Тайдзицюан Център Ба Лин

Материалът е по източници от Интернет
taiji-bg.com Taijiquan Center Ba Lin

The document is from Internet sources



Интервю с майстор Ма Хун

Андреа Чън

Превод - Тайдзицюан Център Ба Лин

Наскоро имахме чудесната възможност да интервюираме Майстора на Чън стил в Тайдзицюан Ма Хун, докато той бе на посещение от Китай.

Бихме искали да изкажем нашата благодарност към Майстор Джордж Сю, който ни позволи да направим това интервю в неговия дом, където Майстор Ма Хун беше отседнал. А така също и за помощта, която ни оказа със своите коментари по време на самото интервю.

Надяваме се, че ще харесате този наистина изключителен човек и неговите разсъждения относно практикуването на вътрешни стилове.

Това интервю е преведено от оригинален китайски език.
Редакторът



НJ: Може ли да да Ви помолим да се върнете малко назад и да ни разкажете за историята на вашето обучение? Вашият учител?

МН: Един от най-известните хора, практикуващи Чън стил на Тайдзицюан е Чън Фа-къ. Аз учих с неговия син – Чън Джао-куи. Чън Фа-къ беше майстор от седемнадесето поколение. Така че нашият учител беше осемнадесето поколение.

HJ: А вие?

МН: Деветнадесето поколение.

Джордж Сю: Той е не просто обикновен ученик. Той е смятан за личен ученик, което е много по-значимо. Той е майстор деветнадесето поколение. Неговият учител е емблема на Чън стила в Китай. Майстор Ма Хун е много, много известен. Написал е три книги.

HJ: Написал сте три книги за... Тайдзицюан?

МН: Да, да.

HJ: Имате ли все още много ученици?

МН: Да.

HJ: От колко време преподавате?

МН: Нека помисля. Не по-рано от 1976. Защото преди това не преходавах. Ще ви кажа, кое беше най-важното, което научих от моя учител. Ами, разбрах, че има толкова много за учене, че никой не е в състояние да научи всичко. Тайдзицюан е с изключително богато съдържание.

HJ: Наистина.

МН: Аз винаги чувствах, че има още толкова много неща за учене. Аз все още се чувствам като ученик! /смее се/. Аз все още имам чувството, че прогресирам, че израствам.

HJ: А кога всъщност започнахте да учите?

МН: Започнах през... с Тайдзицюан... започнах през 1962 година. Тридесет и три годишен. С последния си учител започнах през 1972 година.

HJ: 1972...

МН: Да, с Чън Джао-куи започнах през 1972. Първоначално учех с няколко мои приятели. Но това, което ние правехме, не беше с много добро качество. В края на краищата, аз поисках да изучавам Чън Тайдзи с по-голяма прецизност и в дълбочина - и така се присъединих към Чън Джао-куи.

HJ: Кои са, според Вас, най-важните аспекти в обучението?

МН: Син И, Ба Гуа, Тайдзи: всички те имат нещо общо. И това е най-важното нещо: непрекъснатото редуване на твърдо и меко. Ба Гуа е също такъв стил. Аз разбирам това, но въпреки всичко, не мога да го практикувам. Същото е и със Син И: Аз зная нещичко за него, аз учих малко от него. Но в най-голяма степен аз съм учил Тайдзицюан. Сега, Тайдзицюан във вида, в който е популярен днес, е разделен на две разновидности: едната е твърде мека.

HJ: Каква е тази разновидност?

МН: Предпочитам да не казвам. Ако го кажа, хората могат да се почувстват объркани. И без моето мнение, хората трябва да знаят какъв вид е това. Много бавно, много меко. Загубило е своите бойни аспекти. А това е основата. По произход, Тайдзицюан е бойно изкуство. HJ: И така, от Ваша гледна точка, има..., как да го кажем... Тайдзицюан, който е като главен поток, а така също разклонения на Тайдзицюан, които са, според Вас, твърде меки и отделят повече внимание на физическото и психическото здраве, отколкото на бойните аспекти в изкуството. А Вие сте твърд привъжреник на бойните аспекти в изкуството?

