торба може да се използва медицинска топка. След три години ще постигнете значителен успех. Тази техника се класифицира наравно с "Цинобърната длан" и "Еднопръстовия Цан", и е също толкова опасна. Явен признак, по който може да се познае човек владеещ това умение е почерняването на ноктите на четирите пръста.
     
Изкуство за издигане на "каменната дюля"

     "Каменната дюля" представлява камък с формата на голяма дюля с плоско дъно и стесняваща се горна част, която се захваща с пръстите. Може да достигне тегло до 50 кг. Върхът се хваща с три пръста без да опира в дланта. Трябва да съумеете да задържите и повдигнете камъка, което не е лесно и се постига за около 2 години. Първоначално се почва с по-лек уред 7 - 10 кг. "Дюлята" трябва да се задържи максимално дълго и съща тока да можете да ходите наоколо с нея. Максималната тежест се постига след 3 - 5 години.
     
Изкуство на триене и разместване (проникване)

     В подходящ дълбок съд се насипва боб или соеви зърна. Преди да започнем практиката дланите се трият дълго време една в друга. Потапяме дланите в купчината боб - едната надолу, а другата нагоре с въртене; след това се разменят. Тренира се със сила.
     
Изкуство на "орловата лапа"

     Това упражнение е често срещано в Южен Китай и на Окинава. Тренира се захвата на ръката с помощта на голям глинен съд с подходящ размер на гърлото. Упражнението е известно още и като "Драконова лапа". Първоначално съдът се вдига празен, последователно с лява и дясна ръка; после се пълни с вода и накрая с пясък. Следващата стъпка е да хващате "празни обекти". Протягате ръцете и се опитвате да придърпате въздуха към тялото си (тренира се сутрин). Захващането и вдигането на съда е Ян упражнение, докато хващането на "празни обекти" е Ин упражнение и двете се допълват хармонично. Вследствие на това упражнение придобивате железен хват.
     
Изкуство на "еднопръстовия Цан"

     Този метод е подобен на "Елмазения пръст", но е още по-ефикасен, поради специфичната вътрешна работа. В началото в средата на помещението се окачва боздуган (железен) и се удря всеки ден с показалеца докато се залюлее. Отначало това е доста трудно, но с течение на времето боздуганът може да се залюлее и без да сте го докоснали. Това е първия успех на този етап от подготовката.
     По-нататък се използват запалени свещи. Заставате на около 5 метра от свещта и насочвате пръста към пламъка. В началото той не реагира или само примигва. След дълги упражнения, при насочване на пръста пламъкът на свещта може да бъде загасен. Това се дължи на потока Ци изстрелван волево през пръста. След това опитайте същото като поставите преграда (параван) между вас и свещта. Параванът трябва да е от хартия. Смята се, че сте навлезли в третия етап, ако загасите свещта без да се повреди преградата.
     В сравнение с "Цинобърната длан" и другите "пръстови методи", това изкуство е по-висше, но изисква повече усилия и умения. "Еднопръстовия Цан" спада към меките изкуства и е труден за усвояване; изисква поне 10 години, за да се овладее това изкуство.
     
Изкуство на "заключващите пръсти"

     "Заключващите пръсти" увеличават стискащата сила на пръстите. В началото свийте показалеца и средния пръст и ги притиснете със сила към палеца. Цялата сила трябва да е съсредоточена в пръстите. Когато постигнете това медитирайте и успокойте дишането. След 1 година стиснете с пръстите и вдигнете дъска дебела 3 см. След това я пробийте с удар на пръстите. С така закалените пръсти след 2 - 3 години ще можете да нанасяте сериозни поражения на виталните точки на противника.
     
Изкуство на "пръстите-скоби"

     Упражнението има за цел да подобри стискащата сила на пръстите. Опънете показалеца и средния пръст и притиснете към тях палеца. Завъртете върховете на пръстите последователно навътре и навън. Правете това винаги, когато имате възможност. Спрете, когато почувствате болка. След година пръстите ви ще са достатъчно силни. Продължавайте докато успеете да строшите между пръстите бобени или соеви зърна. След това опитайте с орехи и други предмети. Целия курс е 5 - 6 години. Тогава дори и леко стисване ще причинява сериозни наранявания.
     Тези упражнения ще ви помогнат да подобрите уменията си в Тиен-Сюъ/Дим-Мак.

