Тайдзицюан Център Ба Лин

Материалът е по източници от Интернет
taiji-bg.com Taijiquan Center Ba Lin

The document is from Internet sources



Вечерни беседи в храма Токайдзи

Такуан Сохо

Превод - Тайдзицюан Център Ба Лин

 

Решимост

Не се бойте от нищо. Този, който се бои, е преследван от неудачи. Страхът винаги е допустим в обикновения живот. Но в решителен момент прогонете страха надалеч. Усъмните ли се - дори само за миг - ще претърпите поражение.

Първороден ум

Всяко нещо, което вършите, го правете с цялата си душа. Това е и първородният ум. Ако вие се съмнявате, да действате или да не действате – това са емоции. Старателно вършете това, което желаете да правите и не правете онова, в което не сте уверени. Дълбото осъзнатите желания произхождат от първородния ум, а неувереността – това е проява на емоции.

Небето и земята са подобни на воденични камъни

Редуването на сезоните през годината, а така също и течението на дните и месеците – всички тези процеси са проява на естествения цикъл на небето и земята. Това е важна истина. През пролетта дърветата се раззеленяват и цъфтят цветята. През есента листата окапват и се завръщат в земята, но скоро отново настъпва пролетта и всичко започва отначало.

Но ако вие не посадите дървото кестен, дори и небесата не могат да го накарат да порасне. Фурмата също няма да порасне, ако вие не я посадите. Същото може да се каже за сливата, прасковата и другите дървета. Те няма да пораснат, ако вие не ги посадите. Това може да се каже и за всички растения. Небесата сами по себе си не създават кестена или фурмата. Те само им помагат да израснат.

Образно казано, небето и земята са подобни на два воденични камъни. Долният воденичен камък - това е земята, горният – това е небето. Въртящият се диск – това е слънцето, неподвижният диск – това е луната. Воденичните камъни въплъщават ин и ян. Въртейки се, дисковете на воденичните камъни от началото до края вървият в кръг, напомняйки редуването на сезоните от пролет към лято, от лято към зима, а после отново към пролет. Редуването на сезоните е изменение, а връщането към началото затваря кръга. Такъв е пътят на изменението.

Когато вие сложите между двата воденични камъка сухи чаени листа, се получава чаен прашец. Когато сложите там лекарство – получава се прах от това лекарство. Каквото и да сложите между воденичните камъни, то излиза оттам в надробен вид. Така става и при създаването на вещите. Когато  воденичните камъни смилат чай или лекарство, формата се изменя, но самите воденични камъни не създават нищо. Те просто се движат и предизвикват изменение.

Естественият цикъл на небето и земята наподобява движението на воденичните камъни. Когато настъпи пролетта, става топло. След това идва лятото и става горещо. Есента е прохладно. Зимата – студено. След това отново настъпва пролет, а после отново лято. Небето и земята се въртят, подобно на воденичните камъни, а нещата възникват в съответствие с тяхната природа.

Ако вие не поставите между воденичните камъни чай или лекарство, колкото и да ги въртите, прах няма да получите. Същото може да се каже за небето и земята. Ако никой не посее семе, нищо няма да поникне. Дивите цветя и треви имат семена. Когато семената паднат на земята, те израстват благодарение на небето. Но дори небето и земята не могат да превърнат семената на кестена в семена на фурмата. Кестенът ще си остане кестен до края на времето. Ако вие посадите     семето на кестена, от него никога няма да порасне фурма. Сливата никога няма да роди праскови. Всяко живо същество има своя собствена карма /го/.  Сливата винаги е слива, прасковата – винаги е праскова. Човекът в този смисъл не е изключение. Всички живи същества се подчиняват на този закон. Всяко живо същество расте и съществува в съответствие със своята карма и затова бива наричано ин-го.

В конфуцианството се говори, че вещите въплъщават у себе си едно дихание /икки/. Вещите всъщност са плод на небето и затова те са естествени. Ако това е така, може ли сливовото дръвче да расте, ако не бъде посадено? Може ли прасковата да цъфти, ако не се полива? Ако всичко протича естествено, може ли посаденото сливово дърво в един прекрасен ден да стане прасковено? Не може. Всяко растение следва своята карма: сливата е слива, прасковата е праскова. Небесата не ги създават, а само ги хранят. Сливовото и прасковеното дърво дават плодове сливи и праскови, подчинявайки се на естествения цикъл на небето и земята.

Три типа лоши действия

Действия извършва всеки. Действията се делят на добри и лоши. Лошите действия биват три типа – действия на тялото, на устата и на ума. Убийството, кражбата и прелюбодеянието – това са действия на тялото. Лъжата, оскърблението и безсмислицата – действия на устата. Алчността, гневът и празните оплаквания – действия на ума. Тялото и устата не могат нищичко да направят без участието на ума. Затова най-голяма опасност крият в себе си недобрите действия на ума.

Трите отрови

Действията на ума съдържат у себе си три отрови – алчност, гняв и напразни оплаквания. Тези три отрови се явяват източник на всички порочни действия. Алчните хора подпалват къщата, убиват хората и крадат имуществото им. Така се случват много лоши действия. Гневът води до кавги в семейството и вражда между братя и приятели. Хората се убиват един друг и вършат други осъдителни постъпки. Хората, които се оплакват от своя живот, са невежи и не виждат истинското състояние на нещата. Те действат превзето и не могат да понасят хората, чиито предразсъдаци се отличават от техните. Превзетостта в разсъжденията ражда спорове. Освен това, оплакванията от живота се явяват източник на много други неприятности.

Животът е като сън.

Животът е подобен на сън. Ние живеем в мимолетен, преходен свят. Дори вие да сте богати и да получавате удоволствие от живота, вие напомнята на човек, когото му се присънва, че е намерил злато. Такъв човек се радва на своята находка, без да подозира, че това, което вижда, то всичко е сън. Каква би била радостта от богатството, което ви се присънва, когато събуждайки се, вие виждате, че златото не е истинско. Същото може да се каже и за преходните удоволствия в този живот.