МН: Сега има много и различни видове Тайдзи, които са много популярни. Ян стил, У стил, Сун стил, Чън стил – много различни видове. Но същността на всеки един от тях е различна. Различна по какъв начин? Според мен, някои от тях клонят твърде много към мекото, а други – твърде много към твърдото. Това е мое мнение. Аз вярвам, че това, което се учеше при моя учител беше точната комбинация от твърдост и мекота. Той говореше за Ин и Ян, Тайдзи Ин Ян. Той казваше, че Тайдзи трябва да бъде твърдо и меко, бързо и бавно, да има нереално и реално, отворено и затворено. Също така трябва да има..., о, има толкова много... “И, Ци, Ли” – всички те трябва да бъдат комбинирани. Ето защо в затвореното трябва да има отворено и в отвореното трябва да има затворено. Изцяло отвореното не е добро и изцяло затвореното не е добро. /Демонстрира примерна стойка/ Поради тази причина, аз мисля, че това, което ми бе предавано от моя учител, беше по-съответстващо на оригиналното лице на Тайдзицюан.
И така, в допълнение към целта за подобряване на здравето, Тайдзи би трябвало също така да запази стойността си и като бойно изкуство. Нашите учители ни учеха не само на единични пози, а разчупвайки изпълненията - и на бойните приложения на всяка една позиция.

HJ: И така, мислите ли че формата трябва да следва предназначението на движенията, или предназначението трябва да следва формата? Вие първо движенията ли учите, а след това предназначенията им?

МН: Те двете са едно и също.

HJ: Но Вие кое учите най-напред?

МН: Движенията, формите. Отначало учителят не говори за използването на позиците. Бавно, след като вашите движения станат много точни, едва тогава учителят може да обяснява, защо те са такива, каквито са. И как да ги използвате. Първо се достига прецизност в движенията.

HJ: Когато обучавате ученици, начинаещи, първо на формата ли ги учите?

МН: Точно така.

HJ: Учите ги да бъдат меки?

МН: Твърдото и мекото са във взаимна връзка.

HJ: По едно и също време.

МН: Да. Ученикът прави някои движения... как да го обясня..., които са меки, но не действително меки. Разбирате ли ме?

HJ: Бихте ли го доразвили малко?

МН: Например, определено движение може да изглежда меко, но в него да има скрита сила. Но тази енергия, тази сила не е твърда сила; тя е “мека” сила. Тя е еластична сила. Вие можете да я разширявате или да я свивате. Това е спираловидна сила. Така че, тук имаме и двете – сила и отпусната мекота.Само при този начин вие може да достигнете до "твърдото и мекото са във взаимна връзка". Ако е изцяло твърдо, то тогава това не е Тайдзи. Ако е изцяло меко, без никаква сила, също не е.

HJ: По какъв начин Вашите ученици достигат този вид мекота?

МН: Първата стъпка: позволявам им да бъдат прекалено меки. Оставям ги да се занимават с достигането на прецизност в движението. Накъде върви тази ръка? Къде трябва да се постави този крак? Оставям ги тези въпроси да им се изяснят много точно. От къде до къде? От коя точка до коя точка? След това вие може да обучавате учениците да се отпускат, да обяснявате значенията, приложенията на движенията. Стъпка по стъпка. Вие трябва да разделите процеса на обучение на различни стъпки. Първата стъпка, копиране на формите, на външното проявление. Следващата стъпка – учите го на вътрешните аспекти. Къде е силата в това движение? Тук ли е? Там ли е? Къде е силата? Това е вътрешният аспект. След това може да го обучавате в приложенията. Защо аз удрям по този начин? Какво се крие зад това движение? Четвъртата стъпка е да се обучава за силата, за енергията.

HJ: И как го преподавате това?

МН: Има няколко различни начина. Самостоятелно изпълнение на форма, техниките на “бутащи ръце”, дълъг прът, стоящи позиции и много други методи.

HJ: Бихте ли обяснили?