     3. Кои са упражненията в стойка "да стоиш като стълб"? Как да се обучим?

     Основите на комплекса "да стоиш като стълб" се отнасят към бойните стойки на древния тренировъчен комплекс "Юмрука на Великото Съвършенство" (Да-Чен-Цюан). Комплексът от стойките се състои от две части - първата, от които се нарича "стойка на отглеждането на живота", докато втората - "стойка на изкусния удар". По надолу се дават разяснения за метода на комплекса "стойка на отглеждане на живота". Названието на този комплекс означава уподобяване на дърво, пуснало дълбоко корените си в земята. При неговото изпълнение стойката трябва да бъде устойчива и неподвижна; едно от правилата е постепенното вкореняване и развитие на мощта на организма; той се използва за укрепване на здравето и лечебни цели. Комплексът се изпълнява в изправено положение и не изисква специална тренировъчна площадка или каквото и да е тренировъчно оборудване; също може да се занимаваме във всяко едно време и независимо от мястото. Затова започвайки още от древността методът е бил широко разпространен и почитан от китайския народ като метод за лечение на заболяванията. Неговите особености са простота на движението, бързо получаване на резултати и ярко изразен терапевтичен ефект при лечението на такива хронични заболявания като неврози, функционални разстройства на нервната система, гастроентерит, пороци на сърцето, заболявания на коронарните съдове, а също така при физическо отслабване на организма, при охлаждане на крайниците и др.
     1. Позиции:
     Позициите (или стойките) имат много варианти в зависимост от школите, но всичките те могат да се групират в следните четири вида: естествена позиция, позиция на юмрука, позиция с натискане надолу и комбинирана позиция. По нивото на сложност те могат да се разделят на три стойки: висока, средна и ниска. При високата стойка, колената са леко сгънати и изразходването на силите е относително неголямо, тя е подходяща за възрастни хора с отслабено здраве. Средната стойка е междинна, ъгълът на сгъване в коленната става е около 130°. Физическите усилия са малко по-големи и тази поза трябва да бъде препоръчана на болни с относително добро физическо развитие. При ниската стойка колената са сгънати почти под прав ъгъл, при това се изисква значително изразходване на силите и се препоръчва на физически здрави и възстановили своето здраве хора.
     Естествена стойка: стъпала са поставени на широчината на раменете, главата и шията са изправени, гърдите са леко разгънати, но не много. Да се избягва също така и прекалената прегърбеност, колената са леко сгънати, дясната ръка лежи върху лявата, дланите са обърнати навътре и са сложени една в друга в долната част на корема, очите гледат направо и леко надолу (рис. 4).


     Стойката на трите кръга бива два вида: "прегръщане на топката" и "обгръщане на топката", които се отличават по степента на дъгата на ръцете: ако дъгата не е голяма, тогава стойката се нарича "обхващане на топката", ако дъгата е голяма - "прегръщане на топката" (рис. 5-6). При изпълнение на движенията в стойката "обхващане на топка", пръстите все едно обхващат полусферата, така че ако ръцете държаха топка, дланите и пръстите щяха да се намират противоположно една на друга на разстояние примерно на едно чи директно пред очите. Очите гледат направо или леко надолу. В стойката "прегръщане на топката", ръцете все едно прегръщат дървесен ствол, дланите са обърнати навътре, намират се на разстояние примерно на две чи пред гърдите, очите гледат право напред или леко надолу. Изборът на тренировъчната позиция - висока, средна или ниска може да се прави в зависимост от индивидуалните особености на човека.
     Стойка с натиск надолу: Двете ръце са сгънати в лактите, пръстите сочат напред и при това ръцете от китките до лактите са паралелно на земята, дланите са обърнати надолу, пръстите са разперени все едно, че притискат нещо надолу. В зависимост от индивидуалните особености може да се избере висока, средна или ниска стойка (рис. 7-9).


