Тайдзицюан Център Ба Лин

Материалът е по източници от Интернет
taiji-bg.com Taijiquan Center Ba Lin

The document is from Internet sources



Ръкопис на петте пръстена

Миямото Мусаши



ВЪВЕДЕНИЕ

       Моят Път на Стратегията се нарича Ни Тен Ичи Рю. Упражнявах го в продължение на много години и тук за първи път мисля да го изразя в писмена форма. Сега сме в първите десет дни на десетия месец от двадесетата година на Каней (1643). Изкачил съм се на планината Ивато, област Хиге в Кюшю (планина в Кинхазан на запад от град Кумамото - гледа към залива Акираке) за да отдам почит на Небето. Да се помоля пред Каннон и да се поклоня на Буда. Воин съм от областта Харима (Югозападната част на префектурата Хього), на възраст 60 години, Шинмен Мусаши но Ками Фудживара но Геншин.
       Още на млади години сърцето ме теглеше към Пътя на Стратегията. За първи път се дуелирах на 13-годишна възраст. Победих своя противник - стратега от Шинторю, някой си Арима Кихей. После на 16 години в провинцията Таджима (северната част на префектурата Хього) победих силният стратег Акияма. На двадесет и една години отидох в столицата (Киото). Срещах се с различни стратези в много дуели и нямаше случаи да не победя.
       След това, обикаляйки от провинция в провинция се срещах със стратези от различни школи и имах около шестдесет дуела. Но нямах дори и един неуспех. Това се случи когато бях на възраст между 13 и 28-29 години.
       Щом прехвърлих тридесетте, огледах извървяния от мене път и осъзнах, че побеждавах не поради овладяването на Стратегията, а може би поради вродена дарба. Или такава беше повелята на Небето, или стратегията на противниците ми беше несъвършена. След това, за да схвана в дълбочина истинския принцип, тренирах ден и нощ. И естествено в резултат, започнах да разбирам същността на Пътя на Стратегията, когато бях на 50 години.
       Оттогава животът ми преминава без да следвам някакъв определен Път. Придържайки се към добродетелите на Стратегията, практикувах различни изкуства и умения. Постигнах всичко това без учител. И сега при изготвянето на този ръкопис не взаимствам нито от будизма, нито от конфуцианството, нито пък използвам стари военни хроники и книги по военна стратегия. Хващам четката и започвам да пиша, за да изразя истинския дух на школата, наречена Ни Тен Ичи, така, както е отразен в Пътя на Небето и на Каннон.

        Месец десети, ден десети, нощта е към зазоряване, наближава 4 часът сутринта.


ЗЕМЯ

       Стратегията е изкуството на воина. Най-вече командирите трябва да прилагат това изкуство, а и воините трябва да знаят този Път. Но сега няма никъде воин, който да разбира истински Пътя на Стратегията.
       Път ще рече, че има различни пътища. Има Път на спасение чрез будизма, както конфуцианството управлява Пътя на учението. За лекаря съществува Път за лекуване на болни. За един поет - Пътя на вака7. За хората с изтънчен вкус е Пътя на чайната церемония. Има Път на изящните изкуства, Път на стрелбата с лък и на много други изкуства и умения.
Всеки прави това, което му е по вкуса и предпочита този Път, към който го влече сърцето. Но много малко са тези, които предпочитат Пътя на Стратегията.
       Казано е, че на воина принадлежи двойният Път на меча и перото и че Пътят на воина е да обича тези два Пътя. Ако се придържа към тези две части на Пътя, той може да бъде воин и без да има дарба за това.
       Обикновено е прието, че вярата на воина се състои само в безрезервното приемане на смъртта. Но приемането на смъртта с готовност не се отнася само за воините. Само в този аспект не може да се направи разграничение, тъй като и монаси, и жени, и селяни, и хора от по-низшите съсловия са приемали смъртта в името на дълга или от срам. При воина изучаването Пътя на Стратегията е основано преди всичко върху превъзхождането над останалите хора чрез победа, чрез двубой с мечове или чрез битка с многоброен противник, когато може да постигне мощ и слава за себе си и за своя господар. В това е предимството на Стратегията. В това се състоят добродетелите на Стратегията.
       Има и такова схващане, че и да научиш Стратегията, това няма да ти е от полза при един истински случай. Моето наставление в това отношение е - винаги и при всички обстоятелства упражнявай това, което ще ти е необходимо. Това е истинския Път на Стратегията.


Пътят на Стратегията


       В Китай и Япония практикуващите този Път са били наричани "майстори на Стратегията". Воините трябва да изучават този Път.
       Напоследък има много, които се представят за стратези, но те са обикновено само фехтовачи. През последните няколко години служители от храмовете Кашима и Кантори в провинция Хитачи, по повеля на боговете основаха училища по фехтовка, като обикалят страната и учат хората.
       В древността Стратегията се е числяла сред "десетте способности" и "седемте изкуства". Смятали са я като учение, носещо полза. Наистина тя е изкуство, но предимствата й като полезно умение не се отнасят само за изкуството на меча. Трудно е да се разбере изкуството на меча само в рамките на самата техника за неговото използване. От тази позиция очевидно е невъзможно и постигането на основния принцип на Стратегията.
       Ако погледнем света, ще видим, че има различни изкуства (увеличава се броя на т. нар. изкуства-занаяти, с търговска цел). Има една тенденция хората за да се изявят, да използват средства (най-различно оборудване). Това е все едно да разделим цветовете от плодовете така, че плодът да остане на заден план зад цвета.
       При тази изкривена разновидност на Пътя на Стратегията тези, които го преподават, и тези, които го изучават, се стремят да извлекат изгода, като прибавят повече краски, за да ускорят разцъфтяването на цветовете. С други думи украсяват външното, парадират с техничността си, говорят за "това Доджо" и за "онова Доджо" на тия и тия школи и др. Като резултат - както се казва:
       "В основата на големите грешки се крие незрялата Стратегия".
       В живота за всеки човек има четири Пътя: на самурай, на селянин, на занаятчия и на търговец.
Пътят на селянина.
       Селянинът използва различни земеделски сечива. Животът му минава в непрекъснато внимание към промените на четирите сезона. Това е Пътят на земеделието.
       Вторият е Пътят на търговеца. Например производителите на саке му поръчват пособията си и той преживява, като взема съответна печалба. Животът на търговеца преминава в получаване на печалба според възможностите си. Това е Пътят на търговеца.
       Третият е Пътят на самурая. Според целта, самураят изработва различни оръжия, овладявайки добре особеностите и начина на използването им. В това е същността на Пътя на самурая. Ако не успее да овладее използването на оръжията и не разбере ползата от всяко от тях, не е ли това повърхностност в уменията на един самурай?
       Четвъртият е Пътят на занаятчията. Пътят на занаятчията е в изработването на разнообразни сечива, умелото им използване, начертаването на правилния план и усърдната работа.. Така преминава животът му.
Това са четирите Пътя: на воина, на селянина, на занаятчията и на търговеца.
       Нека да обясним Стратегията чрез сравняването й с Пътя на дърводелеца. Сравнението й с дърводелството е съобразно архитектурата на домовете (къщите). Приема се, че има къщи на благородници, къщи на воини, "четирите къщи". Тяхното западане, разцветът им, стилът на къщата, традицията на дома, името на дома - чрез всичко това, Стратегията е оприличена на дом (къща) и е сравнена с Пътя на дърводелеца. Той "майстори според големината". При Пътя на Стратегията също има голямо майсторство, поради което е уподо-бен на дърводелството.
       Ако мислиш да изучаваш Стратегията, чети този Ръкопис и размишлявай. Учителят е иглата, ученикът е конецът. Трябва непременно да се упражняваш.


Сравняване Пътя на Стратегията с дърводелството


       Ако сравняваме Стратегията с Пътя на дърводелеца, ще видим че командирът също както майсторът дърводелец трябва да знае добре естествените правила, правилата на страната, правилата на дома. Това е Пътят на майстора дърводелец.
Майсторът дърводелец трябва да познава строителната теория за къщите и храмовете, плановете на дворците, и също така той трябва да използва хора за издигане на сградите. Пътят на майстора дърводелец е подобен на Пътя на командира на едно военно поделение.
       При строеж на къща се избира дървен материал. За външни подпори се използва право, без чепове и с добър външен вид дърво. Право, с малко чепове, но здраво дърво се употребява за вътрешни греди, които не се виждат. Дърво с прекрасен вид, дори и малко да е слабо, се използва в предверието за трегер, за врати, за плъзгащи се врати и др. Здраво дърво, макар и леко криво и с чепове, може да се използва дискретно в постройката. Изкривеното и слабо дърво се използва за скеле, а после става и за горене.
       Майсторът дърводелец възлага работа на всеки съобразно с възможностите му. Той знае какво е равнището на всеки работник - високо, средно и ниско. Има такива, които правят подови настилки, майстори са на плъзгащи врати, на преддверия, на подпори, тавани ит.н. Недостатъчно умелите нареждат напречните греди на пода, по-малко сръчните издялкват клиновете и вършат и друга работа. Ако майсторът познава и използва хората си добре, накрая свършената работа ще бъде също добра.
       Майсторът трябва да се съобразява със способностите и недостатъците на своите хора, да се движи между тях, без да им досажда. Трябва да познава техния морал и дух и да ги окуражава, ако е необходимо. Такива, като гореизложените, са и принципите на Стратегията.

       Както воинът, така и дърводелецът точи своите сечива, носи ги в работната си чанта и спазва указанията на своя майстор. Той изработва подпори и напречни греди, оформя подови настилки и рафтове с рендето, извайва декоративни решетки и резби и други предмети с точност и с добър външен вид според сръчността си. Това е начинът на действие на дърводелеца. Когато е достатъчно сръчен и започне да разбира от проектирането, може да стане майстор.
Умението на дърводелеца е, имайки инструменти, които режат добре, да изработва малки иконостаси, плотове за писане, маси, декоративни фенери, дъски за рязане върху тях и похлупаци. Това са важните, специфичните неща за дърводелеца. Такова е положението и при войника. Той трябва да мисли задълбочено за всичко.
За дърводелеца е постижение, когато изработеното от него не е изкривено, когато свръзките са напасвани добре и всичко е конструирано така както трябва, че е като споено в едно цяло, а не просто сбор от отделни части. Всичко това е важно.
Ако искаш да научиш Пътя на Стратегията, мисли и изучавай едно по едно нещата, за които пиша в този ръкопис.


Защо този ръкопис за Стратегията се състои от пет свитъка?