МН: Когато практикувате самостоятелно форма, вие трябва да практикувате всяка поза, всяко движение, с фа дзин. Мекото мигновено се превръща в твърдо, когато практикувате фа дзин, като това /демонстрира силно изтласкване на сила, придружнено с остро издишване/. Има и друга част – да се научим как да провеждаме силата. Вие трябва да разберете това, трябва да разберете енергията. Тайдзи се върти около Ян и Ин, това е теорията на неговата същност. Освен това, трябва също да учите медицина, анатомия, военна стратегия... Така също, когато практикувате, формите трябва да изглеждат добре отстрани. Когато други хора ви наблюдават, те трябва да се почувстват много приятно. Всичко това е важно. Крайната цел на практиката е вашата сила да бъде отпусната, жива и еластична. С цялото тяло, вие трябва да бъдете еластични. Вие трябва да използвате цялото си тяло, да използвате свойствената на тялото кинетика и трябва да бъдете отпуснати и разхлабени... Силата трябва да идва от стъпалата ви, от кръста, по гръбначния стълб, по раменете ви, точка по точка. Дори, когато понякога трябва да ударите с лакът, или с предмишница, цялата енергия трябва да е там, развивайки се по целия път. Като спирала.

HJ: Когато обучавате вашите ученици, най-напред, вие ги обучавате част по част...?

МН: Позиция по позиция, движение по движение. Нашият учител преподаваше по много детайлизиран начин. Защото всяко движение има своето скрито значение. Няма нищо, което да е без значение, да е празно, лишено от смисъл.

HJ: Според вас, защо при тези от стиловете на Тайдзи, които сега са много популярни, не се използва фа дзин в практикуването на формите?

МН: По начало, при Ян и У стил, също се е практикувало с фа дзин. Когато Ян е преподавал стила на своя син, там все още е имало фа дзин. Но след това, от третото поколение на Ян и второто поколение на У – стиловете вече не са се практикували с фа дзин. След като манджурите обединяват Китай, благородниците, които практикували, не желаели да развиват този вид енергия; те се интересували само от здравния аспект на изкуството. Така че те премахнали тези точни изисквания и омекотили всичко. Но Чън стилът е най- старият, най-древният. Затова той все още съдържа богато бойно съдържание. В Син И Цюан е същото. Някои хора го практикуват много меко и не могат да използват фа дзин. Освен това има други, които го практикуват много твърдо, с много сила. Това произлиза от различните практикуващи, различните потекла.

HJ: Бихте ли ни казали кои според Вас са ключовите компоненти, които правят добър един боец във вътрешен стил?

/Майстор Ма, обръщайки се към Джордж Сю/: Продължи нататък, кажи им. Кажи им на какво наблягаме ние.

Джордж Сю: Чън стилът е много цялостна система. И така, тук са необходими не само мускули, тук се изискват мускули, кости, връзки, сухожилия, вътрешна енергия, дух – всичко това трябва да бъде добре тренирано. Изцяло. Ето защо има изискване за минимум на около 20 принципа, за да бъде добро качеството.
Първият от принципите - изисква се, ако едно се движи, то всичко да е в движение. Защото по този начин, вие може да съберете максимума на физическата си сила, да изкарате своята сила или да върнете обратно енергията на вашия противник. Не може да използвате само част от тялото, за да направите това. Това е като при кучетата. Когато гледате битка на кучета, никога не виждате едно куче да използва само предницата си, за да се защитава от атаката на друго куче. Цялото тяло. Едно се движи. Всичко се движи.
Второ, ако искате да сте добър в Тайдзи, не трябва да използвате ръцете и краката си чрез кръста. Трябва да използвате цялото тяло чрез кръста. И това е минималното изискване. И щом цялото тяло участва в движението, плюс движението на диханието, което овладявате по-нататък в практиката – и вашето тяло вече е формирано.
Третият принцип - в кръста е основната сила. Областта на кръста – дан-тиен - областта на кръста. И гръбначния стълб. Необходими са специални тренировки за кръста, за дан-тиен и за гръбначния стълб. Кръстът се завърта, гръбначния стълб се върти. На това се набляга много в Чън стила на Тайдзи.

МН: Да, това е много важно.