     Комбинирана стойка:
     а) Двете ръце висят свободно успоредно на тялото, краката стоят точно на ширината на рамената, горната част на тялото е изправена, главата също е изправена, очите гледат право напред, устните и зъбите са притворени, гърбът е изправен, гърдите са леко вдлъбнати, раменете са отпуснати, дланите са обърнати навътре, бедрата са изправени, мускулите на цялото тяло са отпуснати (рис. 10).
     б) "Летящият дракон": изпълнява се на основата на първата позиция, главата, шията, гърдите, корема са неподвижни, двете ръце са изпънати напред с дланите обърнати надолу, пръстите се допират един друг, китките са разхлабени, леко висят надолу като образуват полусфери. Едновременно с изпъването напред на ръцете, краката леко се сгъват в коленете, ъгълът на сгънатите коленни стави с около 120° (рис. 11).


     в) "Благоприятно противопоставяне на дланите": изпълнява се на основата на втората позиция, главата, шията, гърдите, корема са неподвижни. Изпънатите напред длани са обърнати една към друга (рис. 12).
     г) "Главата на гълъба пред гърдите": изпълнява се въз основа на третата позиция. Главата, шията, гърдите, коремът и краката остават неподвижни, сгънатите в лактите ръце са обърнати надолу с дланите и се намират на, едно ниво отпред пред гърдите. Средните пръсти на двете страни леко се докосват, дланите образуват полусфери (рис. 13).
     д) "Полет с разперени криле": на основата на четвърта позиция главата, шията, гърдите, коремът, бедрата, краката са неподвижни Прибраните ръце пред гърдите се разперват настрани, като дланите на ръцете се намират на едно ниво с раменете, а дланите са обърнати навътре (рис. 14).