       Този ръкопис за Стратегията е от пет свитъка, защото Стратегията е разделена на пет сектора - Земя, Вода, Огън, Вятър, Празнота.
       Свитъците третират поотделно всеки от тях, като разкриват същността му.
       Най-напред в свитъка "Земя" е обяснен в по-голямата си част и в основни линии Пътят на Стратегията от гледна точка на моята школа.
       Ако се занимаваш само с фехтовална техника, няма да узнаеш истинския Път на меча. Познавайки големите неща, разбираш малките, чрез плиткото опознаваш дълбокото. Като прав път, прокаран по земята, първият свитък е наречен "Земя".
       Втори е свитъкът "Вода". Водата като основа. Духът прилича на водата. Водата приема формата и на квадратния, и на кръглия съд. Един път е капка, друг път - океан. Водата има ясносин цвят. Заемайки от тази яснота, в този свитък разкривам Стратегията на моята школа Ичи.
       Ако овладееш стабилно принципите на боя с мечове и с лекота побеждаваш един човек, ще можеш да победиш навсякъде и всеки противник. Побеждаването на един човек е също като побеждаването на десет милиона човека.
       Командирът преценява обстановката по дребните неща. Това е все едно да издигнеш голяма статуя на Буца, като увеличиш модел с размер една стъпка. За такива неща е трудно да се пише в подробности. Принципът на Стратегията е, знаейки едно, да знаеш десет хиляди неща. В свитъка "Вода" са написани неща, отнасящи се за моята школа Ичи.
       Трети е свитъкът "Огън". В този свитък пиша за боя. Огънят е ту голям, ту малък. Промяната е бурна, както е при битка. За това говоря в този свитък на Огъня. Пътят на Стратегията е еднакъв за човек срещу човек и за десет хиляди срещу десет хиляди души. Прониквайки в същността на обстановката, трябва внимателно да бъдат изучени подробностите.
       Големите неща се забелязват лесно. Малките неща се забелязват трудно. Това ще рече, че когато хората са много, те трудно се придвижват, затова е лесно да бъдат предвидени ходовете им. Отделният човек лесно може да сменя намеренията си. Затова ходовете му трудно могат да бъдат разбрани. Ти трябва добре да се замислиш над това.
       Същността на този свитък е, че тъй като по време на боя решенията се взимат мигновено, трябва да тренираш всеки ден с постоянство и тренировката да бъде част от всекидневието ти. С тази цел в свитъка "Огън" са описани двубоя и сражението.
       Четвърти е свитъкът "Вятър". В този свитък няма нищо за моята школа. Тук пиша за съществуващите по света школи по Стратегия. Вятърът се използва за изясняване на старите традиции, на днешните традиции и на семейните традиции в Стратегията. Обяснявам съществуващите по света Стратегии. Трудно е да познаваш себе си, без да познаваш другите. По всички пътища има странични отклонения. Ако при всекидневното изучаване на някои от Пътищата на духа се отклониш, ще си мислиш, че си на прав път, но това няма да е верният Път. Ако следваш верния Път и се отклониш малко, това ще стане по-късно голямо отклонение. Всичко е въпрос на Дух.
       В другите школи Стратегията се свежда до техниката на фехтоване. Основание за това има, но това е грешка. В моята Стратегия, въпреки че включва и фехтовална техника, начинът на мислене е различен. Ползата е в отделния принцип. В свитъка "Вятър" съм обяснил какво обикновено разбират под Стратегия другите школи по света.
       Пети е свитъкът "Празнота". В този свитък описвам празнотата така, че от гледна точка на Стратегията няма нито мистерия, нито начало. Постигането на Принципа означава да не се придържаш към него. Стратегията естествено става свободна и безпрепятствена. Тогава естествено получаваш огромна сила, изправен пред ситуацията и знаейки нейния ритъм, естествено нападаш противника и естествено реагираш. Това е Пътят на празнотата. Неговата същност и истинските граници, в които се вмества, възнамерявам да покажа в свитъка "Празнота".


Защо моята Стратегия се нарича Ни То Рю Ни То Ичи Рю, т. е. една школа - два меча?


       Назовал съм я Ни То Рю, тъй като воините - и командирите, и войниците, носят по два меча на пояса си. В миналото са ги наричали "дълъг меч" и "меч". Днес им казват съответно меч и къс меч. Без да навлизам в подробности, достатъчно е да кажа, че воинът носи два меча. В нашата страна, без значение знаем или не причината, Пътят на воина е да ума последният на пояса си два меча. Името Ни То Ичи Рю показва ползата от двата меча.
       В отделни случаи, освен меча и късия меч, в боя се използват оръжия като копие, нагината и други.
       Според моята Стратегия още от самото начало трябва да се тренира едновременно и с меча, и с дългия меч във всяка ръка. Когато рискуваш живота си, ти си длъжен да използваш изцяло всичките си оръжия. Безмислено е, ако не направиш това и умреш с неизвадено оръжие.
       Ако държиш меча с две ръце, е трудно да го въртиш наляво и надясно. Мечът се държи в едната ръка. Това е задължително и за дългия меч. За големите оръжия като копието и нагината това е невъзможно, но мечът и късият
меч могат да се държат с една ръка. Държането на дългия меч с двете ръце, когато яздиш, когато бягаш по неравен път, в блатиста местност, из разкаляни оризови ниви, камениста местност или сред тълпа от хора, е пречка. Да държиш дългия меч с една ръка е правилния начин. Защото ако носиш лък или копие или други оръжия в лявата ръка, ще имаш само една свободна ръка за дългия меч. Но ако е трудно да посечеш противника с една ръка, трябва да хванеш с двете ръце. Не е трудно да въртиш меча с една ръка. За да се научиш да въртиш свободно дългия меч с една ръка, трябва да тренираш с два дълги меча - по един във всяка ръка. За всеки в началото ще бъде трудно да държи с една ръка дългия меч. Тежък е и трудно ще го въртиш. За всичко е така. Лъкът се обтяга трудно, нагината се върти трудно. Но ако свикнеш с оръжието, ще имаш сила да опънеш лъка. Като свикнеш да въртиш дългия меч, ще добиеш сила да го въртиш лесно.
       Дългият меч не трябва да бъде размахван бързо. Това съм обяснил във втория свитък - "Вода". Дългият меч се върти на широко пространство, късият меч - на тясно пространство. Това е основно за моя Път.
       Според школата Ни Тен Ичи можеш да спечелиш с дълъг меч, както можеш да спечелиш и с къс меч. Следователно дължината на дългия меч не е решаваща. Духът да победи с каквото и да е оръжие, това е Пътят на моята Стратегия.
       По-добре е да ползваш два меча, отколкото един дълъг меч, особено когато се биеш с многоброен противник (на тясно пространство) или ако искаш да вземеш пленник.
       Тези неща не е нужно да се описват тук подробно. От едно нещо разбери десет хиляди неща. Когато постигнеш Пътя на Стратегията, няма да има дори едно нещо, което да не можеш да видиш. Но трябва да учиш упорито.


Как да се разбират двата йероглифа, с които пишем "Стратегия"?


       Майсторите на дългия меч се наричат стратези. При другите бойни изкуства тези, които владеят лъка, се наричат стрелци, тези, които владеят копието, се наричат копиеносци, тези, които стрелят с мускет - мускетари, тези, които ползват нагината19 - майстори на нагината. Но ние не наричаме майсторите на дългия меч "дългомечоносци", нито тези на късия меч - "късомечоносци". Лъкът, мускетът, копието, нагината - всичко това е въоръжение на воина и съответно част от Пътя на Стратегията. Въпреки това Пътят на дългия меч е основния принцип в Стратегията.
       Да овладееш качествата на дългия меч, значи да управляваш света и себе си. Затова дългият меч е в основата на Стратегията. Ако се научи да борави с дългия меч, един човек може да победи десет души. Така, както един побеждава десет, сто могат да победят хиляда, а хиляда да победят десет хиляди. При школата Ни Тен Ичи се гледа по един начин и на единичен, и на десетхиляден противник. Така че моята Стратегия обхваща не само изкуството на меча, а и всички военни изкуства.
       Пътят на воина не включва други Пътища като конфуцианството, будизма, традициите, артистичните занимания и танци. Въпреки че не са истинският Път, ще ти бъде от полза, ако ги познаваш по-широко. За човека е важно да постигне престиж в съответния Път.


Ползата от оръжията в Стратегията


       Ако знаем приложението на оръжията, ще можем да ги използваме в съответствие с времето и мястото.
       Късият меч е ефикасен в тясно пространство, при близък бой с противника. Дългият меч може да се използва с успех
във всяка ситуация. Нагината отстъпва пред копието на бойното поле. С копието имаш инициативата, докато нагината е повече за защита. Копието дава малко повече сила на този от двамата бойци, в чиито ръце е - при положение, че и двамата са еднакво сръчни. Копието и нагината имат своето приложение, но и двете не са от полза в затворено пространство. Не могат да бъдат използвани за вземане на пленници. Те са основно оръжие за бойното поле.
       Но ако учиш само "стайните" техники, ще мислиш ограничено и ще забравиш истинския Път. Така ще имаш трудности при истинските двубои.
       В битка лъкът е от полза тактически (особено при настъпление и отстъпление), тъй като може да се стреля много бързо измежду копиеносците. Той също е добро оръжие за полето. Но е недостатъчен за обсада или когато противникът е на разстояние повече от 36 метра.
       В днешно време за лъка като оръжие и като изкуство може да се каже, че цветовете са много, а плодовете - малко. Като умение от него няма голяма полза.
       За отбрана на крепост отвътре мускетьт няма равен на себе си. На бойното поле е също превъзходно оръжие преди да започне ръкопашният бой. Но когато се кръстосат мечовете, мускетьт става излишен.
       Едно от предимствата на лъка е, че можем да видим стрелата. Куршума на мускета не можем да видим и да коригираме прицела. Трябва да разбереш важността на това.
       Както конят трябва да бъде издръжлив и да няма недостатъци физически, така също е и с оръжията. Конете трябва да тичат силно, мечът и късият меч трябва да режат силно. Копията и нагинатите трябва да издържат на продължителна употреба, лъковете и мускетите трябва да са здрави. Оръжията трябва да са по-скоро издръжливи, отколкото хубави.
       Не трябва да имаш любимо оръжие. Да си прекалено добре запознат с едно оръжие е същото, както да не го познаваш достатъчно. Престани да копираш другите, а ползвай оръжие, с което се справяш добре и което е подходящо за тебе. За командирите и войниците не е хубаво да обичат едно, а да не обичат друго оръжие. Това е нещо, което трябва да разбереш добре.

Ритъмът в Стратегията


       Определяне на точния момент. Това е от изключителна важност. Във всяко нещо има ритъм. Ритъмът в Стратегията не може да бъде усвоен без упорита тренировка. Ритъмът е очевиден при танците, при духовата и струнната музика, където изпълнението е добро само ако има синхрон. Определянето на точния момент, ритъма, присъства и при военните изкуства като стрелбата с лък и мускет и язденето на кон. Във всяко умение и изкуство има ритъм.
       Има ритъм също така и в нещата, които нямат външна форма.
       Има ритъм в целия живот на воина, в неговия възход и падение, в неговата хармония и дисхармония. Има ритъм също, т. е. определяне на точния момент, и в Пътя на търговеца, в натрупването и загубата на капитал. Всички неща имат възходящ и низходящ ритъм. Трябва да можеш да разграничаващ това.
       В Стратегията също има различни видове ритъм. Най-напред трябва да знаеш приложимия и неприложимия ритъм и измежду големите и малките неща, измежду бързия и бавния ритъм да намериш подходящия. Съобразявай се с ритъма на дистанцията и с околния ритъм. Това са важни неща в Стратегията.
       В битка можеш да постигнеш победа, прилагайки талантливо ритъма на празнотата.
       Познавайки ритъма на неприятеля, използвай ритъм, който той не очаква.
       Във всеки от свитъците е писано доста за ритъма. За да постигнеш всичко това, трябва да се упражняващ достатъчно.
       Ако работиш ден и нощ в съответствие с гореспоменатата Стратегия на школата Ни Тен Ичи, твоят дух ще бъде естествен и широк. Вероятно има места по света, където понякога преподават част от Стратегията. Това за първи път е написано в свитъците "Земя", "Вода", "Огън", "Вятър", "Празнота".
       Този Път има правила само за тези, които имат намерение да изучават моята Стратегия.

       1. Не носи злоба в себе си.
       2. Тренирай упорито Пътя на Ни Тен Ичи Рю.
       3. Запознай се с всякакви изкуства.
       4. Знай пътищата на различни професии.
       5. Прави разлика между печалбата и загубата във всекидневието.
       6. Развивай интуиция и разбиране за всичко.
       7. Осъзнай истинската същност на нещата, невидими зa окото.
       8. Обръщай внимание дори и на дреболиите.
       9. Не прави нищо без необходимост.