Джордж Сю: Четвъртият принцип се отнася до... Ней Ци. Вътрешната енергия трябва да бъде пълноценна. При много от хората тя е..., хм..., слаба, вие знаете. То е все едно, че сте като външна гума на автомобил. Вие имате само 5 паунда налягане. Затова, когато ви атакуват, ви нараняват. Вижте, при майсторите от високо ниво в Тайдзи, вътрешната енергия е като 50 паунда в 30 паундова гума: тогава ако ритнете по гумата - политате назад. Така че тяхната вътрешна енергия е пълна, мощна. Ако вътрешната енергия е обилна, ставате като гумено човече, пълно с въздух – т.е., вие не може да бъдете разделяни. Ако не сте изпълнен с енергия, вие ще бъдете слаб, мек. Ако сте пълен с енергия, не може да бъдете повален.
Пето, високото ниво в Тайдзи. Всичко трябва да бъде свързано. Цялата енергия идва от земята. Вие знаете това – започва от земята, през стъпалата, управлявана от кръста и извеждана от ръката. Между разпределянето на енергията трябва да има връзка.
Шесто, трябва да имате голям обсег на движение. Е,... защото много хора нямат, ... ставите им са обездвижени, нямат свобода на движението, така че, когато те заемат ниска позиция, те не могат да заемат още по-ниска позиция. Те заемат висока позиция, но не могат да заемат по-висока позиция. И така, това е като автомобилна гума, което може да стигне само до 30 мили в час или 20 мили в час... Това е много кратко разстояние, няма покритие на дълго разстояние. Така че вие трябва да можете да сте хем близо, хем далеч. /Повтаря всичко казано на китайски към Ма. След това майстор Ма добавя някои неща, които той превежда.../ Кожа, кости, мускули, трябва да бъдат отпуснати. Раменете трябва да бъдат като мляко от соя. Вътрешната ци трябва да бъде... както знаете... движеща се.
Номер седем също се отнася до вътрешното... тренирането на невидимата енергия. Защото много хора могат да използват видима сила, но невидимата енергия, енергията на късата дистанция, в това те не са много добри. При майсторите от високо ниво на Тайдзи цялото тяло е фиксирано, така че ако някой ги докосне, те могат да изригнат с тази невидима сила. Това е сила на сухожилията, по-голямата част от нея не е мускулна енергия, това е сила на връзките в тялото, а така също енергията на вътрешното дихание. Това са двете сили, които изискват специални тренировки.
Номер осем е първото високо ниво. Те практикуват формата или се бият, те имат силно “И”, вие знаете при вътрешните има “И” /ум, мъдрост/. Външно те наподобяват формата на животни. При много хора, формата им е като човешко тяло, “И” е спокойна и приспивна, така че те никога не достигат високо ниво. Така че ако искате да бъдете добър, знайте, че истинският Тайдзи боксьор, трябва да бъде смес от външната форма и вътрешно “И”. Така че и вътрешното, и външното трябва да бъдат силни.
Особено в Тайдзи, всеки път когато има отваряне, вътре в тялото има някъде затваряне, винаги когато има затворено - вътре има отворено. При много хора това не се спазва - при тях - когато е отворено, всичко е отворено, като балетен танцьор, когато е затварят, затварят всичко. По този начин те не създават противоположна сила. Спазването на този принцип Ви дава банса на Ин и Ян в цялото тяло. В противен случай имате само Ян, без Ин или само Ин без Ян. А това не е добре. Нямате баланса на Ин и Ян.
Номер десет е противоположната сила. Така винаги, когато насочвате сила напред, както когато бутате кола, вашите ръце бутат напред, вие тряба да имате сила, сочеща назад. Винаги, кагото вие издигате силата – повдигате нещо, трябва да имате сила надолу. Това е винаги противоположната сила вътре във вашето тяло. През цялото време.
Номер единадесет са осемте главни думички в Тайдзи. Ние казваме: отворено, затворено, празно, пълно, спираловидно, завъртане, горе и долу. Повечето хора отварят в затварянето, но нямат празно в пълното по едно и също време или движения надолу - нагоре, спираловидно и въртане по едно и също време. Така че, особено в Чън стил, много се набляга на това: осем думи по едно и също време, през цялото време, навсякъде.