По време на сън вие не осъзнавате, че това, което виждате е нереално. Вие можете да осъзнаете това само със събуждането си. По същия начин животът е подобен на съня, и вие живеете, без да подозирате, че сте обкръжени от илюзии. Вие считате за истински своите съкровища. Ако имате красив дом и през ум не ви минава, че всичко това е само мираж, илюзорен въздушен замък. Вие сте щастливи, мислейки си, че живеете в свой собствен дом.

За дуел с противник, също може да се каже, че той протича като на сън. Събуждайки се, вие разбирате, че нито вас, нито вашият противник съществувате и никога не сте съществували. Вие продължавате да смятате, че вашето “аз” и “азът” на противника са реални, забравяйки, че реалността е нищо повече, освен сън. Победата ви радва и затова вие се сражавате с надежда за победа. Но би било по-добре, ако вие не бяхте привързани към изхода от двубоя.

Как да станем безпристрастни, равнодушни към победата и поражението? Този, който живее, се опасява от поражения, позволява на огъня на страха бавно да го изгаря. Нима този човек може да бъде наречен невъзмутим? От друга страна, този, който е победил, ликова. Но нима той при това намира нещо хубаво в своето ликуване? Той може да наподоби човек, който се смее в пустотата.

Когато хората се обличат в скъпи дрехи, човекът се опитва да се облече още по-добре. Когато около него строят луксозни къщи, човекът се опитва да си построи още по-хубава къща. Но нима не би било по-добре, ако всеки живееше до колкото му позволяват неговите възможности?

Когато някой демонстрира своите умствени способности, другите се опитва да го надминат. Но нима Джуан-дзъ не говори, че талантът – това е предпоставка за съперничество? Когато един бъде повишен на висока длъжност, другите също започват да се стремят към това. Само водата винаги се стреми да слиза надолу. Тя никога не се устремява срещу течението. Нима Лао Дзъ не използва водата като пример за морал?

Как да се избавим от трите отрови?

В съответствие с конфуцианството, напразните оплаквания се явяват като проявление на природата на човека и хората не могат да направят нищо против това. Само в будизма това се интерпретира по друг начин. Будизмът утвърждава, че ние можем да се избавим от трите отрови: алчност, гняв и напразни оплаквания. Глупаво е да се смята, че човек не може да се избави от своите пороци, тъй като те съставляват неотменима част от неговата природа.

Без да се избавим от пороците, ние няма да преуспеем в нашето изкуства. Всяка вещ е проникната от мъдрост и глупост. Ако майсторът, изработващ лък, не познава тайните на своя занаят, него не можем да го наричаме майстор. Ако той обаче винаги се стреми да подобрява своето майсторство, той достига до съвършенство.

Без практика е невъзможно да се стане майстор. Това се отнася не толкова до изработването на лъкове и мечове, но и за всички други занаяти, да не говорим за ученията на будизма, конфуцианството и даосизма. Неведението може да бъде преодоляно, ако настойчиво се обучавате. Този, който не овладее своята вродена глупост, никога няма да стане мъдър.  Ако вие настойчиво тренирате, постигате мъдростта на своето изкуство. Така човек може да бъде глупав, но ако той упорито се занимава, неговата глупост изчезва, а на нейно място възниква мъдрост.

Пътят обхваща всички неща и затова, когато достигате до едно нещо, вие овладявате всички останали. Някои хора убеждават, че въпреки че човек е достигнал съвършенство в едно направление, то той не е майстор във всички направления на Пътя. Ето, един човек е мъдрец, казват те, но той, например, не може да язди кон. Действително, в такива разсъждения има някаква истина, но ние не трябва да забравяме, че всички проявления на реалността имат два аспекта – дзи и ри.

Не всичко е така просто, както изглежда. Дзи – това е техника, ри – това е принцип. Този, който познава принципът, може да не практикува изкуството и въпреки това да притежава някакви познания за неговата същност. Така, човек може да бъде добър ездач, но да не умее да подчинява коня на себе си. Той може да знае как трябва да се язди, но зле да съгласува своите намерения с намеренията на коня. Ако вие успеете да достигнете хармония с коня, той винаги ще ви слуша и ще ви се подчинява. Ако в допълнение на безукорната техника, която притежвате, разберете и принципите, вие ставате безупречен и тогава в изкуството на ездата никой няма да може да се мери с вас.

Скулпторът създава произведение с помощта на резец, но самият резец е изработен от ковач. Скулпторът знае дали има добър или лош резец, може ли с този резец да обработва дърво или само бамбук, но единствено ковачът може да каже в какво се състои разликата при изработката на резец за дърво и резец за бамбук. Това е пример, при който ковачът познава принципа, а скулпторът – техниката. Човек, който е овладял техниката и постигнал принципът, няма равен на себе си.

Обусловеност

Счита се, че всички неща между небето и земята не са създадени по отделно, а са възникнали едновременно. Затова те се раждат леко и спокойно. Аз считам, че ако нещо се създава внезапно, без предварителна подготовка, то е естествено. Само някои неща могат да бъдат предопределени, те не възникват спонтанно. Така действа законът за причините и следствията. Привържениците на конфуцианството могат да считат, че такива неща са естествени, но в будизма те се наричат обусловени. В съответствие с нашето учение, небето, земята и всички неща са създадени обусловено и затова те не са естествени.

Представете си крадец. На небето е чужда самата идея на кражбата, но човек намира място за него в своя живот. Може да ми бъде възразено, че ако всичко произлиза по воля на небето, то кражбата също се е появила по воля на небето. Но аз не мисля, че това е така. Причина за кражбата се явява човешкото желание. Небрежното отношение към желанието след време се превръща в навик.

