Тайдзицюан Център Ба Лин

Материалът е по източници от Интернет
taiji-bg.com Taijiquan Center Ba Lin

The document is from Internet sources



ЦИННА

Превод - Петя Каридова (Тайдзицюан Център Ба Лин)

 

Китайската дума “цинна” се състои от два йероглифа: “цин” (хващам, улавям) и “на” (захват, контрол). Следователно, цинна - това са бойни прийоми, основани на захвати, тласкания, счупвания и въздействие върху уязвимите части на тялото. Повечето от техниките в цинна са насочени към контролиране на противника, но има и такива, които могат да предизвикат смърт или да доведат до трайна инвалидност.

Основите на цинна не зависят от стила бойно изкуство - независимо с какъв стил се занимава, практикуващият има един и същ брой кости и стави - и затова сегашните пазители на традициите в Китай изучават просто цинна, без да го отнасят към какъвто и да е стил. Същевременно съществуват и специални стилови техники в цинна. Това е свързано с факта, че заниманието с някакъв стил води до преимуществено развитие на определени групи мускули и лекота на извършването на определени видове движения. Стиловите прийоми в цинна се основават и на "фирмени" движения. Така например техниките на цинна в стил инжаоцюан ( юмрука на орловия нокът) се изпълняват основно с китки, а в тайдзицюан по-голяма част от силата идва от кръста/таза. В силовите стилове методите на цинна се използват предимно за освобождаване от захвати, докато в "уравновесените" по техника стилове те се явяват съставна част на бойната техника.

Във връзка с това, че читателя на практика не познава цинна е нужно да поясним: за разлика от спортните единоборства в цинна не е необходимо при прилагане на техниките противникът да се намира на земята. Напротив, повечето техники се използват, когато противникът е изправен. Освен привичните за самбистите "лостове" и "заключвания" тук могат да се видят и болезнени прийоми върху пръстите, извиване на главата, прищипване на мускулите, вкарване на пръсти в гърлото и т. н.

Преместването на тялото в пространството зависи от движението на трупа и крайниците. Движението на цялото тяло е резултат не просто от движението на отделните части, а координирани движения на поредица от стави в специфична последователност. Съгласно анатомията, различните комбинации от движения на ставите създават различни "вериги на движение". Различните стави взаимно се поддържат и натоварват една друга, правейки възможни и най-сложните движения на тялото. Затова за изучаване и прилагане на цинна не е достатъчно да знаете само как да направите захват на някаква част от тялото на противника и да му причините болка, а трябва също така да разбирате и взимате под внимание общия ефект на това ваше въздействие върху цялата костно-мускулна система на човека.

Теорията на практическия цинна поставя в качеството на основна цел контролирането на потенциалните движения на противника. Търсят се начини за прекъсване на "веригата на движение" и за ограничаване свободата на движение на ставите. Блокирането на една става и, следователно, предизвикването на реагиращи движения, които блокират всички останали стави във "веригата на движение", за да се вземе под контрол цялото тяло на противника - ето целта на техниките в цинна.

В бой често е невъзможно да направиш хват на противника и да му приложиш прийом от цинна. Противникът няма просто да стои и да чака, докато му се направи някакъв ключ. Затова трябва да умеем да прилагаме цинна в тясна връзка с удари и т. н., мигновено преминавайки от една техника в друга и обратно.

Техниките цинна не са лесни за прилагане. За да се блокира/притисне кръвоносен съд или мускул, трябва да се направи захват на точното място. За да се блокира цялото тяло за сметка на една става трябва да се извие не около една ос, а минимум около две оси едновременно. Трябва да умееш да насочваш движението в такова направление, в което което противникът не прилага усилие, т. е. трябва да умееш да чувстваш къде противникът прилага сила. Такова ниво не може да се постигне от начинаещ, затова цинна обикновено се преподава най-рано в средата на обучението.

От гледна точка на техниката методите на цинна се делят на четири вида: фъндзин (разделение/нарушаване целостта на мускулите) ; цогу (дърпане и усукване на костите) ; бици ( прекъсване на пътя на ци) или дуанмо (пресичане на каналите) ; диенсюе (въздействие върху биологически активни точки). Първите два, позволяващи да се овладее противника чрез въздействие върху мускулите и ставите, включват захвати и счупвания. Прекъсването на пътя на ци и пресичането на каналите се основава на прекъсване на достъпа на кислород в белите дробове или главния мозък. Последният метод използва въздействие върху биологично активни точки с цел предизвигване на временна парализа, загуба на съзнание и смърт. Такива методи изискват специализирани познания за циркулацията на енергията ци по системата от канали и колатерали дзин-ло.

Дърпането и усукване на костите включва в себе си въздейстие върху ставите , което може да варира от леко прекършване до тотално счупване на костите. Има два начина за прилагане на този метод. Първият е спиране на противниковата атака. Всяко движение на човека се определя от движението в ставите. Ако ставата е притисната или пукната, то става невъзможно да се продължи движението, тъй като това би довело до повреждане или счупване на ставата. Вторият начин е предизвикване на болка. Въздействайки на ставата на противника боецът предизвиква верижна реакция в окръжаващите тази става мускули, сухожилия и нерви, която реакция в края на краищата довежда до болезнени усещания.

Разделянето на мускулите - това е другата категория цинна - на свой ред се разделя на три типа: усукване, захващане и притискане. Усукващите техники осъществяват усукването на различни групи мускули. Когато мускулите са усукани или разтегнати, те губят способността си да функционират нормално; движенията, за които отговарят тези мускули стават затруднени или съвсем невъзможни. Освен това при усукване и разтежение на мускулите налягането на нервните окончания предизвиква болезнени усещания. Методът на захващане и притискане има подобна основа. Всеки мускул служи или за сгъване, или за разгъване на ставата; когато някой от тези мускули е в захват, под въздействието на сила ставата попада в неестествено положение. Това неестествено положение влияе на нервите, което довежда до болезнени усещания и частично изтръпване на мускула.

Пресичането на каналите и прекъсването на пътя на ци включва в себе си два различни метода. При първия от тях противникът се довежда до безсъзнание чрез прекъсване на дихателния път или болезнено въздействие върху мусулите на белите дробове. Въздействието върху дихателните пътища се ограничава до удари и душащи захвати, а въздействието върху белите дробове е по-сложно. За да въздейства правилно върху мускулатурата на белите дробове, боецът трябва да има познания за нервната система, която я обкръжава. В резултат на специален удар по нервите мускулите се съкращават с такава сила, че противникът губи съзнание от болка и неспособност да вдиша. В техниките за пресичане на пътя на ци, боецът прекъсва притока на кръв към мозъка на противника. В резултат той за секунди губи съзнание. Ако не дойде на себе си, може да умре, тъй като вените и артериите остават прекъснати за известно време.

Въздействието върху биологично активни точки се осъществява чрез точкуване, захвати, потупвания и притискане с цел предизвикване на частично парализиране или смърт. Този раздел цинна изисква добро познаване на китайската медицина.

От гледна точка на прлагането, прийомите на цинна се делят на три категории. Джън цинна (директно цинна) - използване на цинна в атака, боецът хваща противника и му прилага техника от цинна. Фан цинна (контра-цинна) - случай, когато боецът е хванат от противника и използва цинна за да се освободи и/или да поеме инициативата. По цинна (разрушаващ цинна) - това е противодействие на удар, при което боецът прехваща атакуващия крайник и прилага прийом от цинна.