     е) "Да оказваш натиск надолу пред гърдите": въз основа на пета позиция. Главата, шията, гърдите, коремът, бедрата, краката също са неподвижни. Двете ръце са изпънати, с изправени напред и надолу, дланите са обърнати надолу и се намират на около 30 см от коленната става (рис. 15).
     В края на упражненията се повтаря позицията, изобразена рис. 10. Краката стоят изправени за около 3 минути, след което ръцете с обърнати длани нагоре се повдигат на нивото на гърдите. Едновременно с това се прави вдишване, дланите се обръщат надолу и с плавно натискане се отпускат. Прави се издишване, след това отново вдишване; ръцете се повдигат леко до нивото на гърдите. При плавно натискане надолу се прави издишване; прави се три пъти, след което се завършва.
     Всички гореспоменати упражнения е необходимо да се правят след като са съобразени с физическото състояние и индивидуално се определят учебните занимания и конкретната позиция - висока, средна или ниска. Ако физическото състояние на начинаещия е слабо, дълбокото клякане ще бъде трудно за изпълнение, и следва да се използва лекото сгъване в колената или дори изправена позиция; според нивото на укрепване на здравето може да се премине от правата позиция към леко сгъване на колената, а след това към по-дълбоката; времето на изпълнението на всяко едно упражнение може да се увеличава постепенно с времетраене от една до десет минути, а общото време за заниманията може да, се ограничи от 10 минути до около час.
     Важни моменти при комплекса на стоящите позиции "да стоиш като стълб" са: двете стъпала трябва да са на широчината на рамената, горната част на корпуса да е изправена, главата да се държи изправена, да се гледа право пред себе си, устните и зъбите да са допрени, леко да се свием гърдите и да изправим гърба, да отпуснем рамената, за да могат лактите да се свият свободно, шията да не е натоварена, но темето да е в напрежение, мускулите на цялото тяло са отпуснати. При сгъването на коленете проекцията им не трябва да излиза извън пръстите на краката.
     2. Дишане:
     а) Естествено дишане (обикновено дишане с естествен ритъм) се използва в началния етап на заниманията;
     б) Коремно дишане (при вдишване корема или се издува или хлътва навътре, а при издишване корема или хлътва навътре или се надува). При коремното дишане е необходимо да се обърне внимание върху това, че то е бавно, леко, дълбоко и дълго. Най-добре е да се изпълнява под ръководството на инструктор;
     в) Способи на дишането "преместване на Ци от Тан-Тиен към точките на юн цюан": при вдишване с помощта на концентрацията постепенно се премества цялото Ци, което е вътре и вън от тялото, в областта на Тан-Тиен; при издишване преместваме Ци от Тан-Тиен надолу към намиращата се върху стъпалата точка юн цюан. След това отново да се направи вдишване и да се премести нагоре Ци от точката юн цюан в областта на Тан-Тиен, а по време на издишване Ци от Тан-Тиен да се премести надолу към точка юн цюан. При дишанията трябва да се обръща внимание на това, че те трябва да бъдат меки, естествени, без каквито и да е усилия.
     3. Медитация:
     а) Методът на мислене за нещо приятно (концентрация върху благите същности). При упражненията статична концентрация не се изисква, може да се мисли за леки и приятни неща, примерно да се мисли за успешна работа; също така може да си представяме и свежия простор на обширните полета, да си мислим за цветята в парка и за други неща. Главното е да се отхвърлят мислите за страха, ужаса, безрадостните неща; този метод се практикува от начинаещите, така и от опитните Ци-Гун майстори;
     б) Метод на концентрацията върху жизнените точки: по време на занятията може да се концентрираме в Тан-Тиен, можем също така да се концентрираме в точките юн цюан или други точки;
     в) Методът на проникващото Ци: сменя се преместването на Ци при вдишването и издишването, при което не се използва концентрацията върху жизнените точки, както в предишния метод, а мислено се съпровожда Ци, както го правим в метода за "преместването на Тан-Тиен към точките юн цюан.
     4. Способът "събиране на въздействията" (шоугун):
     а) Едновременно с постепенното установяване на краката в право положение, ръцете се повдигат нагоре с длани обърнати нагоре, пръстите са обърнати един към друг и при това се поема въздух; но когато дланите на ръцете се повдигат до нивото на гърлото те се обръщат надолу, започват все едно, да притискат нещо надолу, при това се прави вдишване; упражнението се изпълнява три пъти.
     б) Едновременно с правото положение на краката, ръцете се повдигат нагоре с дланите обърнати нагоре; пръстите са обърнати един към друг. Дланите се повдигат до нивото на гърлото, обръщат се с тилната си страна към главата, повдигат се до темето, дланите при това са обърнати нагоре, едновременно се прави вдишване; дланите се обръщат надолу, свалят се до нивото на корема и едновременно се издишва.
     След "събиране на въздействието" може да разтрием дланите до поява на топлина. Препоръчва се също 20 пъти да се направи масаж на главата и лицето (все едно се миеш), ефектът ще бъде още по-добър.
     5. Важни моменти:
     а) Всички видове упражнения трябва да се изпълняват прецизно, за да има усещане за комфорт; шията не трябва да се държи прекалено изправена или раменете да се повдигат; гърдите не трябва да са прекалено отворени, предната част на тялото не трябва прекалено да се накланя напред; назад или да се сгъва в кръста. В позицията "да стоиш като стълб" проекцията на коленната става не трябва да излиза извън рамките на пръстите на краката. Ако се появят усещания, че изправената позиция не е много комфортна и правилна, то е необходимо своевременно да се изправи и коригира грешката.
     б) По време на занятията, в самото начало трябва да се обърне внимание върху отпускането; най-добре ако върху лицето има лека усмивка; не трябва да има тревожни мисли; не трябва да се стремим към разнообразни усещания по време на занятията.
     в) Начинаещите, страдащи от тежки заболяване в първите етапи да използват методите на концентрацията на благите същности и естественото дишане, а също така високите стойки с натискане надолу;
     г) По време на занятията е необходимо отначалото докрая да се съблюдават някои от избраните позиции; не трябва да се изпълняват произволно движения или елементи от други стойки (с изключение на метода на "самодвиженията");
     д) Ако по време на занятията в някоя част на тялото възникне усещане за топлина, изтръпване, тремор на мускулите и др., особено в позицията "да стоиш като стълб" или се открият тремор на пръстите, треперене в краката при изпълнение на упражнението, многократни клякания и изправяния, то не трябва да възниква тревога. Това са обикновени явления при тренировките, към тях трябва да се отнасяме спокойно; не трябва да увеличаваме натоварването, но и не трябва да се страхуваме.
     е) По време на занятието може да се открие, че едното рамо е по-горещо, а другото по-студено, дори тялото може да бъде наполовина топло, наполовина студено. Причината е в небалансираността на Ци и кръвта, като това може да се преодолее като се продължат заниманията. Но ако изведнъж се открие, че цялото тяло е студено или дори за миг е започнало да трепери от студ, то занятието трябва да се прекрати незабавно, да се измиете с топла вода, както ръцете така и лицето. Заниманията могат да продължат само на следващия ден.
     ж) Ако духа силен вятър занятията не бива да се изпълняват; ако вятърът не е много силен тогава е възможно да се проведат упражненията. Помещението за упражнението трябва да бъде добре проветрено.
     з) Не може да се изпълняват упражнения на гладно. Не може да се изпълнява упражнението 30 минути след поемането на храната. Също така не може да се провежда упражненията в стояща позиция, ако организмът е силно изтощен. Може временно да се използват седящата или лежаща позиции.
     и) Ако по време на упражнението започне потоотделяне - това е добър признак. Но не се препоръчва веднага да се охладите на вятър и категорично се забранява да се пие вода или да се измивате със студена вода. Това може да се направи само след определена почивка. Ако условията позволяват, то най-добре е след занятията да се изпие топла напитка или да се измиете с топла вода.
     к) Необходимо е да се обръща внимание на правилното изпълнение на позициите в упражненията за "събиране на въздействията", освен това трябва да се следи и за реда и последователността на изпълнението им.