Спонтанният ум

Ако човек отговаря на въпрос веднага, след като въпросът е зададен, неговият ум се нарича “спонтанен”. Отговорът след размисъл е резултат от избор на една мисъл от няколко възможни и затова такъв отговор не се явява действие на спонтанния ум. Отговаряйки без забавяне, вие пробуждате у себе си спонтанния ум, който дава истинския отговор на въпроса. Вие си причинявате неудобство при прекалено дълго разсъждаване над отговора. Спонтанният ум е ум на Буда, така както размишлението и изборът е страст, болка и причинява страдания.

Заблуждение и просветление

Знаете ли защо натрошени раковини се използват при приготвяне на благовония? Причината е в това, че миризмата на раковините прави миризмата на благовонията по-устойчива и й помага при проникването в дрехите. Миризмата на раковините сама по себе си не е хубава. Може да се каже дори, че е неприятна. Но тази неприятна миризма спомага за получаването на хубави благовония.

Без заблуждения и страсти живите същества нямаше да могат да се превръщат в буди, а Бодхисатва нямаше да има кого да спасява, защото от самото начало всички щяха да бъдат просветлени. Благодарение на заблужденията живите същества влизат в лоното на материята и се прераждат. Докато има живи същества, ще има и Буда. Там, където има заблуждение, там има и просветление.

Без кръговрата раждане-смърт нямаше да има нирвана. Заблужденията и просветлението се явяват противоположни краища на едно цяло. Първоначално те са пусти и хармонични. Те съществуват в свят, в който няма раждане и смърт, нирвана и пороци. Когато човек осъзнае това, неговото заблуждение се превръща в просветление. С други думи, заблуждението и просветлението вървят заедно.

Как се достига до такова състояние? Всичко, което преживяваме и правим в този живот е илюзорно и подобно на сън. Ако ние стигнем до етап, в който знаем, че първоначално нищо не съществува, ние ще престанем да виждаме формата. Когато човек не вижда формата, той естествено се освобождава от привързаността. Това означава, че за да преодолеем привързаността, трябва да спрем да различаваме формите. Ако минем зад пределите на формите, означава да влезем в царството на свободата. Впоследствие, продължавайки да живее в този свят, човек осъзнава, че нищо в света не може да го ограничи или да го пороби.

Огънят изгасва, но не изчезва

В “Лотосовата сутра” се казва:  “Смъртта и освобождаването на Буда е като догарянето на дърво.”

Хората разбират това неправилно и казват: “Желанията възникват, защото имаме очи, заедно с очите, ще изчезнат и нашите желания”. Или: “Именно очите ни съблазняват. За да няма съблазън, нищо не трябва да бъде виждано. Затова този, който нищо не вижда, не се преражда”.

Но тук хората извъшват грешка. Вярно е, че когато дърветата догарят, огънят изгасва. Но, ако след догарянето на едни дървета, огънят премине върху други, такъв огън ще гори вечно. Същото може да се каже за човек. Когато той умира, неговото тяло се разпада и изчезва, но ако у човек е останало желание, то влече зад себе си неговите следващи прераждания. Желания от такъв род се наричат карма. Затова даже, когато човек умира и губи своето тяло, неговата карма се съхранява.

Ако не разберем този принцип, ние не можем да достигнем истинската природа на смъртта. Приемайки, че след смъртта нищо не остава, ние правим грешка. Какво става, ако след догарянето на дърветата и потушаването на огъня вие не хвърлите нови дървета. Да се каже в този случай, че огънят е потушен, би било неправилно. Дърветата са изгорели, огънят е изгаснал, но природата на огъня не е престанала да съществува.

Природата на огъня е вездесъща. За да видите ново въплъщение на огъня, е достатъчно просто да подпалите нещо. И дори ако в този свят не остане нито едно огнище, това няма да означава, че огънят е изчезнал завинаги. Ние във всеки миг можем да го възродим отново. Природата на огъня не може да изчезне. И все пак, когато ние видим, че огънят угасва, ние казваме, че него го няма, но всъщност той не изчезва, а съществува вечно.

Вие може да попитате: “Ако огънят не изчезва, защо се казва, че той е изгаснал?” Хората виждат само пламъкът. Когато той изчезне, те вече не го виждат и им се струва, че огънят е потушен. Но огънят съществува вечно. Подпалете дървета и ще видите как пламъкът се устремява нагоре. Пламъкът възниква от природата на огъня. Дори когато пламъкът изчезне, природата на огъня остава без изменения. Може да се каже, че природата на огъня е еднаква при камъка и при сухата трева. Когато триете два камък един в друг, това поражда искра. Когато искрата попадне на суха трева, се появява пламък.

Човекът е подобен на огъня. Дори когато той умира и неговото тяло изчезва, истинската природа на човека съществува вечно.

Бяло дърво и черно дърво

Когато едно парче дърво догори, огънят обхваща друго. Има два типа дърво – бяло и черно. Добрата карма е подобна на бялото дърво, лошата – подобна на черното. Кармата – това е дървото, а дървото – това е огънят. Огън, който се разпространява на черно дърво, става нечист. Това е огън на трите нисши светове: преизподнята, светът на гладните духове и светът на животните.

От друга страна, чистият огън, или огънят, изгарящ бялото дърво, се възнася в небесата и гори в Чистата Земя. Онзи, който е привързан към добра или към лоша карма, постоянно се преражда. Човек, освободен от кармичния огън, проявява своята истинска природа, която е подобна на истинската природа на огъня. Истинската природа на огъня няма нищо общо с бялото и черното дърво. Тя се намира в царството на истината и безграничното просветление. Подобно на слънцето и луната, тя огрява света ден и нощ. Подобно на светъл нимб, тя събира слънчевата и лунната светлина.

Понякога хората питат:

- Мън-дзъ казва, че природата на човек се отличава от природата на кучето или на кравата. Означава ли това, че съществуват две различни природи?

- Две природи не съществуват, – отговорям аз.

- Дали не казвате тогава, че животните обладават само част от тази природа, докато човек олицетворява нейната цялостност?