Номер дванадесет е липсата на център. Много хора се накланят напред или назад, вие знаете това, те никога не стоят в центъра си. Търсете вашия собствен център по време на целия си живот. Защото, само когато сте центрирани, може да имате перфектната структура, може да достигнете максимална сила. Така че центърът е много важен. Едно нещо, което трябва да разберете, е вашата собствена сила. Защото, когато сте центрирани, вие "може да се грижите за осемдесет човека", навсякъде имате сила. Вместо обичайната едноизмерна сила.
Номер тринадесет е: не всички движения през цялото време. Повечето хора правят движението, те просто отварят тук /показва /, те не се движат през цялото време, те просто удрят тук, те никога не могат да достигнат никого. Като тигър, преследващ през цялото време - той никога не се спира по средата. Точно когато е близо. Наистина близо, не просто съвсем близо. През цялото време, така че да се упражнявате на максимум.
Номер четиринадесет е непознаването на същността на Ин и Ян. Много хора, практикуващи кунг фу, имат твърде много Ян и недостатъчно Ин. Така че, когато правят техниката “бутащи ръце” или се бият, те използват само своята собствена сила. Те не се интересуват къде е вашата сила. Те не разбират как да поемат от силата на опонента и да използват неговата сила. Ако искате да поемете или да използвате силата на вашия противник, или дори да създадете някакава сила, да направите така, че да ви дадат повече сила, трябва да разберете празнотата.
Също така, повечето хора нямат наличие на ци. Не е достатъчно силна. И така те нямат..., също като вода, като езеро, много спокойно, много гладко, но не като вълна, блъскаща се по повърхността. Ци съществува, или потенциалната енергия, преди да ви ударят. Като скала на върха на планината: при стоенето няма ци. Един ден се търкулва надолу към средата на вашата планина, носейки много прах и както знаете, камъни. По това време тази скала има ци, нали? Така много от хората в Тайдзи, те нямат ци, защото не практикуват самостоятелни движения. Като това движение /показва/. Но ако просто правите това, в него няма ци. Не е достатъчно жива.
Друго, хм, на повечето хора им се изплъзва същината. Какво означава това, ами знаете когато развинтвате нещо - искате да отвиете един болт или нещо друго, но ако при развинтването отверката се хлъзга, не може да направите нищо. Това означава, че когато правите формата трябва да придобиете дзин. Както когато бутате кола, вие получавате сила, вие достигате до същността, знаете, че може да бутате. В противен случай - хлъзгава повърхност, вие не разбирате същността на нещата, не достигате до същността, по-късно не може да използвате никаква сила. Това означава, че не сте придобили нищо. Същото е, когато практикувате форма. Ако при дадена позиция, не чувствате, че в нея има сила, не чувствате, че придобивате сила, това означава, че движението е твърде несигурно, че ви се изплъзва. На вас ви се изплъзва същността и не можете да развивате никаква сила.
При най-високо ниво, бих казал, човек е внезапно бърз, внезапно бавен, внезапно мек, внезапно твърд, внезапно изчезващ, внезапно появяващ се. Това всъщност е Тайдзи: меко като вода, твърдо като лед, изчезващо като пара. И така майсторите имат всички тези качества. Вие казвате, че той е мек; той е по-мек от вас. Казвате, че е твърд – той е по-твърд от вас. Казвате, че той няма мекота, той има вътрешна мекота. Казвате, че той е твърд, но той вътрешно е мек. Така. Всеки път когато той иска мекота, той може да има мекота, всеки път когато той иска твърдост, може да има твърдост. Във вътрешната мекота има твърдост и във вътрешната твърдост има мекота. И всички тези неща могат бързо да се променят. Има висока степен на преливане между меко и твърдо. Не просто меко и твърдо. Това е средната линия на мекота и твърдост.
За много хора това е твърде далечно. При повечето, нещата са в много по-тесни граници. При високото ниво се проявява големия обхват на меко и твърдо. Така че, ако той е по-твърд от вас, по-мек от вас, вие искате твърдост, вие може да използвате този начин. Вие искате меко, правите го меко. И много естествено и меко, истински гладко. Но това не е същото като спокойната вода: вие винаги трябва да сте като океанска вълна, изглежда като че ли сте много спокоен, но понякога може да се превърнете в огромна вълна, такава, която обръща вашата лодка. И така, има една велика, заплашителна енергия – ци. Аз мисля, същественото е, разбира се, повече от това което казвам, но не искам да говоря повече. Това е достатъчно. / подсмихва се./