       Много е важно, след като си възприел тези принципи, да упражняващ Пътя на Стратегията. Ако не гледаш нещата в широка перспектива, ще ти бъде трудно да станеш майстор на Стратегията.
       Ако изучиш и усвоиш тази Стратегия, няма да загубиш дори и срещу двадесет или тридесет противника. Най-напред трябва да посветиш сърцето си на Стратегията и ако неотклонно се придържаш към верния Път, ще стане възможно действително да побеждаваш с техническо умение, както и да побеждаваш с поглед.
       Чрез тренировки ще можеш свободно да контролираш своето тяло, ще можеш да побеждаваш физически, а след достатъчна тренировка ще можеш да побеждаваш хора и духовно. Когато си стигнал до тук, има ли начин да загубиш от някого?
       Освен това в по-широк мащаб един истински човек ще ръководи умело многобройни подчинени, ще държи на правото, ще управлява страната и ще възпитава народа, съхранявайки реда в страната.
       Ако става дума за Път, включващ в себе си духа да не бъде победен, да помогнеш на себе си и така да се прославиш, това е Пътят на Стратегията.

       Втората година на Шохо (1645), пети месец, дванадесети ден.


ВОДА

       Tози свитък е наречен Вода, тъй като тук е разкрит основният принцип, залегнал в школата Ни Тен Ичи. Това е духът като вода, както и начините за победа като метода "дълъг меч" на моята школа Ичи. Трудно е да бъде описан подробно този Път, тъй като думите не са в състояние да го изразят, но Принципът може да бъде почувстван и разбран.
       Изучавайки написаното в този свитък, размишлявай задълбочено над всяка дума. Често се правят грешни тълкувания поради грубо разбиране на смисъла.
Тук пиша за Пътя на победата в боя от гледна точка на двубоя един срещу друг. За да разбереш битката на десет хиляди срещу десет хиляди, трябва да мислиш широко.
       Особеното на този Път на Стратегията е, че ако дори малко сгрешиш в основния принцип, това ще те обърка и ще се озовеш на неверния път.
       Не е достатъчно само да четеш този свитък. Така няма да достигнеш до смисъла на Стратегията. Попий нещата, написани в него. Недей просто да четеш, да запаметяваш или да подражаваш, а се труди усърдно така, че истината да бликне от твоето сърце и да стане част от тялото ти.


Духовната нагласа в Стратегията


       В Пътя на Стратегията твоята духовна нагласа не трябва да се различава от нормалната. И в боя, и във всекидневието бъди решителен, но същевременно спокоен. Посрещай обстоятелствата без напрежение, но не безразсъдно. Духът ти трябва да бъде центриран и безпристрастен. Остави духа си да трепти спокойно. Дори и за миг не спирай това трептене. Духът винаги да реагира естествено на обстоятелствата.
       Когато тялото ти е в покой, не отпускай духа си. Дори и по време на бързи действия, той трябва да е спокоен. Не позволявай да бъде повлиян от тялото и на тялото да бъде повлияно от духа. Грижи се за духа, не давай предпочитание на тялото. Духът трябва да представлява нещо цялостно. Не се занимавай с излишни неща. Не се увличай по външното. По начало духът трябва да е силен. Не позволявай на другите да разгадаят очертанията на твоя дух. Слабите хора трябва да знаят добре състоянието на духа на силните.
       Те пък трябва да знаят добре състоянието на слабите. Дали е силен или е слаб, духът на човек е прям. Важното е да не се подвежда той от собственото си състояние.
       С чист и широк дух гледай на нещата по същество. Трябва да култивираш своите умения. Задълбочавай знанията си, изучавай законите на страната, различавай какво е добро и какво е зло. Практикувай пътищата на различните изкуства. Щом никой не може да те заблуди ни най-малко, тогава ще можеш да вземаш правилни решения и по време на битка. За да бъдеш мъдър, което е необходимо особено по време на битка за разлика от други случаи, е нужна специална тренировка. На бойното поле, дори и в най-критична ситуация, непрестанно изучавай принципите на Стратегията, съхранявай спокойствието на духа. Важно е да тренираш упорито.


Бойна стойка


       При бойната стойка главата е права - нито е наведена надолу, нито гледа нагоре, нито е извита. Не сбръчквай челото и междувеждието. Не върти очите и не премигвай, а леко ги присвий. Лицето да е спокойно, носът е в права линия, да усещаш леко разширяване на ноздрите. Задната част на врата да е права, като че вкарваш сила в тила и от раменете тя равномерно изпълва цялото тяло. Раменете да са отпуснати, гърбът е изправен, тазът е издаден назад. Изпъни краката от коленете до върха на пръстите. Стегни корема така, че да не се прегьваш в кръста. Притегни късия меч с пояса на кръста така, че да прилепне. Това се нарича "затягане на клин".
       От голямо значение във всяка Стратегия е нормалното положение на тялото да бъде като това по време на бой и положението по време на бой да бъде като това във всекидневието. Трябва да разбереш добре това.


Погледът в Стратегията


       По време на боя погледът трябва да бъде остър и всеобхватен. Има два вида поглед - взор и зрение. Очите на "взора" са силни, а очите на "зрението" са слаби. В Стратегията е важно да схванеш точно отдалечените неща и да можещ да схванеш отдалече близките. Основно в Стратегията е да познаваш стила, с който противникът си служи с меча и да не се подвеждаш от външни, несъществени движения. Трябва да научиш това. Същността на погледа е еднаква и за двубоя, и за широкомащабната Стратегия.
       В Стратегията е наложително да можеш да гледаш на двете страни без да мърдаш очите. Трудно е да усвоиш бързо това умение. Изучавай това, което е написано тук, използвай този поглед във всекидневието, не го променяй каквато и да е ситуацията. Трябва добре да се упражняваш в това.


Начинът на държане на дългия меч


       Начинът на държане на дългия меч е следният: с палеца и показалеца трябва да усещаш хлабина, средният пръст да е нито стегнат, нито отпуснат. Безименният и малкият пръст да държат стегнато. Не е хубаво ръцете ти да бъдат напрегнати.
       Обикновено, ако искаш да посечеш неприятеля, трябва да използваш дългия меч. Когато посичаш противника е важно ръцете ти да не отслабват захвата. Когато удряш, посрещаш или биеш надолу меча на противника, трябва леко да променяш усещането в палеца и показалеца. Преди всичко, когато държиш дългия меч, трябва да си изпълнен с решимост да поразиш противника.
       И при изпитване на меча, и при бой, ако става дума за "посичане" на човек, захватите не се различават.
Най-общо - не харесвам втвърдяването на ръцете и на меча. Втвърдяването е мъртва ръка. Липсата на втвърдяване (вдървяване) означава жива ръка. Трябва да осъзнаеш много добре това.


Използването на краката


       При движението на краката пръстите трябва леко да плават, а петата да стъпва силно. Въпреки че в зависимост от случая има разлика в движението на краката (когато то е по-бързо или по-бавно), това трябва да става естествено. Не харесвам трите вида стъпки, наречени "подскачаща", "плаваща" и "фиксирана" стъпка.
       Казано е, че най-важен при движението на краката е методът Ин Йо29 (Ин и Янг). Стъпката "Ин Янг" означава, че не движим само единия крак. Когато сечеш, отстъпваш или пък парираш, преместваш краката си "десен - ляв, "ляв - десен". Още веднъж повтарям, че не трябва да движиш само единия крак.


Петте стойки


       Петте стойки са горно ниво, средно ниво, ниско ниво, дясна страна и лява страна. Въпреки че стойката има пет разновидности, целта на всички тях е да бъде посечен врага. Няма други освен тези стойки.
       Каквато и стойка да заемеш, не мисли за нея, а мисли как да съсечеш врага.
       Стойката може да бъде голяма или малка, доколкото това е ефикасно в съответната ситуация. Високата, средната и ниската стойка са също приложими. Лявата и дясната стойка се използват ако има пречки от едната страна или пък отгоре. Дали да бъде избрана лява или дясна стойка зависи от мястото.
       Относно стойката, същността на Пътя е следната. За да избереш стойката, трябва най-напред да определиш средната стойка. Средната стойка е сърцето на стойките. Ако ги сравним с едно голямо сражение, средната стойка е мястото на командира. Останалите четири стойки следват командира. Трябва добре да преценяваш това.


Пътят на дългия меч


       Да познаваш Пътя на дългия меч означава да можеш свободно да боравиш с него. Дори да размахваш само с два пръста меча, който носиш, ще боравиш свободно с него само ако знаеш правилата за това.
       Ако се опитваш да размахваш дългия меч бързо, ще сгрешиш правилата. За да въртиш дългия меч добре, е важно да го въртиш спокойно.
       Ако се опитваш да го движиш бързо, тъй както се използва ветрило, къс меч или нещо от тоя род, боравенето с дългия меч ще ти бъде трудно, защото това е погрешна тактика. С такова "кълцане", присъщо за късия меч, не можеш да посечеш човек с дълъг меч. Ако нанесеш удар надолу, върни дългия меч обратно нагоре, както е най-удобно. След като замахнеш от дадена стойка, връщай се пак в нея. Изпъвай лактите широко и замахвай силно. Това е Пътят на дългия меч.
       Ако се научиш да използваш петте форми на моята Стратегия, ще можеш да боравиш добре с дългия меч. Запомни, че трябва непрестанно да се упражняваш.


Петте подхода


  1.        Основният подход е средната стойка. Застани пред неприятеля с острието на дългия меч, насочено към лицето му. Когато той атакува, отклони меча му на дясно, като същевременно го натискаш надолу. А когато противникът атакува, удари острието на меча му надолу и запазвайки отпуснатото положение на своя меч, отсечи ръцете на противника отдолу, когато той поднови атаката. Това е първия подход.
           Тези пет подхода обхващат много повече аспекти, откол кото са описани тук. За да ги усвоиш, трябва да се упражняваш в използването на дългия меч. Когато овладееш моя Път на дългия меч, според техниката на Петте подхода, ще можеш да контролираш всеки удар на какъвто и да е противник. Уверявам те, че няма други подходи освен тези пет подхода на дългия меч на моята школа Ни То. Тренировката е задължителна.

  2.        Вторият подход на дългия меч е такъв: от горна стойка посечи противника в мига, в който той атакува. След като отразиш атаката, остави меча в същото положение и когато противникът удари, отново изтегляйки меча отдолу нагоре, го посечи. При повторен удар действай по същия начин.
           При този метод има различни промени във вътрешната нагласа и в ритъма. Ако упражняваш това според моята школа Ни ТоИчи и усвоиш подробно петте метода на дългия меч, ще можеш да парираш всяка атака. Добре трябва да тренираш това.

  3.        При третият подход дългият меч е на ниско ниво с намерение за замах нагоре. Когато противникът се хвърли в атака, посечи ръцете му отдолу нагоре. В този момент той може да се опита да удари надолу меча ти. Тогава секретът се състои в това, да посечеш двете му ръце в горната част. Важното е от ниско ниво да удариш противника в мига на започването на неговата атака.
           В практиката ниската стойка се среща честои при начинаещи, и при напреднали. Важното е да тренираш с дълъг меч.

  4.        При четвъртият подход заеми лява стойка - дългият меч отстрани. Когато противникът замахне, удари, целейки ръцете му из отдолу. Ако се опита да отблъсне надолу меча ти, парирай с удар, който пресича пътя на движение на меча му и който е насочен нагоре към съответното ти рамо. Трябва да имаш чувство като че ли удряш противника през ръцете. Това е Пътят на дългия меч. Пътят към победата е да приемеш атаката на противника, когато той се опита да удари отново. Добре трябва да изучиш това.

  5.        Петият подход: заеми дясна стойка. Дългият меч е от дясната ти страна. В съответствие с атаката на противника замахни отдясно отдолу, пресичайки пътя на неговия меч и премини във високо ниво, откъдето сечи право надолу. Този метод също е много важен, за да разбереш добре Пътя на дългия меч. Ако усвоиш както трябва тази техника, ще можеш свободно да боравиш даже и с тежък дълъг меч.
           Нямам намерение да пиша подробно за тези пет подхода. Запомни. Трябва добре да познаваш моя Път, който е Път на хармония с дългия меч. Да усвоиш основния ритъм, да започнеш да усещаш дългия меч на противника и да упражняваш още от самото начало тези пет подхода. Ще можеш да побеждаваш винаги с тези пет подхода, като разгадаваш духа на противника и използваш съответния ритъм. Внимателно обмисли всичко това.