- Не, не е съвсем така, - отговарям аз

- В такъв случай, човек с нищо не се отличава от кучето или от котката?

- Природата на живите същества е една, но функцията на тази природа в различните същества е различна, - отговарям аз. Различието между кучето и човекът, между Буда и живите същества е подобно на различието между водата и вълните. Функцията на природата на Буда е превъплъщението в кръговрата на Шесте свята, които обхващат ад, царство на злите духове, светът на зверовете, чистилище, светът на хората и небесата. В дзен ние отиваме там, където водата и вълните още не са се разделили. Буда и живите същества се отличават едно от друго.

Нищо не е случайно

Питат ме:

- Добър човек и лош човек излизат да се разходят през нощта. Лошият човек вървял зад добрия и когато с добрият се случило нещастие, лошият успял да го избегне. Означава ли това, че с добрият човек действиетелно се е случило нещастие и как и защо тогава лошият го е избегнал. Нима небесата не защитават добрите хора и не наказват лошите?

- Такъв е пътят на небесата, отговарям аз. От небесата нас никой не ни защитава. Ние няма да сме прави, ако кажем, че небесата предпочитат добрите хора пред лошите. Небесата помнят добрите хора, но никога не забравят и за лошите. Само човекът отличава доброто от злото.

- Щом казвате, че небесата винаги са справедливи, защо доброто поведение на човека не винаги се оценява по достойнство, а лошото поведение не винаги се наказва?

- Ако смятате така, то от днес започнете да постъпвате неправилно и забележете какво ще произлезе от това, - отговарям аз. Лошото поведение ще ви стане присъщо и в края на краищата ще ви погуби. Ако вие продължавате да вършите добри дела, в края на краищата това ще ви донесе сполука. Вие непременно ще достигнете до успех в живота.

В случая, когато добрият човек вървял пред лошия и е попаднал в опасност, не небесата са му пратили неприятност, а той сам я е потърсил, с решението си да върви пред лошия човек. Небесата тук нямат нищо общо. Той може да бъде добър човек, но ако в неговата минала карма има следи от лошо поведение, то него неочаквано го достига неуспех.

Лошият човек вървял зад добрия и избегнал неприятността. Това може да бъде награда за добри дела в минал живот. Обикновено хората жънат плодовете на това, което са посяли в този живот, но понякога получават възнаграждение за предишни. Що се отнася за гореспоменатото нещастие, тук става въпрос за кармично възмездие на човек за негов предходен живот, на някои може да им се стори, че това е случайност.

Случайност няма. Всичко е закономерно. Онзи, който говори за случайности, не разбира истинския път на небесата.

Добро и лошо

Отстраняването на последствията от лошите постъпки с помощта на добри дела е подобно на внасянето на благовония в лошо миришещо помещение. Така мъдрецът надминава глупака, а луната затъмнява звездите.

Жаждата ни заставя да мислим за вода. Гладът ни заставя за мислим за храна.Слушайки граченето на врана или воят на лисица, вие си мислите за неуспехи и че това може да бъдат лоши предзнаменования. Но съдбата е естествена. Същото се отнася и за успеха във всекидневните дейности. Когато нещастието се случва, то просто се случва. Когато щастието ни споходи, то просто идва. Нещастията не ни съпровождат през цялото време. Абсолютно същото може да се каже и за щастието.

Доброто и злото, успехът и неуспехът – всичко е относително и подобно на две колела на една кола. Ако няма зло, няма да има добро. Вие не може през цялото време да имате само сполуки, нищо че през цялото време се стремите към това. Дори и да ненавиждате несполуката, вие не можете да направите така, че несполуките винаги да ви заобикалят. Сполуката и несполуката се въртят в кръг -една след друга, така че би било най-добре, вие просто да забравите за тях и да не се вълнувате. Когато не сте обезпокоени от мисли за сполуки и неуспехи, на душата ви е леко и не ви е грижа за граченето на враната и воят на лисицата.

Доброто и злото не се отличават едно от друго. Изначално между тях няма разделение. Но с появата на света на живите същества, дори ако той е мимолетен, двойнствеността “добро – зло” е необходима за спасението на душите. Хората под влияние на своите илюзии, сами пораждат доброто и злото. Но защо вие вършите злини, ако ненавиждате злото? Ако вие обичате доброто, защото не вършите добрини?

Вие сами пораждате злото, а когато то се завърне към вас, вие не можете да го приемете. Вие обяснявате своите неуспехи с лошите предзнаменования, с граченето на враната или воят на лисицата. Това не е правилно. Вие не разбирате, че това е възмездие за извършени от вас злини. Хората завиждат на благосъстоянието на онези, които в миналото са вършили добри дела. Защо хората очакват награда, ако самите те нищо добро не са направили?

- Понякога на добрия човек не му върви, прекарва своя живот в низ от нещастия, докато лошият човек получава звания, наследства и живее щастливо. Защото се получава така? – ме питат.

- Тези въпроси се задават от древни времена, - отговорям аз. – Работата е в това, че добрият човек може да получава възмездие за свои лоши постъпки, които е извършил в свои минали животи, така, все едно той е извършил тези лоши дела вчера или онзи ден. При това последствията от добрите му постъпки, от неговите добри дела, не се проявяват в този му живот. Тези последствия ще се проявят в неговите бъдещи животи.

В “Алмазената сутра” се казва, че някои хора с лоша карма, които трябва да се превъплътят в ада, понякога се превъплъщават в този си живот в хора, които всички презират. В такъв случай тяхната лоша карма завършва и не става нужда да се превъплътят в ада. Това означава, че тяхната карма се изчиства в този живот и за в бъдеще те могат да се превъплъщават в небесата.

Вежливост

Борецът на подиума желае да победи своя противник. Той се радва, когато побеждава слаб противник и страда, когато по-силен противник го побеждава. Злонамерените хора, които искат да причинят злини на другите, навличат нещастия на себе си. Ясно е, че ако вие побеждавате по-слабите, по-силните ще побеждават вас. За да се отнасят към вас добре, вие сте длъжни да желаете добро на хората.