     4. Коя е "Желязната длан"? (Те ша джан). как да се тренира този комплекс?

     "Желязната длан" е комплекс от методи, използвани в юмручен бой, от тези които изучават бойно изкуство. В този вид бойни изкуства се използват железни стърготини за тренировка на дланите. След дълги занимания ръцете стават твърди като желязо, мощта на ръба на дланта става такава, че може да чупи тухли, да троши камъни, да сече метални прътове. Изкуството на юмручния бой, когато ръката стана твърда като желязо, се нарича "железния юмрук".
     За занятията при комплекса "Желязна длан" е необходимо отначало да се ушие четириъгълен чувал от 2-3 слоя брезент, и в него да се насипят металните стърготини; да се затегне напълно и да се постави върху пейка или да се държи с едната ръка, а с другата да се нанасят серия от удари по него с четирите страни на дланта. При нанасянето на ударите се прави издишване, при което трябва да се насочи Ци в дланите, а при обратното движение на дланите се прави вдишване. Краката вземат положение на стойката "поза на ездача" или "поза на стрелящия с лък". Всеки път, тренирайки, е възможно да се нанасят удари с четирите страни на дланта, по 20 удара, като последователността на ударите се сменя. В началния етап на заниманията не трябва да се прилага прекалено голяма сила, за да се избегнат уврежданията на мускулите и костите. След това е необходимо бавно да се увеличава силата на ударите, докато не се появи усещането за естественост. По време на тренировъчните занимания на ударите в ръцете е възможно да се появят наранявания и затова трябва те да се промият с дезинфекциращи разтвори.
     Ако няма възможност да се използват железни стърготини, те могат да бъдат заменени със смес от фасул и чушки. При смесването им бобът трябва да бъде повече отколкото семената на чушките (последните са по-малко). Бобът е твърд и може да неутрализира вредите от нараняванията, докато чушките притежават противовъзпалителни свойства. Ако се обработват ръцете с такава смес, тогава не трябва да се използват дезинфекциращи течности. Когато след ударите, сместа се превърне на прах, се сменя с нова. Ако наблизо няма стърготини или боб, може да се използва едър и груб пясък. Необходимо е само да има желание да се занимавате и след известно време ще постигнете успех.