Доктрината "има подход - няма подход"


       "Има подход - няма подход" означава, че при дългия меч няма нужда от точно определен подход.
Въпреки това, ако приемем, че съществуват подходи, ще можем да разграничим пет подхода. Какъвто и подход да използващ, трябва да държиш меча по такъв начин, че да можещ с лекота да поразиш противника в съответствие с обстановката, мястото и начина на атаката.
       Във висока стойка, ако обстановката го изисква, с леко снижаване на меча, преминаващ в средна стойка. Също в средна стойка, ако има по-голям ефект, вдигаш малко меча, за да заемеш висока стойка. От ниска стойка, като повдигнеш съответно малко меча, заставаш в средна стойка. Според положението, ако завъртиш меча от дясна или от лява стойка към средата, се получава средна или ниска стойка.
       От всичко това следва принципът "има подход - няма подход".
       Когато си хванал меча, най-важното е каквото и да правиш, да посечеш противника. Когато парираш, уцряш, отблъскваш, скачаш докосваш меча на противника - всичко това е една възможност да го поразиш. Трябва да постигнеш това.
       Ако се концентрираш само върху парирането, удрянето, отблъскването, докосването, няма да можеш да посечеш противника.
       Преди всичко, важно е да гледаш на защитата само като на средство за поразяване на противника. Трябва добре да изучиш това.
       От гледна точка на голямото сражение, на бойната стойка съответства бойният ред. И двете са средство за постигане на победа в сражението.
       Лошо е да се ограничаваш само в една форма. Помни добре това.


Да удряш врага "в един такт"


       Ритъмът, с който удряш врага, се нарича "еднотактов", когато го удариш в момента преди да може да реши каквото и да е. Заеми позиция, от която да можеш да го доближиш с дългия меч и удари без да движиш тялото си и без да трепва духът ти. Да удариш в момента преди врагът да може да се изтегли, да отскочи, да удари или реши нещо друго - това е ритъмът на удара "в един такт".
       Трябва упорито да тренираш ударите, за да постигнеш този "мигновен ритъм" .


Двойният ритъм на "хара" (корема)


       Когато атакуваш и противникът се оттегли бързо, трябва да финтираш, като че ли ще го удариш. В този момент той се стяга. След това като се отпусне, без за губиш време, нанеси удар. Това значи да удариш в два такта от корема.
       Описаното тук не е достатъчно, за да можеш да удряш по този начин. Но лесно ще го разбереш, след като ти бъде показано.


Ударът "без мисъл, без идея" (мунен муси)


       При тази тактика, когато противникът напада, а и ти също решиш да нападнеш, нанеси удар с тялото, с духа си. Тогава ръцете от само себе си ще постигнат ускорение и ще удрят силно. Това е ударът "мунен муси" (без мисъл, без идея). Той е изключително важен. Често се среща. Трябва да тренираш упорито, за да го разбереш.


Ударът "течаща вода"


       Ударът "течаща вода" се прилага когато си в близък бой с равностоен противник. Когато той се опита бързо да се откопчи, веднага да се оттегли и да отблъсне дългия меч, тогава стегни тялото и духа си и в съзвучие с това чувство нанеси удар с меча широко и силно, като че ли водите на река се изливат в дъното на пропаст. Ако го усвоиш, това е един много добър удар. Трябва добре да определиш силата и равнището на противника.


Комбинаран удар


       Когато атакуваш, а и противникът също напада с намерение да отблъсне атаката, сечи с едно движение главата, ръцете и краката му. Мигновено острието на дългия меч минава навсякъде. Това се нарича комбиниран удар. Трябва да упражняваш много този удар. Среща се и се използва твърде често. Ще можеш да го разбереш само след дълги тренировки.


Ударът "камък и огън"


       Ударът "камък и огън" означава да удариш изключително силно с меча точно когато се кръстоса с меча на противника, без да го вдигащ нагоре. Ударът е бърз и силен. Удрящ със силата на краката, тялото и ръцете - с всички части едновременно. Ако трениращ този удар от време на време, няма да го усвоиш. Само ако трениращ упорито, ще можеш да удряш силно.


Ударът "есенен лист"


       Ударът "есенен лист" означава да избиеш и отнемеш дългия меч на противника.
Противникът е заел стойка с дългия меч с намерение да удари, да отклони или да парира. Използвай удара "без мисъл, без идея" или "камък и огън" и удари силно по дългия меч на противника. Ако удариш върха на дългия меч с чувство на неотстъпност, така че да падне надолу, дългият меч ще бъде изпуснат от противника. Ако тренираш този удар, ще можеш лесно да избиваш меча на противника си. Трябва непрекъснато да се упражняваш.


Тялото вместо дългия меч


       Може да се каже и дългият меч вместо тялото. Когато атакуваш противника, дългият меч и тялото не се придвижват едновременно. В зависимост от техниката на противника, първо се подготвя тялото за нанасяне на удар, след което влиза в движение дългият меч.
       Въпреки че някой път нанасяме удар с дългия меч, без да движим тялото, обикновено първо се придвижва тялото, а след това удряме с дългия меч. Добре разбери това и се упражнявай.


Сечене и рязане


       Сеченето и рязането са две различни неща. Под каквато и форма да се прави сеченето, то трябва да бъде решително. Рязането не е нищо повече от докосване. Дори да срежеш противника толкова силно, че той да умре от това, то си остава рязане. Сеченето - това е неотклонното решение да сечеш. Трябва да изучиш това, да вникнеш в неговия смисъл.
        Дори да срежеш ръцете или краката на противника, това го правиш само за да го съсечеш силно след това. Рязането е малко повече от допирането. Трябва хубаво да го осмислиш, за да правиш разлика. Научи това добре.


Тяло на китайска маймуна


       Това е вътрешната нагласа да не разгръщаш ръцете. Когато тялото ти влезе в досег с противника, не протягай ръце, а точно в момента преди той да нанесе удар приближи бързо тялото си до него. Ако мислиш за изопването на ръцете, тялото ти винаги ще бъде далече. Трябва бързо да се доближиш и да се прилепиш с тяло до противника.
       Щом дистанцията стане една ръка, лесно ще можеш да доближиш тялото си до противника. Трябва добре да усвоиш това.


Тяло от "лепило и лак"


       Това означава да се залепиш с тялото си към противника и да не се отделяш от него. Когато се допреш до тялото на противника, "залепи" здраво главата, тялото и краката си към него. Много хора, дори и да прилепят бързо главата и краката, изостават с тялото. Затова прилепи плътно тялото си до тялото на противника така, че да няма никакво разстояние. Добре трябва да помислиш върху това.


Сравняване на ръста


       Това означава всеки път, когато тялото ти влезе в досег с противника, да не отстъпва по височина. Когато си лице в лице с него, повдигни се на пръсти, изправи кръста, протегни врата и се долепи плътно до него. Ако мислиш, че си победител в това премерване на ръстовете, изпъни достатъчно тялото си и мушни силно. Трябва добре да изучиш това положение.


Използване на "лепило"


       Противникът напада. Ти също нападаш с дългия меч. Когато той поема удара, слепи меч към меча на противника и влез напред с вътрешна нагласа на лепкавост. Чувството за лепкавост не означава, че трябва да влезеш напред силно, а означава, че нанасяш удара така, че дългите мечове да не могат лесно да се разделят. Ако притиснеш дългия меч на противника и не отделяш своя меч, така че вашите два меча да "залепнат" като намазани с лепило, ще можеш спокойно да влезеш с тяло напред. Има залепване, има и заплитане. Залепването е силно, заплитането е слабо. Трябва добре да разбереш разликата между тях.


Удар с тяло


       Това означава, когато влезеш в непосредствена близост с противника, да го блъснеш с тяло. Обърни леко лицето си настрани, извий напред лявото рамо и блъсни противника в гърдите.
       В момента на удара използвай цялата сила на тялото в синхрон с дишането. Удари решително така, че противникът да отхвръкне надалеч. Ако усвоиш тази техника, ще можеш да изхвърляш противника на разстояние от 3 до 5 метра. Възможно е така да блъснеш противника, че да го убиеш. Но е необходимо да тренираш упорито.


Три начина на защита


       Трите начина на защита са:
       1. Когато противникът напада, посрещни го с мушкащо движение на дългия меч към очите така, че ударът му да "изтече" от дясната ти страна.
       2. Парирай с мушкане към дясното око на противника, като че ли му прорязваш врата.
       3. Когато противникът атакува, без да се притесняваш от дългия му меч, придвижи се напред и мушни с късия меч в лицето му.
       Това са трите начина на защита. Освен това добре е да знаеш, че винаги можеш да стиснеш лявата си ръка в юмрук и да мушнеш с нея в лицето на противника. За всичко това трябва добре да тренираш.

Мушкане в лицето


       Когато с един противник сте с равни възможности, важно е непрекъснато да дебнеш случай в някой промеждутък да пронижеш лицето му с върха на дългия меч. Ако разбере, че имаш намерение да пронижеш лицето му, противникът ще отдръпне лицето или тялото си. И ако той отдръпне лицето или тялото си, има различни средства, с които можеш да го победиш. Това трябва много добре да го проумееш. Ако по време на схватката състоянието на противника покаже, че той ще отдръпне тялото си, бързо можеш да го победиш. Затова не бива да забравяш за техниката "мушкане в лицето". Трябва упорито да тренираш тази ефикасна техника.

Мушкане в сърцето


       "Мушкане в сърцето" означава, че когато по време на схватката има препятствие отгоре и от страни и е невъзможно да замахнеш, трябва да намушкаш противника.
       Отбивайки дългия меч на противника, обърни своя меч с тъпата част перпендикулярно на противника и като не позволяваш на върха на меча да лъкатуши, намушкай противника в гърдите. Тази техника се използва често, когато си изморен или мечът ти не може да сече. Трябва добре да разбираш това.


Да се скараш "кацу тоцу"


       "Кацу тоцу" означава следното: когато нападнеш и противникът се опита да парира, контраатакувай с мушкане нагоре, след което веднага нанеси удар. Трябва да "сгълчиш" противника в бърз ритъм. Първи такт - мушкане нагоре: "кацу"; втори такт - нанасяне на удар "тоцу". Такъв ритъм се среща често при размяната на удари. Този ритъм означава, че трябва да имаш вътрешна нагласа, вдигайки нагоре върха на меча, в същия миг да намушкаш противника. Трябва да усвоиш това чрез многократни тренировки.


Камшично париране


       "Камшично париране" означава, че в схватката с противника трябва да посрещнеш ударите му с камшичен удар "дота дота" и да го съсечеш.
       Като казвам "камшичен удар", това не значи, че трябва да удряш силно. Трябва да удряш с дългия меч като с камшик в такт с ударите на противника с цел да го съсечеш бързо. Чрез камшичното париране вземаш инициативата, а когато нанасяш удар, това е важно.
       Ако овладееш камшичния ритъм и имаш съответната вътрешна нагласа, колкото и силно да удря противникът, не ще може да отбие надолу острието на меча ти дори и на милиметър. Трябва да изучиш достатъчно добре това.


Много противници


       Това е когато се биеш сам с многоброен противник. Извади и двата меча и заеми широка лява и дясна стойка. Въпреки че противниците ще нападат от четирите страни, преследвай ги в кръг в едната посока.
       Наблюдавай добре бойния им ред и посрещай първо тези, които нападат първи. Обгърни с широк поглед всичко. Внимателно следи за реда на атаката им и сечи едно след друго в ляво и в вдясно. Не трябва да изчакваш. Бързо се връщай в изходната бойна стойка. Удряй силно противниците в момента на атаката им. Разбивай ги в посоката, от която идват.
       По някакъв начин трябва да събереш противниците си заедно, нанизани като риби на едно въже. Когато видиш, че са подредени по този начин един до друг, съсечи ги, без да им даваш време да се опомнят.
       Противникът няма да може да напредне, ако веднага го изтласкваш от местата на прегрупиране. Също няма да може да напредне, ако изчакаш и го удариш точно, когато се появява. Да усещаш ритъма на противниковата атака и да знаеш как да разстроиш този ритъм, в това е победата.
       При случай, когато има повече партньори, тренирай как може да ги поставиш в безизходно положение. Ако усвоиш това, няма да те затруднят нито един, нито десет, нито двадесет противника. За да усвоиш това, трябва много да се упражняваш.