Да желаеш щастие на другите е много трудно. Сред живите същества рядко се срещат такива, които не си съперничат с другите. Не само хората, но и животните, птиците, насекомите, дори червеите – всички постоянно се противопоставят един на друг. Онзи, който не проявя съперничество в отношенията си с другите, се държи вежливо. Само хората могат да бъдат вежливи. Когато се срещнат невежливи хора, те веднага се призовават един друг на двубой. Такива хора по нищо не се отличават от животните и птиците.

Любов и състрадание

Когато видим, как хората се тревожат за други хора, ние разбираме, че в действителност, те не обичат ближните си, а обичат самите себе си. Те се грижат за другите само тогава, когато това ще донесе полза на самите тях. Така, когато видим, че някои хора хранят своите деца с нездравословна храна, това произлиза основно от факта, че самите те не могат да устоят пред изкушенията на тази храна.

Желанието непрекъснато да се тревожат за децата си при много родители е заело мястото на истинската любов. Освен това, някои родители позволяват на децата да правят това, което им хрумне. Те се отнасят снизходително към всичко, което децата правят, а това има много плачевни последствия. Разбира се, ако вие позволявате на децата да вършат всичко, което желаят, те са много щастливи от това. Но така вашата любов към тях разваля техния характер. Те се давят във вашата любов.

Буда се тревожи за хората така, както родителите се тревожат за своите деца, но неговата любов няма нищо общо със сляпата и ограничена родителска любов. Буда знае, че хората обичат риба и месо, но той им забранява да се хранят с риба и месо. Буда предпазва хората от желания и употреба на спиртни напитки, към което много хора са склонни. Буда дава на хората пет заповеди /не убивай, не кради, не предизвиквай желание, не лъжи, не се напивай/. Така Буда проявява в действителност своето велико състрадание към хората

Светът в наше време

Словосъчетанието “в наше време” се използва във всяка епоха. Разбира се, преди тридесет години – о, това е много отдавна в сравнение с това, което е “днес”, но и преди тридесет години хората също са казвали “в наше време”. Този, който не харесва случващото се в света, в който живее, в настоящето, той няма да хареса и онова, което е било преди тридесет години. Преди тридесет години – това също е и време, което се нарича “далечно минало”.  Този, който не харесва настоящето, а се прекланя пред миналото, няма да достигне до смисъла на живота. Доброто и лошото време може да бъде и в настоящето, и в миналото. За времето, което е било преди тридесет години, аз мога да кажа само това, че обичаите тогава слабо са се отличавали от тези в настоящето.

Цвят и семена

Ако опитате сливов цвят, ще разберете, че на вкус той напомня ядрото на сливова костилка. Вкусът на цвета е близък до вкуса на семето. Семето – това е източникът на дървото. Клоните и листата израстват от него, но ако ги опитате, техният вкус няма да е подобен на вкуса на семето. Причината е в това, че цветът е най-близко до семената от другите части на дървото. Цветът на дървото е подобен на негов дух. Той изразява неговата същност. Изначално природата на човека се сравнява с неговите семена. Това е източникът на човека. Тя се проявлява в неговите думи и действия. И безпогрешно се открива във всичко, така както вкусът на сливата се усеща в нейните цветове и в ядрото на нейната костилка едновременно.

Човешките емоции са подобни на клоните или листата на сливата. Те произтичат от неговата истинска природа, но губят връзка с нея, когато човек надвие страстите. В емоциите на човак, както в клоните и листата на дърветата няма истински вкус. Ако дървото слива раждаше само листа и не раждаше цветове, кой щеше да харесва сливата? Същото се отнася за хората, които не са истински. Кой би харесвал такива хора?

Дори у злонамерения човек има истинска природа, но тя така дълбоко е скрита сред неговите илюзорни превъплъщения, че нейната същност не може да се прояви. Когато добрият човек, отърсил се от илюзорните представи, следва своята истинска природа, тогава се проявява истината.

Шест органа на чувствата и техния господар

Слепият вижда с ушите, а глухият чува с очите. Ако всеки от шесте органа на чувствата проявява несвойствена за него функция, как може да бъде обяснено това?

Когато слепият човек говори, той говори за цвета. Когато глухият човек пише, той пише за звука. Защо се получава така?

Защото и слепият, и глухият са надарени с ум. За онзи, който е загубил ума си, се казва, че е полудял. Той може да гледа, но не вижда. Той може да слуша, но не чува.

Истинският ум – това е господарят на тялото. Шесте органа на чувствата са неговите слуги. Слугите служат на своя господар във външните дейности. Господарят взема решения. Ако загубят господаря си, те не могат повече да бъдат слуги. Мъртвото тяло, макар и с шест ограна, не може нищо да казва.

Средният път

Хората ме питат: кое е най-хубаво в света? Аз отговарям: блаженството. В будизма го наричат също така блаженство на ума, да достигнеш умиротворение и да се освободиш от своята карма.

Какво може да се каже за средния път? Най-доброто от всичко е да се съблюдава умереност. Така например, няма нищо по-приятно от това, да си лежиш в леглото, но ако бъдете заставени да лежите от сутрин до вечер, това може да се превърне в страдание. На вас ще ви се прииска да станете и да се заемете с обичайните си работи. Привързаността към каквото и да е причинява страдания. Така също, ако вие от сутрин до вечер ядете само сладко, след няколко дни то ще ви се струва горчиво. Ако дълго време сте стояли седнали, на вас ви се приисква да станете и да се разходитие, но ако вървите дълго време, могат да ви заболят краката. Това, което вършите с мярка, ви носи удоволствие. Когато изпитвате глад, на вас ви се иска да похапнете нещо, но когато се наядете, храната вече не ви е нужна.