     5. Какво е "Дланта на пурпурния пясък?" Как да тренираме този комплекс?

     Тъй нареченото изкуство "Дланта на пурпурния пясък" се основава на преминаване на Ци по двете ръце; след дълга тренировка мощта на ръцете нараства значително. Съгласно този метод при нанасяне на ударите с "Дланта на пурпурния пясък" върху човешкото тяло не възникват особени усещания, но след няколко дни в мястото на удара възниква отпечатък от ръката с пурпурно-червен цвят (и удареният обикновено умира). Затова това изкуство се нарича "Длан на пурпурния пясък".
     Занимаващия се с този вид бойно изкуство може значително да увеличи силата на своите мускули и здравината на костите, да подобри обръщението на Ци и кръвта, да стимулира функцията на вътрешните органи, да активизира Цзин и Шен, да се отърве от болестите и да удължи дълголетието си. Този който дълбоко владее това изкуство ще бъде в състояние с двете ръце да изпуска външно Ци.
     Съгласно разясненията на Ян Юн тренировъчните позиции са следните: тялото е изправено, краката са на ширината на рамената успоредно един на друг, пръстите на краката сочат напред, главата и шията са вертикални, очите гледат право напред. Цялото тяло е отпуснато, езикът опира в горното небце, устата е леко затворена. Трябва да се съсредоточим и да се абстрахираме от странични мисли. Най-добре е да се упражняваме ежедневно, рано сутринта в гората, обърнати с лице на изток, за да вдишаме свежия въздух и да получаваме жизнена енергия. В началния етап от занятията се използват 5 движения.
     Първо движение. Двете ръце са отпуснати надолу, дланите са обърнати надолу, десетте пръста сочат напред - при вдишване Ци прониква в Тан-Тиен, при издишване всички пръсти на краката се опират в земята, като анусът се стяга, коремът изпъква, зъбите се стискат. Ци от Тан-Тиен минава в дланите, при което трябва мислено да се съпровожда Ци, дланите все едно нещо притискат надолу. Трябва да се изпълни 49 пъти.
     Второ движение. Двете ръце са изпънати напред, китките са сгънати по такъв начин, че дланите са успоредни на тялото и десетте пръсти гледат нагоре. При вдишване Ци прониква в Тан-Тиен, при издишване пръстите на краката се опират в земята, подобно на нокти, а анусът се стяга, коремът изпъква, при което се провожда Ци; дланите правят изтласкващи движения напред. Трябва да се изпълни 49 пъти.
     Трето движение. Двете ръце са изправени, като се повдигат нагоре, дланите все едно допират небето, пръстите са обърнати назад; при вдишване Ци прониква в Тан-Тиен; при издишване пръстите на краката се допират до земята, като нокти; анусът е стегнат, коремът - изпъкнал, а зъбите са плътно допрени: Ци от Тан-Тиен прониква в дланите, необходимо е мислено да се премества Ци, ръцете изпълняват избутващи движения нагоре. Трябва да се изпълни 49 пъти.
     Четвърто движение. Двете ръце са опънати настрани на едно ниво, китките са сгънати, така че дланите да са успоредни на тялото, дланите са обърнати навън, а пръстите са насочени нагоре. При вдишване Ци прониква в Тан-Тиен, при издишване пръстите на краката се опират в земята, подобно на нокти, анусът е стегнат, коремът е издаден напред; зъбите са прилепнали плътно едни към други. Ци от: Тан-Тиен се премества в дланите, при което е необходимо мислено да съпровожда Ци, дланите да правят избутващи движения в ляво и в дясно. Трябва да се изпълни 49 пъти.
     Пето движение. Ръцете висят надолу успоредно на тялото, както и в първото упражнение. Горната част на тялото над кръста отначало се обръща наляво, лицето гледа наляво, краката не се движат. Едновременно двете ръце се кръстосват, повдигат се нагоре, като описват дъга. По време на вдишване Ци достига до Тан-Тиен. При завъртане на горната част на тялото наляво двете ръце се повдигат над темето, като описват дъга, при разкръстосване на ръцете дланите са обърнати навън, а пръстите сочат нагоре. Мислено трябва да се съпровожда Ци, който от Тан-Тиен се премества в дланите, изпълнява се избутващо движение навън; анусът се стяга, коремът изпъква, зъбите са здраво стиснати. Трябва много бавно да се приклекне и да се изправим, като тялото постепенно се връща в изходна позиция. След това движенията се изпълняват наляво и надясно. Изпълнява се 49 пъти.
     Ценността на този вид Ци-Гун е в твърдостта и постоянството. Ако се прави прекъсване, Ци се разпръсква и силата достига своя упадък.