HJ: Благодарим Ви. Беше страхотно: много детайлизирано!

МН: В изучаването на китайското у шу /бойно изкуство/ в момента, има много пропуски – изучаването не е систематизирано, не е детайлизирано. От една страна, ние трябва да продължим да разпространяваме нашето изкуство; от друга страна - ние трябва да гарантираме, че е научно обосновано. Това е този вид у шу, което е повече “научно”, то трябва да съответства на трениране на тялото, на трениране за здраве. И ние трябва да го постигнем по изцяло научен метод; не е необходимо да се говори за Ин, Ян, ци, абстрактни неща. Ние трябва да бъдем строго научни. Америка, според мен, е страна, в която науката е много добре развита. Би било чудесно, ако Америка използва някоя от тези възможности да изучава китайски изкуства.
В момента ние се опитваме да представим едно разбираемо отношение към Тайдзицюан. От една страна, ние искаме да разпространяваме изкуството, от друга – искаме да го проучваме, да го изследваме. Също така искаме да погледнем към другите форми на бойни изкуства. Искаме да изследваме Син И, Ба гуа... Искаме да установим кой стил е най-научен, най-подходящ за изучаване, най-добър за нас. Сега, има някои видове в кунг фу, които развиват и са концентрирани само върху външната сила, без да се говори за ян шън, което обогатява и удължава живота. Заради това живота на изкуството е много кратък. Има много други, които се концентрират само върху ян шън и не развиват други бойни аспекти. Въпреки всичко, на нас също би ни харесало да учим такива бойни изкуства, с цел да опазим здравето си и да спечелим в чисто физически план.
Що се отнася до Тайдзицюан - Чън Тайдзи – това е най-добрия стил на Тайдзицюан. Той развива не само тялото, той развива съзнанието. Това е нещо, което много хора не знаят.

HJ: Бихте ли доразвили тази теория още малко?

МН: При изучаването на Тайдзицюан..., понякога ние сме много нервни, напрегнати, съзнанието ни е препълнено. Днес съм тук, утре ще бъда там. Всичко е много стресиращо. Някои хора са на ръба на нервна криза. Те не могат да се отпуснат. Обаче, при практикуването на Тайдзицюан, вие трябва да се отпуснете. Цялото ви тяло трябва да се отпусне. Във формата, която учим, има осемдесет и три позиции. Осемдесет и три. Това ни преподава нашия учител. Над триста движения. Всеки момент от всяко движение се контролира много стриктно; вие не може изобщо да се отклоните от движението. Трябва да практикувате всекидневно с пълна концентрация. След като научите механиката на формата и се научите да освобождавате съзнанието и да практикувате с пълна концентрация, вие развивате големия и малкия си мозък. По този начин, практикувайки изкуството, вашето съзнание се избистря. Аз бях много болен. Аз бях много слаб. Не можех да спя, не можех да работя. По тази причина започнах да уча изкуството. Бях на тридесет и пет. Сега съм на шестдесет и девет. Въпреки това все още се чувствам като да съм на тридесет и шест. Този успех идва от практиката ми. Практикувам Тайдзицюан всеки ден. От моя тридесетгодишен опит мога да кажа, че Тайдзицюан е нещо прекрасно.

HJ: Практикувате Тайдзицюан от толкова много години. Всеки стил си има свой собствен метод. Има определен метод за Син И, за Ба Гуа. Бихте ли сравнили стиловете? Да сравните Чън стил на Тайдзицюан и Син И. Според Вас, какви са разликите между тях? Приликите? Би трябвало също така да има много прилики между Чън стил на Тайдзицюан и Ба Гуа – какво мислите?