Принципите на схватката


       "Принципите на схватката" означава да знаеш Пътя за постигане на победата чрез Стратегията на дългия меч. Не пиша подробно за това. С много тренировки ще разбереш принципите на победата. Истинската същност на Стратегията е в начините на боравене с дългия меч. Това гласи устната традиция.


Единичният удар


       Със сигурност можеш да постигнеш победа с т. нар. "единичен удар". Трудно ще ти бъде да постигнеш това, ако не изучиш добре Стратегията. Ако тренираш съгласно този принцип, Стратегията ще влезе в сърцето ти и ще можеш да побеждаващ когато си искаш. Трябва само прилежно да тренираш.


Пряка връзка


       Умението за пряка връзка означава, след като си изучил истинския Път на школата Ни То Ичи, да можеш да го разпространяващ.
       Устната традиция гласи, че трябва упорито да тренираш, за да усвоиш този Път на Стратегията.
       Написаното по-горе в този свитък представлява обобщение на моя стил на мислене по отношение на изкуството на меча.
       За да се научиш как да побеждаваш в Стратегията с дългия меч, първо изучи Петте стойки и петте подхода и усвои с тялото си по естествен начин Пътя на дългия меч. Трябва да разбираш духа и ритъма, да боравиш свободно с дългия меч, да движиш тялото и краката в съзвучие със своя дух. Като резултат от това ще победиш един, ще победиш и двама и ще започнеш да разбираш предимствата и недостатъците в Стратегията. Точка по точка изучавайки съдържанието на този свитък и чрез сражаване с противника, ще разбереш постепенно принципите на този Път. Непрестанно и търпеливо осмисляй ползата от всичко това. От време на време, когато се налага, участвай в схватки и ще разбереш техния дух. Така стъпка по стъпка ще извървиш път от хиляда мили.
       Изучавай Пътя на Стратегията и ще постигнеш духа на воин. Днес ще победиш своето вчерашно "аз", утре ще победиш тези, които са по-долу от тебе. Ако искаш да победиш по-опитните от теб, действай според написаното в този свитък, без да допускаш сърцето ти да бъде отклонено по страничен път.
       Например, и много врагове да победиш, ако победата не се основава на начина на мислене, който си усвоил, значи че това не е истинският Път. Ако овладееш описания тук Път на победата, ще можеш да побеждаваш и един, и десет противника. Освен това със знанията и мощта на изкуството на меча в много битки и дуели, ще можеш да прозреш Пътя на победата.


ОГЪН

       В този свитък за Огъня съм описал стратегията на моята школа Ни То Ичи, в която схватката и бойните действия са оприличени на огън.
       Преди всичко хората имат много ограничено разбиране за ползата от Стратегията. Освен това те учат предимно как да въртят китката и да използват върха на пръстите, или как да постигат победа с бойно ветрило, като използват дължината на ръцете. Научават също и незначителни техники, които смятат, че ще им бъдат от полза. Например тренират с бамбуков меч движенията на краката и ръцете.
       В моята Стратегия, за да се научиш да поразяваш противника, трябва да заложиш живота си в многобройни схватки, да научиш разликата между живота и смъртта, да усвоиш основните принципи на меча. За да можеш да определяш силните и слабите страни на нападащия противник, трябва да усвоиш боравенето с острието и гърба на меча.
       При едно истинско сражение, когато тялото е напълно защитено от броня, няма да имаш полза от слаби техники. Стратегията на моята школа Ни Тен Ичи е сигурен Път към победата, когато се биеш за живота си сам срещу пет или срещу десет човека. По същия начин няма разлика в принципа, когато сам побеждаваш десет човека и когато хиляда човека побеждават десет хиляди.
       Разбира се, няма да можеш да събереш на едно място за тренировка хиляда или десет хиляди човека. Но ако сам се упражняваш с дългия меч, можеш да станеш майстор на Стратегията, така че да разгадаваш замислите на противника, неговата сила и потенциал и да прилагаш Стратегията, за да победиш десет хиляди неприятели.
       Има ли по света някой по-добър от този, който е достигнал същността на моята Стратегия? Трябва упорито да тренираш ден и нощ, за да изгладиш своето умение, докато почнеш с лекота да го прилагаш. По този начин ще можеш да се сдобиеш с чудотворна сила. Това е настроението и духовната нагласа, с която един воин трябва да подхожда към изучаването на Стратегията.


Според мястото


       Съществено е да заемаш в боя доминиращо място. Първо -основен принцип, когато заемаш позиция е слънцето да е отзад. Ако поради обстановката не можеш да направиш това, застани така, че слънцето да е от дясната ти страна.
       По същия начин, когато си в помещение, светлината трябва да идва отзад или отдясно. Отзад не бива да има препятствие. Заеми бойна стойка отдясно, като оставиш широко място от лявата страна. Нощем, когато мястото се вижда от противника, трябва да заемеш позиция с гръб към огъня или пък светлината да бъде от дясната ти страна. Казват: "Гледай противника отгоре надолу". Това значи, че трябва да заемеш позиция на по-високо място, дори и да е с малко по-високо. За високо място в къщата се смята "камиза".
Когато започне боят, стреми се да изтласкаш противника в кръг наляво, така че да го поставиш с гръб към неудобно място. Важно е да направиш всичко възможно, за да избуташ противника в неудобно за него място.        Когато попадне в неизгодна позиция, не го оставяй да се огледа, а го преследвай неотстъпно. Ако сте в къща, преследвай го в преддверието, през плъзгащите се врати, през външната врата, терасата, подпорите и т. н. по същия начин, без да му даваш възможност да опознае обстановката.
       Винаги изблъсквай противника на неудобен опорен пункт, на място с много препятствия, използвайки всички особености, за да можеш да заемеш доминираща позиция. Необходимо е да изучиш и упорито да тренираш това.


Трите Сен -Трите изпреварващи инициативи


       Първото се нарича Ке но Сен - когато изпреварваш противника с нападението си.
       Второто е Тай по Сен - когато изчакваш противника да атакува и нападнеш ненадейно, вземайки инициативата.
       Третото се нарича Тай Тай но Сен - когато ти и противникът атакувате едновременно.
       В началото на която и да било битка, няма други начини освен тези три, с които да вземеш инициативата.
       Тъй като трябва да имаш инициативата, за да победиш бързо, в Стратегията тя е най-важното нещо.
       Има различни елементи, включени във "вземането на инициативата". Какво ще предприемеш зависи от твоята преценка на обстановката. Ще победиш, като използваш мъдростта на моята Стратегия и когато прозреш намеренията на противника. Но това нямам сега възможност да опиша подробно.
       Първо - Ке но Сен. Когато решиш да атакуваш, застани спокойно и нападни бързо, изпреварвайки неприятеля. Или нападни бързо и наглед силно, но запази силите си в резерв. Изненадай с това и вземи инициативата. Също така, нападни с пълна сила, придвижи се по-бързо от нормалното и когато стигнеш противника, изненадващо го съкруши изведнъж.
       Или пък атакувай противника спокойно отначало до край, непрекъснато с пълна сила до окончателна победа.
Това включва Ке но Сен.
       Второ - Тай но Сен. Когато противникът атакува, престори се, че си слаб. Щом те доближи, изведнъж се отдръпни, като че ли си готов да побегнеш и когато видиш, че противникът се отпусне, силно се хвърли напред и го срази.
       Трето - Тай Тай но Сен. Когато противникът атакува бързо, ти атакувай спокойно и силно. Щом те наближи, трябва да го нападнеш мигновено и решително в момента, в който той отслаби бдителността си, за да го победиш.
       Също, ако противникът атакува спокойно, щом те приближи, притисни бързо и плавно тялото си към него. Наблюдавай движенията му и удари силно, за да го победиш.
       В това се състои Тай Тай но Сен.
       Трябва да изучиш всичко това, като вземеш за основа написаното тук.
       Тези три начина (трите Сен} означават, че трябва да се съобразяваш с обстановката и с принципа. Това не значи, че непременно трябва да атакуваш пръв, а че трябва да нападнеш, за да вземеш инициативата от противника.
       Още веднъж повтарям, че Стратегията на изпреварването на неприятеля е основен принцип, чрез който непременно ще постигнеш победа. Важното е усърдно да тренираш съобразно този принцип.


Да натискаш възглавницата надолу


       Това означава да не позволиш на противника да повдигне глава. В Стратегията, особено по отношение на Пътя на двубоя, не е добре да изтървеш инициативата и да бъдеш ръководен от противника. При всички случаи трябва да можеш да ръководиш свободно противника си.
       Очевидно и противникът ще мисли да върши същото, но няма да може, ако ти не се "съгласяваш" с действията му. В Стратегията "да натиснеш възглавница надолу" означава да спреш противника, когато се опита да удари, да отбиеш надолу мушкането му, да предотвратиш хватката му, когато се опитва да се вкопчи в теб. Когато усвоиш Пътя на моята Стратегия, каквото и да се опита да направи противникът, ти ще можеш да предусещаш намеренията му. Това означава, че когато противникът се опита да нанесе удар, трябва да го пресечеш още на сричката "у". Например, ако противникът тръгва да атакува, да го спреш още на сричката "а", ако тръгва да скача, пресичащ го още на "ска", ако пък замахва - контрираш го още на сричката "за". И така - всичко в този дух.
       В случай че противникът приложи някаква техни ка, остави го да върши безполезни действия, но осуетявай всичките му полезни действия. Важното в Стратегията е да не ти диктува противникът. Но ако мислиш само как да подтискаш действията на противника, това е защитна реакция. Първо трябва да прилагаш техниките в съответствие с Пътя на Стратегията, да правиш така, че каквото и да предприеме противникът, да бъде безполезно и когато съумееш, ще го контрираш с лекота. Така ще бъдеш майстор на Стратегията.
       Това също е резултат от тренировка. Трябва добре да изучиш "натискане на възглавница надолу".


Преминаване през брод


       "Преминаване през брод" означава да пресечеш морето там където е протокът. Мястото, където ще пресечеш и което се намира на 40-50 ри (160-200 км) навътре в морето, също се нарича брод. И в живота на човек често му се налага да преминава през брод.
       Това означава да опънеш платната и да потеглиш без придружаващи кораби, знаейки точното месторазположение на брода, възможностите на своя кораб и прогнозата за времето. Когато всички условия са налице и вятърът е благоприятен или попътен, вдигни платната. Ако вятърът смени посоката си на 2-3 ри от целта, за да пристигнеш без да вдигаш платна, ще трябва да гребеш.
       Когато постигнеш тази вътрешна нагласа, ще можеш да я приложиш във всекидневието. Винаги мисли за преминаване през брод.
       По време на бой в Стратегията е също много важно да пресечеш брода. Узнай равнището на противника и когато знаеш и своите силни страни, в съответствие с принципа на Стратегията "премини през брода" на изгодно за тебе място, точно както опитният капитан пресича морския път.
       Веднъж пресякъл опасното място, можеш да бъдеш спокоен. "Преминаването през брод" означавала използваш слабите места на противника, за да заемеш по-изгодна и печеливша позиция. В Стратегията от голям и от малък мащаб "преминаването през брод" е с голяма тежест. Трябва добре да размислиш над това.