     6. Как да се овладеем основните методи за изпускане на външното Ци (Вай Ци)?

     Има много методи за изпускане на външно Ци, но тяхната тренировъчна цел е една и съща, а именно: чрез продължителни тренировки, с използване на някои от методите да се хармонизира вътрешното Ци в човешкия организъм, да се събере вътре в тялото, а в определен момент през някои от акупунктурните точки да се изведе навън. По-нататък в текста е представен един от методите за изпускане на външно Ци.
     1. Подготвителни движения.
     а) Да загреем с упражнения ставите
     б) Да се изпълнят 100-200 нанасяния на удар с юмрук в "ездачна позиция" (например такива удари се изпълняват в Тай-Дзи Ци-Гун), като ударите в този случай трябва да изпълняват в по-бърз темп и с по-голяма сила.
     2. Позиции.
     а) "Корени дълбоко в земята" (Шен ген цзай ди) (фиг. 171). Краката са изправени, пръстите на краката са напред, стъпалата са на широчината на раменете (като проекцията на рамената е по вътрешната страна на стъпалото). Тялото е изправено, главата и шията са изправени; погледът е напред; устните и зъбите са долепени; гърдите са хлътнали навътре; гърбът не се напряга; раменете са леко наведени, а лактите висят надолу; тялото е без напрежение; мускулите на тялото са максимално отпуснати. Заточва се с клякания, по начин, че бедрата и подбедрицата образуват почти прав ъгъл, при което проекцията на капачката на коляното не трябва да излиза извън линията на стъпалото.
     б) "Меч, летящ във въздуха" (Кун чжун феи цзян) (фиг. 172). Позицията в основата си е същата както в предишната позиция, но в случая лявата ръка е стисната в юмрук, обърната е с вътрешната страна нагоре и се намира на талията, а пространството между палеца и показалеца гледа навън. Дясната ръка е изпъната право напред на нивото на рамото, като пръстите са сгънати, както при работа с меч (показалецът и средния пръст са плътно един до друг и са опънати напред, безименният и кутрето са полусвити, палеца е опънат напред и нагоре). Дланта е обърната навътре или надолу. Рамото, ръката и показалецът със средния пръст образуват една линия.