Придържайки се към умереност, вие се приближавате към блаженството. Същото може да бъде казано за всичко, което приятно за очите. Усетът за мярка – това е залогът за истинското удовлетворение. Този, който спазва мярката, се задоволява с малко. Този, който няма чувство за мярка, страда от излишества. Ако не познава мярка, човек страда в течение на целия си живот. Онзи, който знае мярката и няма желания, е щастлив дори и в бедността. Всички се боят от бедността, но ако човек се наслаждава на бедността, откъде у него ще се появи страх пред нея?

Да спазваш мярката означава да бъдеш в нереален свят. Това е изтънчено удоволствие, което е невъзможно да бъде описано с думи.

Пътят на мъдреца

Хората поглъщат словата на мъдреца без да ги осмислят. Затова те не могат да достигнат Пътя на мъдреца. Абсолютно същото може да се каже и за пипера. Ако вие не глътнете зрънце пипер, не го сдъвчете, нима бихте могли да знаете какво е това? Можете ли да обичате пипер, ако не знаете какъв вкус има. Пътят на мъдреца е подобен на вкуса на пипер. Когато този път се отвори пред вас и вие го изпробвате, вие разбирате как може да стъпите на него. Ако го приемете на доверие, вие не може да го оцените по достойнство.

Всички пътища са подобни на този. Фурмата е приятна на вкус, но само след като вие самите я пробвате. Разбира се, храната, която поглъщаме без да сдъвчем, също се преработва в стомаха и подхранва тялото. Но, за да бъдат разбрани наистина думите на мъдреца, те трябва да бъдат “смлени”, а не погълнати без колебание. Но дори и да ги погълнем без да се колебаем, би било по-добре, отколкото изобщо да не ги чуем.

Буда знае колко е трудно да бъде постигнат пътя от онзи, който не се стреми към просветление. Това прилича на дете, което пие мляко, но не мисли за неговия вкус, докато не порасне. Но когато то порасне, разбирането, че млякото има вкус, идва в него естествено. Вие може да прочетете книга, написана от мъдрец, но така и да не осъзнаете от кого тя е написана. Но ако вие следвате Пътя на мъдреца настъпва време, когато осъзнавате, че този Път представлява себе си и впоследствие вече вие никога няма да се отклоните от него.

Радостта от самотата

Аз не разбирам как хората могат да се чувстват самотни. Когато моите посетители си тръгнат, аз се потям в състояние на покой и безметежност. С падането на вечерта аз се изпълвам с щастие, защото зная, че в този ден никой повече няма да дойде и аз отново ще бъда сам. Когато гледам към спокойната луна или се вслушвам в шума на дъжда, на мен ми се иска да казвам за тях “моят дъжд”, “моята луна”. Но аз живея в самота не заради това, да се потапям в състояние на покой или безметежност. Ако аз живеех в покой заради удоволствието от това, аз с нищо не бих се отличавал от хората, които обичат разкоша и танците.

Едни червеи обичат горчиви плодове, други обичат сладки. Нашите вкусове определят това, което ние харесваме. Животът във веселият квартал се отличава от животът в планината, но ако ние сме привързани към живота в планината, ние сме като онези, които живеят във веселият квартал. Отклоняването от Пътя в името на удовлетворението на желанията означава да водиш живот, в който да търсиш удоволствията. Едни отстъпват от Пътя на Буда, защото заработват пари продавайки будиски реликви, други – защото живеят в уединение. Трябва да се помни, че много от онези, които отиват в планините, отиват там заради удоволствието.

Не се страхувайте от своя враг

Не трябва да се боите от врага. Трябва да се страхувате от съюзника си. Изначално врагове не съществуват, но наш съюзник може да стане враг. Ако вие направите услуга на своя враг, той става ваш съюзник, но ако съюзникът не е доволен от вас, той може да ви стане врег. Ако никому не правите добро и предизвиквате у хората неприязън, където и да отидете, навсякъде ще срещате само врагове.

Провидение

Провидението е подобно на вместимостта на маслото в лампа. Хората виждат вместимостта за маслото, но никой от тях не знае колко масло е останало в лампата. Тялото на човек е подобно на съд. Когато маслото свърши, лампата изгасва. Абсолютно също може да се каже за човешкия живот. Когато провидението изменя на човек, животът свършва.

Правилно и неправилно

Всички знаят кое е правилно, а кое е неправилно, кое е чисто, а кое е нечисто. Вещите са разделени на добри и лоши. Няма такъв, който не обича да бъде в чиста стая и подредена градина. Дори злонамереният човек не обича злото у другите хора. Той събира боклука в градината и следи посаденото там дърво да расте правилно. Той не забелязва своите лоши постъпки и нечестност, но не може да понася злото у другите хора.

Забелязвайте дори скачачащата бълха

Забелязвайте дори скачащата бълха. Това е проявление на великия принцип. То ни помага да разберем самия велик принцип. Кравата и конят се раждат големи, а бълхата мъничка, но кравата, конят и бълхата в еднаква степен изразяват великия принцип. Не съдете за тях по размерите им. Тяхната уникалност не е в размерите им. Представете си, че имате статуя на бълха, крава, кон и тигър, направени от чисто злато. Всички те са от злато, но се отличават един от друг. Кръглият лист на лотоса и тънката борова игличка също са сътворени различни. Във всички се проявява великия принцип.

Отричайте себе си и следвайте дълга

В Аналите на Конфуций се казва: “Отричайте себе си и следвайте дълга”. Да отричаш себе си означава напълно да се посветиш в изпълнението на една задача. Да отричаш себе си означава също така и да побеждаваш желанията. Следователно дългът означава да се връщаш на Пътя. Да следваш дълга – Път, по който човек е длъжен да върви. Ако вие правите само онова, което ви харесва, значи се отклонявате от истинския Път. С възвръщането към принципите, вие отново излизате на Пътя. Затова следването на Пътя и следването на дълга са едно и също нещо. Не трябва да се смята, че тези названия се отнасят за различни неща. Като пример може да послужи изливането на съд от глина. Съдът и формата, по която го изливат са еднакви.