Да знаеш настроението


       Това означава при битки с многоброен противник да знаеш дали духът му укрепва или се разколебава, да знаеш душевното състояние на армията на противника. Да воюваш, това значи внимателно да наблюдаваш противника и според обстоятелствата да вземеш решение как да придвижиш войските така, че тактиката ти непременно да ти донесе победа. Предварително трябва да имаш ясна представа за това.
       Важно е също така по време на дуел да предвариш с атаката си противника. Преди това трябва да си разбрал от коя школа е, какво е умението му, силните и слабите му страни. Нападни го по начин, за който той не подозира. Трябва да доловиш какво е вътрешното му състояние и да разбереш подходящия момент и ритъма на атаката.
       "Настроението" на нещата - това означава, ако проницателността ги е достатъчно голяма, да виждаш нещата в перспектива.
       Ако си запознат добре със Стратегията, ще можеш да разбереш замислите на противника и това ще ти предостави много възможности, за да го победиш. Подробно трябва да изучиш това.


Да стъпчеш меча


       "Да стъпчеш меча" доста често се използва в Стратегията. Първо, в едромащабната Стратегия, когато противникът стреля най-напред с лъкове и мускети и след това започва да напада, за нас е трудно да го атакуваме, ако в същото време опъваме лъковете и зареждаме с барут мускетите. Начинът е да се хвърлим в атака, докато противникът все още стреля с лъкове и с мускети. Ако атакуваме стремително, противникът няма да може да използва лъковете, няма да може да използва и мускетите. Принципът е да посрещнеш противника и да го победиш, като "стъпчеш" атаката му.
       По време на дуел не можеш да победиш окончателно, ако посрещнеш ударите на дългия меч с ритъм "то тан, то тан". Трябва да имаш чувство, че "стъпкваш" дългия меч на противника в самото начало на атаката му. Удряш в момента на неговия удар, така че да не може да удари втори път.
       "Да стъпчеш" не се отнася само за краката. "Стъпчи с тялото, стъпчи с духа и разбира се, стъпчи с меча, така че противникът да не може повторно да атакува.
       С други думи, принципът е във всяко отношение да вземеш инициативата. Но това не значи, че трябва да блъснеш противника, тръгвайки срещу него, когато той атакува. Умението се състои в това - неотстъпно да преследваш противника, докато го унищожиш. Това трябва да го научиш добре.


Да знаеш "рухването"


       Всяко нещо може да рухне. Къщите рухват, тялото рухва, неприятелят също рухва, всичко рухва когато му дойде времето или когато бъде нарушен ритъма му.
       В много битки се случва противникът да разстрои ритъма си. Важното е, веднъж хванал този момент, да не го изпускаш и да използваш шанса си. Ако пропуснеш рухването на противника, той може пак да възстанови силите си.
       При дуел понякога противникът нарушава ритъма си и започва да рухва. Ако изтървеш тази възможност, той ще се опомни и ще атакува наново. Тогава не ще можеш да постигнеш нищо.
       Трябва да имаш набито око за рухването. Преследвай противника. Важно е така да му нанесеш удар, че той да не може да се вдигне отново. Следващата атака трябва да е мигновена и ударът да е силен, за да не може противникът да се възстанови. Трябва да разбереш как да удряш така, че ударът да е окончателен. Ако не удряш по този начин, работата ти ще остане незавършена. Добре осъзнай това.


Да станеш противника


       "Да станеш противника" означава да си представиш, че си на негово място. В обикновения живот около нас хората мислят за много силен враг крадеца, който се е укрил в дома. Ако се поставиш на мястото на врага, ще имаш чувството, че всички хора са против теб и че нямаш изход, за да избягаш. Този, който се е затворил вътре е фазан. Този, който влиза вътре, за да го залови е ястреб. Добре трябва да помислиш върху това.
       Когато сражението е голямо, хората си мислят, че противникът е много силен и стават предпазливи. Но ако твоите войници са добри и ако разбираш Стратегията и си наясно как да победиш неприятеля, няма за какво да се тревожиш.
       По време на дуел трябва да се поставиш на мястото на противника. Ако си помислиш, че си изправен пред майстор на Пътя, добре запознат със Стратегията, непременно ще бъдеш победен. Трябва добре да размисляш над това.


Да освободиш четирите ръце


       "Да освободиш четирите ръце" се прилага, когато и ти, и противникът сте еднакво силни по дух и сте в положение, когато сражението не решава нещата в ничия полза. Трябва да се откажеш от първоначалната насока и да победиш с други средства.
       По време на сражение от голям мащаб, когато духът на съперничество е еднакво силен и в двете страни и сте в ситуация на "четири сплетени ръце", бързо "захвърли" този дух на съперничество и изненадай противника с неочакван от него метод, за да го победиш.
       Същото е и при дуел, когато мислиш, че си в положение на "четири ръце" (ни напред - ни назад). Промени насоката на усилията си и според състоянието на противника приложи подходяща техника, за да победиш. Трябва да прецениш това.


Да преместиш сянката


       Методът "да преместиш сянката" се прилага, когато не можеш да прозреш в духа на противника.
       При сражение от голям мащаб, когато не можеш да разбереш позицията на противника, престори се, че го атакуваш. Така ще разбереш силите му. Веднъж като разбереш с какви сили разполага, ще можеш лесно да го победиш, като приложиш подходящ метод.
       По време на дуел, когато противникът е застанал с дългия меч в задна или в странична стойка, така че да не разбереш как ще замахне, направи лъжлива атака. Тогава движението на дългия му меч ще разкрие неговите намерения. Когато разбереш насоката му, възползвай се от това и непременно ще го победиш, прилагайки подходяща техника. Ако си невнимателен, може да изпуснеш точния момент. Добре научи тази ситуация.


Да натискаш сянката надолу


       По време на битка, когато противникът тръгне в атака, ако демонстрираш силно противодействие, той ще смени тактиката. Тогава ти също промени намеренията си и вземи инициативата чрез Духа на празнотата. Така ще постигнеш победа.
       По време на дуел неутрализирай атаките на противника, като използваш подходящ ритъм.
       Точно в момента, когато противникът се откаже, победи го като го изпревариш с подходяща техника. Трябва добре да усвоиш това.


Да предадеш


       Много неща могат да бъдат предадени на друг. Сънливостта може да бъде предадена, прозявката също може да бъде предадена на друг човек.
       При голямо сражение, когато противникът е неспокоен и е склонен да бърза, въобще не се притеснявай от това. Външно покажи, че си спокоен. Противникът ще бъде повлиян от това и ще се отпусне. Когато видиш, че това настроение е предадено и на противника, атакувай го изключително бързо и силно, за да го победиш.
       По време на двубой, за да победиш - важното е да отпуснеш тялото си и да използуващ момента, в който противникът също се отпуска. Тогава го изпревари, като го атакуваш смело и бързо.
       Това е същото като "да напиеш някого". Можеш да предизвикаш в противника унил, неспокоен, слаб дух. Трябва добре да умееш това.


Да разстроиш


       Противникът може да бъде разстроен от различни неща. Едното е опасността, второто е безсилието, третото е изненадата. Важно е добре да разбираш това.
       По време на битка е важно да разстроиш неприятеля. Атакувай, без да предизвестяваш, там, където противникът не очаква и докато още е в колебание. Вземи инициативата и продължи атаката до победа.
       При двубой в началото се покажи бавен, после изведнъж атакувай силно. Не му оставяй време да си поеме дъх и да успокои колебанията на духа си, възползвай се от предимството си и го победи. Добре трябва да разбереш всичко това.

Да уплашиш


       В живота често се случва да се уплашиш. Неочакваното хвърля духа в паника.
       По време на сражение можеш да уплашиш противника не само с това, което се вижда с очите, а и с викове, като направиш малките сили да изглеждат големи, или като неочаквано застрашиш неприятеля по фланга. Всичко това плаши. Можеш да победиш, като се възползващ от ритъма на изплашения противник.
       По време на двубой се възползвай и от предимството си пред неподготвения противник, за да го победиш, като го уплашиш с тяло, с дългия меч и с гласа си. Трябва добре да изучиш тези положения.

Да се залепиш


       "Да се залепиш" е много важна техника. Когато сте се хванали гуша за гуша с противника и осъзнаеш, че не можеш да постигнеш превес, трябва да се "залепиш" и да станеш едно цяло с противника. Докато си в това състояние, можеш да го победиш, прилагайки подходяща тактика.
       По време на битка с многоброен или малоброен противник можеш да постигнеш мигновена победа, ако използваш предимството да си "залепен" за противника и същевременно да надделееш с умело приложена техника. Добре усвои това.


Да повредиш ъглите


       Трудно е тежки неща да бъдат поместени с директен натиск. В този случай трябва да натиснеш върху ъглите. Това се нарича "да повредиш ъглите".
       В много битки се оказва, че е по-резултатно, ако нанесеш удар по ъглите на противниковата армия. Когато сломиш противника по ъглите, цялата му сила изчезва. За да победиш противника, трябва да продължиш атаката след като паднат ъглите.
       По време на двубой, лесно ще победиш, ако противникът падне на земята. Това е възможно, ако повредиш "ъглите на тялото му", за да го направиш слаб. Добре помни това - важно е да го знаеш, за да можеш да победиш.


Да замъглиш


       Това значи да накараш противника да изпадне в нерешителност.
       По време на битка можеш да объркаш неприятеля на бойното поле, като придвижваш своите сили. Наблюдавай духа му и предизвикай в него колебание. "Тука? Там? Така? Иначе? Бързо? Бавно?" Когато това замъгли духа и обърка ритъма му, пътят към победата е сигурен.
       По време на двубой използвай всяка възможност, за да атакуваш противника с разнообразни техники. Престори се, че замахваш за удар, че ще мушкаш или че ще влезеш в близък бой и когато духът му бъде замъглен, лесно ще го победиш. Това е същността на боя. Трябва добре да си запознат с това.


Трите вика


       Трите вика са: преди, по време и след това. От значение е да надаваш вик според ситуацията. Тъй като викът придава сила.
       Обикновено се вика по време на пожар и други бедствия. Също когато вървим срещу вятър или срещу вълни. Гласът говори за наличие на енергия.
       По време на сражение в самото начало на боя се вика силно, за да се окаже натиск върху неприятеля. Викът по време на самия бой е нисък и идва от корема. Викът след победата в боя е плътен и силен. Това са трите вика.
       По време на двубой, за да накараме противника да се раздвижи, даваме вид като че ли ще нанесем удар едновременно с вик: "Ей!" След вика удряме с дългия меч. Освен това надаваме вик, след като сме поразили противника, за да оповестим победата. Тези два вика се наричат "Сен Го но Кое" (преди и след това глас).
       Докато нанасяме удар с дългия меч, не викаме силно. Също така по време на боя викаме, за да влезем в ритъм. Научи това добре.


Да отклониш


       По време на сражение, когато армиите са една срещу друга и противникът е много силен, "да го отклоним" означава да нападнем едно негово силно място и когато го отслабим там, да се откажем и да нападнем едно след друго следващите силни места. С други думи това значи да нападащ зигзагообразно.
       Това е важен начин за водене на бой на един човек срещу много противници като ги победиш или отблъснеш в една посока, влез в ритъма на противника и атакувай в друго силно за него направление на ляво и на дясно, зигзагообразно, като преценяваш състоянието на противника. Когато разбереш равнището му, атакувай силно, без да мислиш за отстъпление, за да го победиш. Когато си сам и си поставен в неизгодна позиция от силен противник, такава вътрешна нагласа е много важна. "Да отклониш" - това значи да проникваш напред, без да проявяваш ни най-малко дух на отстъпление. Трябва добре да разбереш това.


Да смажеш


       Това означава, когато мислиш противника за слаб, а себе си за силен, да го съкрушиш изведнъж.
       По време на сражение, когато видим, че противникът е малоброен или пък е многоброен, но е в безпорядък и със слаб дух, това ще рече, че го превъзхождаме още в самото начало и трябва да го смажем. Ако го "смажем слабо", той може да се съвземе. Това е като да смачкаш нещо в юмрука си. Добре разбери това.
       По време на двубой, ако противникът е по-неопитен или ритъмът му е нарушен и е склонен да отстъпи, трябва без да се замисляш да го смажеш мигновено като че ли не съществува. Главното е да не му позволиш да се възстанови. Трябва добре да разбереш това.