     в) "Драконово-орлово ходене" (Лун ин куа бу) (рис. 173). Заема се естествената позиция. Ръцете са опънати, а дланите са обърнати нагоре. Ръцете се повдигат до нивото на гърдите, като лявата длан е отгоре, дясната длан е обърната надолу. В този момент левият крак започва движение напред, правейки половин крачка, колянната става е изправена, стъпалото е опънато (като струна), пръстите допират земята. Десният крак се сгъва в колянната става (ъгълът на сгъване е около 120°. Горната част на тялото запазва изправеното положение. Центърът на тежестта на тялото се намира върху десния крак. Едновременно с това дясната ръка се отпуска надолу към кръста с длан, обърната надолу. Пръстите са разперени и сгънати, подобно на орлови нокти и сякаш натискат нещо надолу, и сочат напред. Лявата ръка, леко сгъната в лакътя, е изпъната напред и нагоре, при което пространството между палеца и показалеца е на нивото на очите, а дланта е обърната надясно; пръстите са разперени и сгънати, подобно на орлови нокти, и насочени нагоре; очите гледат право напред. Десният крак е неподвижен; само при пренасяне на центъра на тежестта напред върху левия крак, десният прави половин крачка напред. Колянната става се изправя. Стъпалото се изпъва като струна. Пръстите на краката опират земята. Левият крак се сгъва в колянната става (ъгълът на сгъване е около 120°). Горната част на тялото все още запазва изправено положение. Едновременно с това лявата ръка се спуска към кръста, дланта е обърната надолу, пръстите са разперени. Движейки се напред като ноктите на орела, те все едно притискат нещо към земята; дясната ръка с леко сгънат лакът се изправя напред и нагоре при което пространството между палеца и показалеца се намира на нивото на очите; дланта е обърната наляво, разперените пръсти, наподобяващи ноктите на орела, са насочени нагоре, дланта е обърната наляво. Левият крак е неподвижен, след което прави половин крачка напред и отново се повтарят гореописаните движения.
     3. Дишане. Главното тук е естественото дишане.
     4. Концентрация. Следва да се използва метода за концентрация на "благите същности".
     5. Време за провеждане на занятията. Възможно е да се занимавате ежедневно един или два пъти - обикновено следобед или вечер. Продължителността на всяко занятие е 20-60 минути.
     6. Важни моменти.
     а) Необходимо е точно да се изпълняват позициите, да се тренира упорито, тялото да се отпуска по съответен начин.
     б) Приемайки правилната позиция, за да се разсеем може да се слуша спокойна беседа или успокояваща и приятна музика, но при това не трябва да се изпълняват каквито и да е движения с тялото.
     в) По време на занятията дишането трябва да е естествено, да се използва метода за концентрация "благите същности". Недопустимо е да се караме или да се сърдим.
     г) Преди занятията е възможно да се изпие чаша топла течност. Не трябва да практикуваме гладни или прекалено нахранени.
     д) Преди началото на занятията трябва да се изпълнят подготвителни упражнения. Последователността на занятията е следната: отначало се изпълнява комплекса ""Корени дълбоко в земята". Продължителността на всяко занимание е около час. След като сме се занимавали с този комплекс една година, може да започнем овладяването на втория комплекс ''''Меч, летящ във въздуха". След едногодишно занимания с този комплекс е възможно да се пристъпи към третия комплекс "Драконово-орлово ходене".
     е) По време на занятията е правилно да се изпълняват позициите, да се следва тяхната естественост и да не се стремим към различни усещания.
     ж) По време на занятията в ръцете може да възникне усещане за топлина, може дори да стане така, че цялото тяло да се загрее и изпоти. Това е добър признак. Ако по време на занятията, възникват усещания за студ, то заниманията трябва да се прекратят, да се изпълни завършващото упражнение по "сдобиване с въздействие" и да се продължат упражненията след 24 часа.
     з) Необходимо е да се подбере необходимата продължителност и интензитет на занятията. В началния етап не трябва да се занимаваме прекалено интензивно, трябва да се избягват пренапреженията. След занятията е възможно да се появят болки в коленните стави, което е обичайно, но е необходим контрол за количеството на движенията. Ако натоварването е прекалено голямо тогава могат да възникнат нежелателни реакции.
     и) При началният етап от занятията продължителността не трябва да е голяма. Сложността също не трябва да е висока. По-нататък постепенно ще трябва да се повишават усилията, като се съблюдава последователността.
     й) Ако след занятието тялото се е изпотило, в зависимост от това дали условията позволяват, тялото да се изкъпете с гореща вода и да изпие малко топла вода. Ако няма гореща вода, тогава е необходимо, първо да си починем, а след това само да се измием и да пием течности, за да избегнем настинката.
     Това е само една встъпителна студия върху изкуството на Тиен-Сюъ/Дим-Мак. Търсещият и задълбочен ученик ще открие и много други методи и умения в тази сфера. Ключовите думи тук са: практика, воля и всеотдаен труд - тогава успехът неминуемо ще дойде!…

     Библиография