МН: Моето мнение? Те имат много общи неща. Син И, Ба Гуа и Тайдзи са се развили от китайската теория за Ин и Ян. Просто техните проявления, техните форми не са еднакви. Техният характер не е един и същ. Син И Цюан е насочен към по-линейни движения. Ба Гуа набляга на кръговите движения. Тайдзицюан съдържа и спираловидни, и твърди, и меки в близка взаимовръзка. И въпреки че техните външни проявления са различни, в най-високото ниво техните цели съвпадат и това е точният баланс на твърдо и меко. Всички наблягат на обединяването на съзнанието и тялото. Сърце, ци и дух. Вашето тяло и дух са в Хармония. Невъзможно е да се каже кой стил е по-добър: учете този, който харесвате.

Джордж Сю: Аз уча Тайдзи. Струва ми се, че Син И развива уай ци, външната ци. Този стил е базиран на движенията на животни и в него има много външни форми, които изискват усилия. Заради това е лесно да се насочим към него, ако сме прекалено твърди. Ако няма вътрешно трениране, много е лесно да бъде твърдо и силно. При Тайдзи, тъй като в началото е меко, отпускащо, а това води цялото тяло, знаете, към координация. Така че е много лесно да се избие до прекалена мекота. По тази причина много време много хора в Син И са много твърди, а в Тайдзи - много меки. Но всъщност в най-високо ниво, се работи върху двете. При Ба Гуа е същото. В Ба Гуа много хора просто вървят по кръг, знаете, правят кръгови движения. Но така също има много тренировка, много вътрешна тренировка. Така че в края на краищата е подобно. Но в Ба Гуа фокусът пада върху центробежната сила. Повече отколкото в Син И. Вие знаете, Син И фокусира върху линейния тип на работа, концепцията за животните. Техните ней гун, работата върху вътрешното, са едни и същи, вървят в една посока. Само външната форма е различна. Вътрешната сила навсякъде е същата. Единствената разлика е просто във външното; теорията е една и съща, идеите са еднакви. Всичко е базирано на теорията за Ин и Ян и смесването на меко и твърдо.

HJ: Как обучавате Вашите ученици на “фа дзин”? При практикуването на Тайдзи има няколко нива на трудност. Когато се стигне до изучаването на “фа дзин” – как постъпвате?

МН: Първата стъпка е научаването на формата. След това те учат стъпка по стъпка. Най-напред ги оставям просто да копират грубите движения, основната форма, това е достатъчно добро. Втората стъпка, уча ги как да трансферират своята енергия. Защото енергията е външна, но така също и вътрешна. Силата е тук, след това е там, как тя се движи?

HJ: А какво ще кажете за “И”? Как ги обучавате да имат “И”?

МН: Има го във всяко движение. Какво е “И”? “И” и ци се обединяват в едно. Моето “И”, моето “ци”, откъде идват те? От дан-тиен. Те трябва да идват от дан- тиен. Не от едното рамо към другото. Трябва да сте наясно с това.

HJ: Всеки има различни недостатъци /слабости/. Когато те току-що са започнали, на какво ги учите?