Промяната "планина - море"


       Духът на "планина - море", означава, че е лошо да повтаряш няколко пъти едно и също нещо, когато се биеш с неприятеля. Може да се наложи да направиш нещо два пъти, но не го прави трети път. Ако първият път не успееш с атаката си, резултатът няма да бъде друг ако повториш атаката със същата техника.
       Ако смениш техниката и атакуваш, за да изненадаш противника, но това също се окаже безрезултатно, трябва да атакуваш пак, но по друг начин.
       Ако противникът мисли за планината, атакувай морето. Това е начин да го изненадаш стратегически. Добре трябва да обмислиш това.


Да изкорениш в дълбочина


       Когато воюваш с неприятел и го победиш, като използваш подходяща Стратегия, това би била повърхностна победа, ако в сърцето му остане дух за борба. Дълбоко в душата си той ще остане непобеден. Тогава трябва бързо да промениш отношението си, за да разколебаеш бойния дух на неприятеля и да го накараш да повярва дълбоко в душата си, че е победен. Наложително е да провериш, че си постигнал това.
       "Да изкорениш в дълбочина" означава да изкорениш с дългия меч, да изкорениш с тялото, да изкорениш с духа. Само с обяснение няма да можеш да разбереш това.
       Щом унищожиш противника в самите дълбочини на душата му, не е необходимо да поддържаш в готовност духа си. В противен случай ще трябва да запазиш висок боен дух.
Ако противникът съхрани духа си, ще бъде трудно да го сломиш.
       По време на сражение и по време на двубой трябва да упражняваш "изкореняване в дълбочина".


Да подновиш


       "Да подновиш" се прилага, когато с противника сте в заплетена ситуация, в която ти не можеш да надделееш. Тогава трябвада изоставиш своята първоначална цел, да подходиш към всичко с нова вътрешна нагласа и ритъм, за да постигнеш победа.
       "Да подновиш" означава, че когато си в заплетена ситуация, без да я променяш, трябва да смениш намеренията си и да използваш нови средства, за да победиш.
       Трябва да умееш да прилагаш начина "да подновиш" и по време на сражение. Ако притежаваш мъдростта на Стратегията, ще можеш мигновено да проникнеш в обстановката. Трябва добре да изучиш това.


Глава на плъх, врат на вол


       "Глава на плъх, врат на вол" означава, че когато се сражаваш с противника и сте в сложна ситуация, в която си зает с дребни неща, трябва да мислиш за Пътя на Стратегията като че ли е с "глава на плъх и врат на вол". Когато духът ти е зает с дреболии, трябва изведнъж да промениш вътрешната си нагласа и да погледнеш с широк дух на нещата. Стратегическите намерения са насочени единствено към преценка на промяната на положението на нещата.
       Важно за воините е да усвоят духа на "глава на плъх, врат на вол" и да го прилагат и във всекидневния живот. Не трябва да се отделяш от тази вътрешна нагласа нито по време на сражение, нито по време на двубой.
       Добре трябва да разбереш това.


Командирът познава войниците си


       В моя Път на Стратегията правилото "командирът познава войниците си" се прилага винаги по време на битка.
       Използвай мъдростта на Стратегията и мисли за неприятелите като за свои войници. По този начин ще можеш да ги направляваш и да ги ръководиш свободно. Ти си командирът. Неприятелите ти са твои подчинени войници. Трябва да овладееш това.


Да пуснеш дръжката


       "Да пуснеш дръжката" (на меча) означава различни неща. Едно от значенията е да победиш без меч. Друго значение е да държиш меч и да не постигнеш победа. Различните значения не могат да бъдат изразени с писане (чрез думи). Трябва да тренираш усилено.


Тяло като скала


       Когато овладееш Пътя на Стратегията, ще можеш мигновено да станеш като скала. Никакъв удар не ще може да те порази. Никаква атака не ще може да те помръдне. Този метод се преподава устно.
       Написаното по-горе изразява моите мисли по реда, по който съм стигнал до тях, за изкуството на меча на школата Ни Тен Ичи. За първи път пиша за моя Път към победа в боя и редът е малко объркан. Трудно е подробно да обясня всичко. Но за този, който желае да изучава този Път, това трябва да стане преди всичко основа на духа му.
       Сърцето ме теглеше към Пътя на Стратегията още от най-ранна младост. Ръцете ми усвоиха техниките на изкуството на меча. Закалих тялото си и усвоих с духа си различните вътрешни състояния, които са необходими. Ако погледнем майсторите от други школи как обсъждат теорията и как се занимават с усвояването на техниките с ръце, въпреки че външно погледнато са добри, те не притежават и частица от истинския Дух.
       Разбира се, хората, които учат по този начин, си мислят, че тренират тялото и духа си, но те се отклоняват от Пътя на Стратегията и това погрешно влияние остава завинаги. Това е причината Пътят на меча да отмира и истинският Път на Стратегията да запада.
       Същността на Пътя на меча се изразява в умението да победиш противника в сраженията и нищо повече от това. Ако го постигнеш и се придържаш към мъдростта на моята Стратегия, никога няма да имаш съмнения в своята победа.

       Втората година от Шохо (1645), пети месец, дванадесети ден


ВЯТЪР

       В Стратегията е важно да познаваш Пътищата на останалите школи. В този свитък "Вятър" пиша за други школи по Стратегия.
       Без да познаваш Пътищата на останалите школи, не ще можеш да разбереш истински моята школа Ни Тен Ичи. Ако погледнем другите школи, ще открием такива, които разчитат на силата и използват извънредно дълги мечове. Други пък изучават Пътя на късия меч, наречен "кодачи". Има и школи, които преподават множество техники и бойни стойки с дълъг меч, наричайки това външна и вътрешна страна на Пътя.
       Всички тези школи не са истинския Път. Това съм описал ясно в настоящия свитък - всичките предимства и недостатъци, всичките им лоши и добри страни. Принципът на моята школа Ни Тен Ичи е съвсем друг.
       Останалите школи се отклоняват от истинския Път с това, че смятат Стратегията само за едно от многото изкуства и използват уменията си като средство за прехрана и за продал.
       Някои от майсторите на Стратегията се ограничават само в усвояването на техниките по фехтовка и на външната осанка, като мислят, че това е достатъчно за постигане на победа. Това съвсем не е същността на Пътя.
       Описал съм един по един недостатъците на останалите школи. Ти трябва добре да ги изучиш, за да разбереш достойнствата на моята школа Ни Тен Ичи.


Носенето на извънредно дълъг меч от някои школи


       Някои школи харесват по-дългите мечове. Твърдя, че това са слаби школи, защото те не са възприели принципа за победа с всякакви средства. Те предпочитат извънредно дългия меч, мислейки че поради по-голямата му дължина ще могат да победят противника отдалеч.
        Казват: "Един сун дава предимство на ръката". Но това са думи на хора невежи в Стратегията. Това е непознаване предимствата на Стратегията. Да разчиташ на предимствата на по-дългия меч за да победиш, разкрива слаб дух и показва Стратегия на слаб човек. При близък бой и тясно пространство колкото по-дълъг е мечът, толкова по-трудно можеш да боравиш с него и тогава в сравнение с този, който има къс меч, воинът с дълъг меч е в неизгодно положение.
       Почитателите на извънредно дългия меч имат своите основания и това е част от тяхната доктрина. Ако погледнем реалния живот, това не може да бъде основен принцип. Значи ли това, че ако не носиш дълъг меч, а се биеш с къс меч, трябва непременно да загубиш?
       Когато има препятствие отгоре, отдолу или отстрани или пък мястото е такова, че може да се използва само късия меч, предпочитането на дългия меч се превръща в погрешна стратегия и е лоша вътрешна нагласа. Освен това има хора с по-малка сила, които не могат да въртят по-дълъг меч.
       Има сентенция: "Голямото съдържа в себе си малкото". Затова не трябва да отричаш безусловно по-дългия меч.
       Това, което не харесвам, е непримиримата склонност към по-дългия меч.
       От гледна точка на сражението, повечето хора се свързват с представата за дългия меч, а малцина - за късия меч. Значи ли това, че малко хора не могат да се бият срещу много повече от тях. Има много примери за победа на малко на брой хора над многоброен противник.
       В моята школа Ни Тен Ичи не харесвам подобен дух на тесногръдие.


Силата на дългия меч според другите школи


       При боравенето с дълъг меч няма силен дълъг и слаб дълъг меч. Боравенето ти с меча ще бъде грубо, ако подхож дат с вътрешна нагласа за употреба на сила. С грубост ще победиш трудно. Ако си прекалено загрижен за силата на своя меч, ще искаш да "сечеш" безсмислено силно и в резултат въобще няма да се получи сечене. Не е хубаво също така да сечеш силно, когато изпробваш меча. Когато кръстосаш меч с неприятеля, не трябва да мислиш дали ще сечеш силно или слабо. Мисли само, че замахваш за да го поразиш.
       Единствената ти мисъл трябва да бъде да го унищожиш.
       Ако разчиташ на силата, когато удариш по меча на противника, ударът ти ще бъде прекалено силен и резултатът ще бъде лош.
Ако удариш със сила дългия меч на противника, ще закъснееш с последващото прибиране на меча.
       Поради гореизброените причини безсмислено е да се говори за силен дълъг меч.
       Същото е и при голямо сражение. Ако имаш силна армия и разчиташ на силата й за да победиш, то и неприятелят също е събрал силна армия и смята да отвърне със сила. Тогава двете страни ще бъдат в еднакво положение. Ако не разчиташ на верния принцип, не ще можеш да победиш в боя.
       Съгласно Пътя на моята школа Ни То Ичи, важно е да постигнеш победа по какъвто и да е подходящ за момента начин, роден от мъдростта на Стратегията. Добре трябва да помислиш над това.


Използването на къс дълъг меч от другите школи


       Не си на верен път, ако мислиш, че ще победиш само с къс дълъг меч. В миналото "тачи" и "катана" са означавали дълъг и къс меч. Силните хора могат да въртят с лекота дори и много голям дълъг меч. Така че няма причина да предпочитат късия меч. Могат също да се възползват от дължината на копието и на нагината. Някои използват по-къс дълъг меч с намерение да скочат и да "съсекат" противника, когато издебнат пролука в ударите му. Този навик е лош.
       Да изчакаш "невниманието" на противника е извънредно защитна тактика - нежелателна при близък бой. Освен това не ще можеш да преминеш вътре в страната на противника с късия меч, когато противниците са много. Някои мислят, че с по-къс дълъг меч срещу много противници ще могат свободно да нападат насам-натам, но в същност ще трябва непрекъснато да отбиват удари и ще бъдат напълно объркани от противника. Това не е правилния Път.
       За да победиш, дръж тялото си стегнато и изправено, преследвай противника в кръг, предизвиквай объркване и го принуждавай да отскача настрани.
       Същият принцип е приложим по време на сражение. Нападай изненадващо с голяма войска неприятеля, за да го съкрушиш отведнъж. Това е върховната Стратегия.
       Като изучават Стратегията, хората свикват със защитата, отбягването, отстъплението и т.н. като с нещо нормално. Това им става навик и често лесно биват манипулирани. Пътят на Стратегията е праволинеен и верен. Следвай верния принцип и упражнявай натиск върху противника. Важното е да притежаваш дух, който кара хората да ти се подчиняват. Трябва добре да премислиш това.


Многобройни начини за боравене с дълъг меч според другите школи


       Наставленията на другите школи са, че има много начини за употреба на дългия меч. Това е стратегия за подмамване, тъй като е предназначена за спечелване на възхищението на начинаещите. Такова нещо в Стратегията не одобрявам.
       Причината е, че е грешка да разсъждаваш подробно върху различните начини за "съсичане" на хора. По цял свят убиването на хора е едно и също - както за хора, знаещи Стратегията, така и за незнаещи, за жените и за децата. Начините за това не са много. По-различни способи са муш-кането и погасяването, но други такива няма.
       Пътят на Стратегията е съсичането на противника и не е нужно да има много начини за това.
       Все пак в зависимост от мястото може да има препятствие отгоре или отстрани, така че да не можеш да използваш дългия меч, ако го държиш неправилно. Ето защо начините са пет.
       Начини извън тези пет - като въртене на ръката, навеж-дане на тялото, скачане, за да посечеш противника - не са истинския Път. За да посечеш противника, не трябва да въртиш ръката или да се навеждаш. Това е абсолютно безполезно.
       В моята Стратегия държа изправени тялото и духа си и по този начин карам неприятеля да се извива и навежда. Вътрешната решимост да атакуваш неприятеля в момента, в който духът му се огъне, е залог за победа. Добре изучи това.