Обикновените хора се устремяват към удоволствия и отстъпват от Пътя. Достойният човек отрича себе си и прави от Пътя свой принцип. За да направи това на него не му е нужно да следва много правила. Преяждането е вредно, затова всеки човек трябва да получава достатъчно количество храна, но и в повече. Но най-лошото от всичко е, ако на чревоугодинето се поддадат монаси. В сутрите се казва, че приемането на храна е подобно на приемането на лекарство, което е призвано да ни спаси от глада. Затова никога не яжте заради удоволствие.

Пътят се състои в това, да не се възгордявате, като преуспявате в своите дела. Вие сте длъжни да лягате да спите вечер и да се будите сутрин. За човека това е напълно естествено. Ако не правите това, вие нарушавате принципа за отрицание от себе си. Онзи, който забравя за този принцип, не следва Пътя. Като се устремявате към удовствия, вие се отричате от Пътя. Когато давате на другите леките задачи, а самите вие решавате сложните, когато давате на другите по-добрия дял, а по-лошия оставяте за себе си, вие се отричате от себе си и изпълнявате своя дълг.

Радост и печал

Плачът и гръмкият смях изменят чертите на лицето и водят към загубване на невъзмутимостта. Радост и печал – те идват отвън, засягат нашите вътрешни чувства, а оттам се проявяват в нашето поведение. Така, когато вие узнаете за смъртта на сина, печалната вест идва при вас от другите. Тя влиза през ушите, засяга чувствата, а лицето придобива скръбен вид. Напротив, когато вие слушате за успехи на своя син, добрата вест идва при вас от другите, прониква през ушите, а на лицето ви се появява усмивка. Вътре у вас няма нито радост, нито печал. Те идват отвън.

Когато чувството на радост или печал завърши, усмивката или скръбта се отдръпват от вашето лице и то отново става съвършено обикновено. Хората са склонни да виждат само различията и не виждат постоянството зад тях. Човек, който знае постоянството на невъзмутимостта, леко следва измененията. Ако чувствата на радост и печал проникваха дълбоко, те биха били неизменими. Но те идват и отминават неочаквано. Всички емоции са мимолетни. Нашият истински ум ги отразява, като огледало. Ако в съзнанието ви преобладават отраженията, вие имате работа с мимолетности. Ако съзнанието ви остава чисто, като огледало, вие се докосвате до неизменното.

Изкусност

Във всички свои действия опитният човек не прибягва към използването на сила. Силата не е необходима, ако вие следвате принципа във всички свои действия. Така, когато нанасяте удар на противника с меч вие не използвате сила, каква би била тежестта на този удар с меч. Ако изходът от двубоя се решаваше от физическата сила, силните хора винаги биха побеждавали слабите. Но напротив, силните хора често се подчиняват на слабите, защото в действията на последните се заключават не само във физическата сила. Вие може да се научите да побеждавате противника без меч.

Ако по време на полировка на изделия от дърво, бамбук или скъпоценен камък вие много силно ги натискате, да ги полирате добре ще стане невъзможно. Ако обаче вие не натискате много силно, работата върви по-добре. Използвайки сила, вие само им придавате блясък, но не отстранявате неравностите по тях. Но ако вие полирате леко, без натиск, дори неравностите ще бъдат отстранени. Този принцип трябва да бъде следван във всичко.

Книгата е като капка саке

В тринадесетия раздел на “Джуан-дзъ”, който е озаглавен “Небесният път”, се разказва следната притча:

Веднъж император Хуан-гун /около 64, г. пр.н.е/ четял напевно книга в залата, а недалеко от него дърводелец дялал колело за колесница. Оставяйки настрана чука и длетото, майсторът влязал в залата и попитал:

- Осмелявам се да попитам, какви думи чете господарят?

- Думи на мъдреци, - отговорил императорът.

- Живи ли са тези мъдреци?

- Вече са умрели.

- Значи, господарят повтаря само отзвука от тленните души на древните хора? – попитал майсторът.

- Как се осмеляваш ти, дърводелецът, да разсъждаваш за книга, която чета аз? Ако имаш какво да кажеш – говори, ако няма – ще умреш! – възкликнал императорът.

- Вашият слуга ще говори за делата на древните от гледна точка на своя занаят, - отговорил майсторът. – Ако аз работя бавно, на мен ми е леко, но колелото за колесницата се получава слабо. Ако бързам, на мен ми е тежко и колелото се наглася зле. Но моите ръце са овладели майсторството и сега аз не бързам и не се бавя, откликвам със сърцето. Аз не мога да го обясня, защото тайната се крие в моите ръце и в сърцето. Аз не мога да предам това на своя син, така като и той не може да се научи при мен на това. Работя от седемдесет години и все така правя колела. Какво тогава да говорим за древните, които са живели преди много векове? Нима те могат да ви предадат на вас своите тайни? Затова и казвам, че господарят само повтаря ехото на тленните души на древни хора.

Думите в древна книга са като капки саке. Много хора четат книги, но малко разбират принципа. Хората в наши дни, четящи предания за древни мъдреци, са далеч от разбирането им.

Всички хора са еднакви

В света живее огромно множество от хора. Когато човек постигне своята природа в дълбочина, той разбира, че никой в този свят не се отличава от самия него.

Познавай самия себе си

Дори да не познаваш своето тяло и душа, трябва да се стремиш да познаваш духът, умът на Буда, божествената воля – всичко това, което е по-високо и по-ниско от нас.

Конфуций казва: “Вие, които още не знаете за раждането, как бихте могли да знаете за смъртта? Вие, които още не познавате себе си, как бихте могли да познавате злите духове?”