МН: Започваме с първото движение! Ако учат бързо, ние ги обучаваме малко по-бързо; ако не са толкова бързи – обучаваме ги малко по-бавно. Няма значение какъв е техния недостатък, първата стъпка е една и съща. За да се развие “И”, трябва да са научени основните пози, да е научено какъв е смисълът на всяко движение, къде се очаква да завърши ударът и къде се фокусира той. Аз не ги обучавам на седяща медитация или на други упражнения, както правят други. Аз наблягам на това, че учениците продължават да практикуват и усъвършенствайки се сами в своята практика, те ще учат малко по малко, като по този начин ще получват все по-пълна представа за нещата. Ето защо различните нива имат и различни форми за трениране.
Различните ученици имат различни потребности. Някои искат да станат лекари. Някои са работещи. Някои са масажисти. Някои искат да знаят. Тогава какво? Ами, нека да научат за меридианите. За да разбера по-добре всичко това, аз се записах в медицинския колеж към китайското министерство на здравеопазването. Станах студент. На петдесетгодишна възраст, се върнах към училището и учих за меридианите. Трябваше да разбера къде дванадесетте меридиана минават през човешкото тяло. Това е нещо, което по- напредналите ученици в Тайдзи трябва да разбират: да разбират къде ци минава през тялото.
Познаването на местоположението на точките – бай хуей – и на тази друга точка – хуей ин, когато практикувате, е необходимо, защото след като вие знаете точно къде са тези точки, на вашето съзнание му е по-лесно да формира правилната линия, която изправя вашия гръбначен стълб, а това може да облекчи много от гръбначните проблеми. Това би могло да коригира тези неща.
Когато използвате сила, която извличате от краката, трябва да познавате меридиана “Сан Ян”. Енергията ще дойде отдолу от “Сан Ян” и ще се качва нагоре към “Сан Ин”. Така че, когато удряте, това е силата, която се образува. И така, когато вие изпускате енергия, трябва да разбирате как да движите кръста и как ци тече от дан-тиен.

HJ: И така, последен въпрос, простете ни. Днес Ви зададохме много въпроси и сме Ви много, много благодарни. Вие сте много прям и имате желанието да говорите за всичко, без резерви. Смятате ли, че има въпрос, който пропуснах да Ви задам? Нещо, което мислите, че би било интересно за нашите читатели? Нещо, което засяга практикуването на изкуството? Кой въпрос мислите, че не успяхме да засегнем?

МН: От опит казвам, че ако практикувате Тайдзи правилно, ще бъдете много по- спокойни, по-търпеливи, ще можете да мислите по-ясно, няма да се разстройвате лесно, ще бъдете по-концентриран. Основното – вие сте като вода – много естествени. Сега в Китай, като изключим Тибет и една провинция, аз имам ученици навсякъде. Също и Хонг Конг. Такива имам и в Тайван. В Тайван списания са публикували мои статии, четири от моите статии. Аз се опитвам да разпространявам това изкуство и да помагам на човечеството. Вярвам, че моето семейство – семейството на Чън стила – в частност, това което ние правим, е много научно. По тази причина е по-лесно да се обучават хора и хората, практикувайки, да имат полза от практикуването - това е моята цел, опитвайки се да разпространявам изкуството.
Има една поговорка: пътят, по който вървя, показва, че този стил е добър. Аз желая да продължа да прославям изкуството, така че то да печели все по- голяма популярност. Аз съм живо доказателство. И искам да споделя това с всеки.
Има някои стари поговорки в Китай: практикувайки бойни изкуства, най- напред трябва да изследваш теорията и идеята на бойното изкуство. Така че трябва да направиш изследване. Трябва също така да имаш дисциплината да следваш теорията и да сверяваш теорията, разбирайки я, за да бъдеш на прав път. След това, ти ще изоставиш повърхностното, тъй като трябва да продължиш напред, за да се развиваш и най-накрая ще береш плодовете на своя труд.
Има много и различни китайските бойни изкоства. Различни видове. Също така има много различни стилове в Тайдзи. Ние трябва да ги проучваме и да определим, кой от тях е най-добрият, кой е в най-близка връзка с теорията на Тайдзи. Онези, които нямат връзка с тази теория, не са важни. Трите книги, които публикувах в Китай, станаха много популярни. Редакторът на “Списание Тайдзи” си купи една. Той каза, че от всички книги за Тайдзи, моите са най- добрите. Той каза това. Но ако сега, това, което казах е добро, то това е каквото моят учител ми е казвал, че е добро.

HJ: Майстор Ма, вие сте твърде скромен. Много благодарим за отделеното време и за проникновения разговор. Винаги сте добре дошъл.

***
Майстор Ма е практикуващ от деветнадесето поколение на Чън стила. Той е написал поредица от книги и статии върху тематиката на Чън Тайдзи и развиването на вътрешната енергия. Неговата ненапрегната сила и меки движения са наистина вдъхновявящи за гледане. Надяваме се, че неговите разсъждения са ви допаднали.