Използване на стойките с дълъг меч при други школи


       Погрешно е да поставящ ударение върху стойките с дългия меч. Това, което се разбира под стойка (позиция) важи, когато няма противник. Това е така, защото Пътят на двубоя се различава от готовите примери от миналото или пък от тези, отнасящи се до съвременната Стратегия. Пътят на двубоя се състои в това, да поставиш противника в по-лошо положение.
       Стойката е за ситуации, в които не трябва да изпадаш. Това се отнася за гарнизон на крепост или за бойния ред на войската и др., демонстрирайки състояние на непоклатимост в случай на нападение. Стратегията на Пътя на двубоя се заключава в това: да имаш вътрешна нагласа за инициатива на всяка цена. Докато да заемеш стойка означава: да си в състояние на очакване инициативата на противника. Важно е добре да обмислиш тези особености.
       Съгласно Стратегията на Пътя на двубоя трябва да измениш стойката на противника. Атакувай, когато духът му е отпуснат. Объркай го, раздразни го и го хвърли в ужас. Възползвай се от нарушения му ритъм и ще можеш да го победиш. Поради всичко това не харесвам духа на пасивност в стойката.
       Затова в моя Път на школата Ни Тен Ичи има "стойка", и няма "стойка".
       В случай на сражение предвиждаме числеността на противника, вземаме предвид силата на нашата войска, наблюдаваме за особеностите на бойното поле и като преценим предимството си, започваме бойни действия. Всичко това е извънредно важно.
       Да бъдеш атакуван от противника и да атакуваш ти първи, са две различни неща. Да застанеш в добра стойка с дългия меч и да парираш ударите на противника с намерение да се защитиш е все едно да построиш неподвижна ограда от копия и нагината. Напротив да атакуваш противника означава да проявиш силен боен дух, да извадиш коловете от оградата и да ги използваш вместо копие и нагината. Добре трябва да изучиш това.


Погледът според другите школи


       Според някои школи очите трябва да бъдат фиксирани върху дългия меч на неприятеля. Според други - върху ръцете, върху краката и т.н. Ако заковеш погледа си на тези места, духът ти ще бъде объркан и стратегията ти изкривена.
       Ще обясня защо е така. Играчите на топка не фиксират погледа си върху топката, но въпреки това реагират и играят добре. Когато свикнеш да вършиш нещо, не се ограничаваш единствено с използването на очите. Хората, например май сторите музиканти държат нотните листове пред себе си. Други пък могат да въртят меча на различни страни, когато овладеят Пътя. Но това не значи, че специално са приковали поглед в тези неща или че правят необмислени движения с меча. Означава, че виждат по естествен начин.
       По Пътя на Стратегията, когато си участвал в много битки с неприятеля, знаеш какво представлява неговия дух и си постигнал майсторство в Пътя на военното изкуство, ще можеш да определиш с лекота бързината и положението на меча на противника.
       В Стратегията "фиксиране на погледа" означавала надникнеш дълбоко в душата на противника и да прочетеш намеренията му.
       При сражението е важно да наблюдаваш за състоянието на силите на противника. Възприемането и зрението са два начина на виждане. Възприемането се изразява в силна концентрация върху духа на противника, наблюдаване на ситуацията на бойното поле, на общото положение, на развитието на битката и промените в преимуществото. Това е сигурният начин да победиш.
       И при сражение, и при двубой не е нужно погледът ти да е прикован в дребни неща. Както вече казах, ако гледаш дребните неща и изтървеш големите, духът ти ще се отклони и ще изпуснеш победата. Изучи добре тези принципи и тренирай упорито.


Използването на краката според другите школи


       Има разнообразни методи за използване на краката: плаващи крака, скачащи крака, пружиниращи крака, тъпчещи крака, крака на врана и други начини за развиване на бързина. От гледна точка на моята Стратегия всички те са неподходящи.
       Не харесвам плаващи крака, тъй като по време на схватка непременно се проявява склонност към плъзгане, а би трябвало да има стабилност.
       Не харесвам също и скачащи крака, тъй като се създава навик за подскачане. Не е необходимо да се подскача. Подскачането е нещо лошо.
       Пружиниращите крака водят до нагласа за колебливост. Това няма да помогне по време на схватка.
       Тъпчещите крака са изчакващ метод, който предоставя инициативата на противника. Това никак не ми харесва.
       Освен това има и други методи за бързо ходене, като крака на врана и т. н. Но някой път можеш да срещнеш неприятел в блатиста местност или в тресавище, оврази, камениста местност или на тесен път. В такъв случай не ще можеш да скачаш или да движиш бързо краката.
       В моята Стратегия използването на краката не се променя. По време на схватка е същото като това по време на всекидневието.
       Не трябва да губиш контрола над краката си. Според ритъма на неприятеля движи се бързо или бавно и нагаждай тялото си.
       Начинът на придвижване с краката е важен и по време на сражение. Това е така, защото ако атакуваш бързо, без да мислиш и без да знаеш тактиката на противника, ритъмът ти ще бъде нарушен и не ще можеш да победиш. Ако атакуваш твърде бавно, не ще можеш да се възползваш от объркването на неприятеля, шансът да победиш ще намалее и няма да можеш бързо да приключиш схватката. За да победиш, трябва да уловиш момента на объркване и разколебаване в противника, като не му предоставиш никаква надежда за възстановяване. Добре трябва да упражниш това.


Приложението на бързината според другите школи


       В Стратегията бързината не е истинския Път. Когато нещата не са в ритъм, те изглеждат бързи или бавни.
       Действията на един майстор на Пътя не изглеждат бързи.
       Например някои хора могат да изминат 40 - 50 ри за един ден, но това не означава, че те тичат непрекъснато от сутрин до вечер. Неопитните бегачи дават вид, че тичат цял ден, но без особена полза.
       В Пътя на театър "Но", виртуозите изпълнители могат да пеят докато танцуват. Ако начинаещите опитат това, правят го бавно и започват да се задъхват. "Старият бор" е спокойна песен, но когато несръчен човек бие барабана, се получава усещане за мудност и неритмичност. При песните с бърз ритъм не трябва да се удря бързо. Ако бързаш с ударите, няма да си в ритъм. Разбира се, лошо е и да си бавен. Въпреки че изглежда бавен с действията си, сръчният човек никога не изпуска точния ритъм. Каквото и да върши майсторът никога не изглежда забързан.
       В Пътя на Стратегията бързите неща не са добри. Причината е, че в зависимост от мястото - блато, мочурища и др., не е възможно да движиш бързо краката и цялото тяло. Още по-малко ще може да сечеш бързо с дългия меч в такава обстановка. Ако опиташ да удряш бързо, както с бойно ветрило или с къс меч, няма да можеш да сечеш въобще. Добре трябва да прецениш това.
       По време на сражение безразсъдната бързина също не е добра. Усещането трябва да бъде като че ли натискаш възглавница надолу. Тогава не ще закъснееш ни най-малко.
       Когато противникът бърза необмислено, запази спокойствие. Не позволявай да бъдеш повлиян от противника. Тренирай упорито, за да постигнеш тази вътрешна нагласа.


"Външното" и "Вътрешното" според другите школи


       В Стратегията можем ли да кажем кое е външното и кое е вътрешното?
       Според различните изкуства съществува скрит смисъл, вътрешна техника и първи стъпки. Но в схватка с противника не можеш да воюваш чрез "външното" (битка на повърхността) и да сечеш чрез "вътрешното".
       Начинът на преподаване на моята Стратегия е, първо, чрез трениране на техники, лесни за усвояване. Преподавам принципите, които могат да бъдат разбрани бързо. Постепенно според напредъка на ученика обяснявам по-дълбоките принципи в нещата, които са трудни за разбиране. Но тъй като опитът, натрупан в битки с неприятеля, учи сам по себе си, не говоря за понятия като "вътрешно" и "вход".
       Ако навлезете в планина и решите да продължите навътре, накрая ще се озовете пак пред вход. Какъвто и да е Пътят, за да достигнеш сърцевината, понякога е добре да започнеш с основните неща. Що се отнася до принципите на воюване, трудно е да се каже кое е скрито и кое е открито.
       В съответствие с това не обичам да преподавам моя Път посредством писмени наставления и правила. Според способностите на изучаващите този Път, преподавам Стратегията, като същевременно премахвам усвоените от други школи способи и ги въвеждам естествено в истинския Път на воина.
       Пътят на преподаване на моята Стратегия прави духа свободен от съмнения. Трябва упорито да тренираш.
       Написаното по-горе представлява обобщено изложение на Стратегията на другите школи. Спирам се подробно на други школи от началните принципи до самата им същност, но умишлено не съм споменал имената на школите и съответстващите им принципи.
       Причина затова е, че различните школи имат различни виждания за принципите. Освен това по един и същ въпрос различните хора имат различни мнения. Така че не е ясно, кое от тях е валидно за дадена школа.
       Разделил съм най-общите особености на другите школи на девет основни аспекта. Ако ги разгледаш в аспекта на правилния принцип, ще видиш, че някои харесват дълги, други пък къси мечове, или се занимават със силните и слабите страни, с големите и малките неща. Всички се отклоняват от верния Път, тъй като всеки тълкува нещата по своему. Това важи за всяка школа.
       В моята школа Ни Тен Ичи при използването на дългия меч няма нито вътрешна, нито първоначална нагласа. Нито пък има скрит смисъл в бойните стойки. Единственото важно нещо е да поддържаш верен дух, за да усвоиш добродетелите на Стратегията.

       Двадесети ден, пети месец, втората година наШохо (1645)


ПРАЗНОТА

       Пътят на моята школа по Стратегия Ни Тен Ичи е раз крит в свитъка "Празнота". "Празнота" означава това, което не съществува, това, което не може да бъде разбрано. Това е моето определение. Разбира се, празнотата е не-битието (не-съществуващото). Знаейки това, което съществува, започваш да разбираш и това, което не съществува - това е с други думи празнотата.
       По света хората гледат на нещата погрешно и смятат, че това, което могат да разберат, е празнотата. Но това не е в действителност празнота, а заблуждение.
В Пътя на Стратегията тези, които изучават Пътя на война, мислят, че това, което не успяват да разберат, е празнотата. Това не е истинската празнота.
      За да разбереш наистина като воин Пътя на Стратегията, трябва да усвоиш и други военни изкуства и да не се отклоняваш ни най-малко от Пътя на воина. Усъвършенствай двуединството "ум - сърце", изостряй двата погледа -възприемане и зрение, когато духът ти бъде чист и облаците на невежеството се разсеят, тогава ще узнаеш истинската празнота.
       Докато не познаваш истинския Път - било в будизма или във всекидневния живот ще си мислиш, че имаш правилни възгледи за нещата. Но ако погледнеш непредубедено на нещата от гледна точка на действащите по света принципи, ще видиш, че поради пристрастията на отделните хора има различни възгледи, които се отклоняват от правилния Път.
        Знай добре: Правилната вътрешна нагласа е същността, а истинският дух е Пътят.
       Реализирай Стратегията широко, правилно и открито. Тогава ще съдиш за нещата в по-широк смисъл, ще направиш празнотата свой Път и ще възприемаш Пътя като празнота.
       В празнотата на духа няма нито добро, нито зло. Мъдростта съществува. Пътят съществува. От самото начало духът е празнота.

       Дванадесети ден, пети месец, втора година наШохо (1645)