Сравнение

В “Лотосовата сутра” има сравнения. Те се изплозват, за да бъде предадена до хората истината. Образованият човек в съвършенство умее да мисли логически, често използва метафори. Използването на метофори е като използването на думи за описанията на цветя, птици и животни при разговор с хора, които никога не са ги виждали. Трудно е да предадете своите мисли на необразовани хора. Но ако вие им покажете изображение, те веднага разбират за какви цветя, животни и птици става въпрос. Метафорите се използват подобно на това. Хората леко разбират с помощта на звуци и образи, но докато те не видят и не чуят, те не вярват в реалността на свърхестествени сили или проявлението на божественото в човек. Само просветления човек вижда всичко така, както то е.

Хората виждат вещи, когато те се появяват и казват, че те съществуват. От друга страна, когато тялото изчезва след смъртта, те казват, че него вече го няма. Тези образи – раждане и смърт – ограничават разбирането. Хората виждат живите и не виждат умрелите. При това те вярват, че за всичко може да се каже едно от двете – то или съществува, или не съществува. Дори тригодишно детенце може да каже това. Хората не знаят, че преди раждането и след смъртта си, човек пребивава в безкрайността. Те само често придобиват “умен вид”, като че ли са разбрали това. В действителност те по нищо не се отличават от тригодишно дете.

Слава

Стремежът към слава не е добър. Идеалният вариант е да си спечелите слава, без да прилагате усилия за това. Но все пак е по-добре да се прославите, прилагайки усилия, отколкото да не се прославите изобщо. На нас рядко ни се отдава да достигнем до нещо желано без настойчиво търсене. Като правило, след дълго търсене човек се разочарова и малко след това без усилия получава онова, към което се стреми.

В началото човек иска да разбере, какво е Пътят. Когато човек се стреми към слава, неговите достойнства се разрастват и в края на краищата той достига целта. Хората почитат онзи, който се явява човек на Пътя. Да желаеш чест, означава да желаеш Пътя. Стремежът към познание на Пътя не трябва да се пренебрегва. Но стремежът към слава заради самата слава, без познание на истината не е за добро.

Понякога се говори за “гаку” и за “му-гаку”, което означава “да получиш квалификация /степен/” и “да излезеш извън пределите на квалификацията”. При завършването на обучението /гаку/ човек излиза извън пределите на учебното /ма-гаку/. От състояние на учене той преминава в състояние на не-учене, когато всички порочни страсти са унищожени, а кръгът – раждане – смърт – е разкъсан. Човек изучава будизъм, усъвършенства се в своите познания и в края на краищата излиза извън пределите на квалификацията /ма-гаку/. Постигнал много, човек се оказва над всички тези достижения. Такъв човек не желае нищо, но постига всичко.

Един ден

Живеейки живота си ден за ден, човек губи по “няколко сантиметра” живот на ден. Преживяването на един ден означава загуба на известно количество живот. Преживяването на два дни означава загубата на количество живот за два дни. Това напомня на крачките на овца към мястото, където тя ще бъде разфасована за месо. Времето, отмерено на човек, изтича много бързо. Преди да успеете да се огледате, животът вече е стигнал до своя край. Този, който грижливо изразходва своите дни, постъпва по-добре от онзи, който преживява живота си безсмислено. Първият е подобен на човек, който малко яде и малко пие. Вторият е подобен на човек, който яде и пие много, неосъзнавайки, че с това самият той съкращава живота си.

Всяко нещо има граница. Добротелта у човека също е ограничена. Ако човек вади своята добродетел на показ, той бързо преживява своя живот. Ако той внимава за своите добродетели и не се поддава на тщестлавието, неговите добродетели съществуват дълго. Древните мъдреци са казвали: “Ако вие искате да оставите за потомците си славно име, вие не трябва да ядете до насита и да носите топла дреха.” Ние сме в дълг пред древните мъдреци, които са ни оставили в наследство добродетелите си. Нима не заради това император Вен-ван от династия Джоу управлявал само три години, а след това отстъпил трона на своя син У-ван?

Причина, условие и следствие

Всичко произтича в съответствие с причина и условие. В случай, че ние имаме само причина, ние не можем да очакваме резултати. Причината – това е лодката, условието – това  е попътният вятър. Следствието – да стигнем до другия бряг. Зърното – това е причина. Човекът, който посажда зърното в земята – това е условие. Дори да има зърно, ако никой не го посади, нищо няма да израстне. Ако зърното не израстне, ние няма да получим други зърна. Но зърното дава плодове, само при условие, че човек го е посадил. Хората имат като следствие кармични причини от своите минали животи, но ако не се изпълни условието, мъдростта не се проявява в този живот. Те могат да прекарат целия си живот, напразно очаквайки онова, което да позволи да се изпълни условието.

Шестият дзенски патриарх Ено, отначало бил дървар в планината Лин-ман в Китай. Веднъж, продавайки дърва, той чул как жена чете “Алмазената сутра”. Думите “пробуди своя ум, не го спирай никъде” проникнали дълбоко в неговото сърце и той постигнал истината в будизма. Дори, ако причината за постиженията да била в самия него, ако не било условието – жена, четяща “Алмазената сутра”, той щял да си остане дървар в планината Лин-ман до края на своите дни. От друга страна, дори да го имаше условието, но я нямаше причината, четенето на сутра от жената нямаше да доведе до нищо. Хиляди са слушали, когато тя е чела, но само един човек, шестият дзен патриарх преживял просветление.

Сега виждате защо следствието не проявява до тогава, докато не се проявят заедно причината и условието. Онези, които мислят бавно, по-бързо постигат тайната, отколкото онези, които правят бързи изводи. Това е така, защото хората, които бързат повече, наистина бързо вървят напред, но без да им остава време щателно да проверят всичко. Бавният човек внимателно изучава принципа, спирайки се на всички негови аспекти. Бързащият човек прави много изводи, но рядко разбира дълбоко своите думи. Онзи, който бяга из гората, стараейки се да събере повече орехи или гъби, не събира много. Онзи, който не се суети, събира много. Желаещите много, получават малко, а онзи, който е готов да се задоволи с малкото, получава много.