Тайдзицюан Център Ба Лин

Материалът е по източници от Интернет
taiji-bg.com Taijiquan Center Ba Lin

The document is from Internet sources



Възхвала на стоте лекарства

 

Лао Цзюн казваше: От най-древни времена мъдреците са се стремили да вършат добро, дори и в най-незначителните дреболии. Не оставяли непоправена дори и най-малката грешка.

Ако постъпваш по такъв начин, може да се каже че ти приемаш лекарство.

Съществуват сто вида такива лекарства:

1.      Да спазваш ритуала в движението и покоя – това е лекарство.

2.      Податливост на тялото и доброта в сърцето  - това е лекарство.

3.      Широта на поведението и доброта в сърцето  - това е лекарство.

4.      Да спазваш мярка във всичко  - това е лекарство.

5.      Да откажеш изгодата, заради чувство за дълг  - това е лекарство.

6.      Да не взимаш повече, отколкото ти се полага  - това е лекарство.

7.      Да се стремиш към морална сила, отхвърляйки плътските съблазни  - това е лекарство.

8.      Да  избавиш от желания сърцето си  - това е лекарство.

9.      Въпреки неприязънта да проявяваш любов  - това е лекарство.

10.  Да се стремиш към разумно използване на всичко  - това е лекарство.

11.  Да желаеш щастие за хората  - това е лекарство.

12.   Да спасяваш в беда и да помагаш в трудности  - това е лекарство.

13.  Да превъзпитаваш глупавите и наивните  - това е лекарство.

14.  Да призоваваш за промяна склонните към смут  - това е лекарство.

15.  Да предпазваш и увещаваш младите и незрелите  - това е лекарство.

16.  Да наставляваш и просвещаваш заблудените и грешните  - това е лекарство.

17.   Да помагаш на старите и немощните  - това е лекарство.

18.  Да използваш силата си за да помагаш на хората  - това е лекарство.

19.  Да съчувстваш на изоставените и да съжаляваш самотните  - това е лекарство.

20.  Да бъдеш милостив към бедните и да помагаш на просещите подаяние  - това е лекарство.

21.  Заемайки високо положение да служиш на плебеите  - това е лекарство.

22.  Да бъдеш скромен и отстъпчив в словата си  - това е лекарство.

23.  Към по-младшите по ранг да се отнасяш с почит и уважение  - това е лекарство.

24.  Да не изискваш връщане на стари дългове  - това е лекарство.

25.  Да бъдеш способен на истинско съчувствие  - това е лекарство.

26.  Да бъдеш правдив в словата си и да запазваш искреността и доверието си  - това е лекарство.

27.  Да се стремиш към прямота и да избягваш шикалкавенето  - това е лекарство.

28.  Да не спориш, кой е прав и кой виновен  - това е лекарство.

29.  Да не реагираш грубо, сблъсквайки се с агресия  - това е лекарство.

30.  Да не таиш злоба, претърпявайки обида  - това е лекарство.

31.  Да избягваш злото и да се стремиш към доброто – това е лекарство.

32.  Да се откажеш от най-доброто и да вземеш най-лошото  - това е лекарство.

33.  Да се откажеш от най-голямото и да вземеш май-малкото  - това е лекарство.

34.  Да погледнеш критично на себе си при среща с мъдрец  - това е лекарство.

35.  Да не се изтъкваш, поставяйки се на показ  - това е лекарство.

36.  Да избираш за себе си най-трудното, отказвайки се от заслуги  - това е лекарство.

37.  Да не самоизтъкваш добродетелите си  - това е лекарство.

38.  Да не премълчаваш заслугите на другите  - това е лекарство.

39.  Да не се оплакваш от трудности  - това е лекарство.

40.  Да прикриеш тайното зло  - това е лекарство.

41.  Да бъдеш богат и да даваш на бедните  - това е лекарство.

42.  Да напредваш и да се възвисяваш, контролирайки себе си  - това е лекарство.

43.  Да си беден и да не досаждаш на другите  - това е лекарство.

44.  Да не преувеличаваш ролята си  - това е лекарство.

45.  да се отнасяш добре към чуждите успехи  - това е лекарство.

46.  Да не таиш корист  - това е лекарство.

47.  Да съзерцаваш себе си и при получаване и при загуба  - това е лекарство.

48.  Да твориш милосърдие с тайна добродетел  - това е лекарство.

49.  Да не ругаеш и да не обиждаш никое живо същество  - това е лекарство.

50.  Да не обсъждаш другите хора  - това е лекарство.

51.  Благите слова и добрите речи  - това е лекарство.

52.  Да обвиняваш себе си за своите беди и болести  - това е лекарство.

53.  Да не се отклоняваш от трудностите  - това е лекарство.

54.  Да не се надяваш на награда, правейки добро  - това е лекарство.

55.  Да не ругаеш домашните животни  - това е лекарство.

56.  Да пожелаваш на хората изпълнение на желанията им  - това е лекарство.

57.  Да успокояваш сърцето си стремейки се към манастир  - това е лекарство.

58.  Да успокояваш умът си и да постигаш спокойствие в сърцето си  - това е лекарство.

59.  Да не помниш старите злини  - това е лекарство.

60.  Да се избавиш от злото и да изправиш заблужденията си  - това е лекарство.

61.  Да се стремиш към промяна, вслушвайки се в съветите  - това е лекарство.

62.  Да  не се намесваш в чужди дела  - това е лекарство.

63.  Да бъдеш сдържан при гняв и раздразнение  - това е лекарство.

64.  Да разсейваш мислите си  - това е лекарство.

65.  Да почиташ старците  - това е лекарство.

66.  Да се самонаблюдаваш критично, дори и зад затворена врата  - това е лекарство.

67.  Да възпитаваш в себе си синовна почтителност  - това е лекарство.

68.  Да изкореняваш злото и да поощряваш доброто  - това е лекарство.

69.  Да бъдеш доволен от съдбата, спазвайки душевна чистота и честност  - това е лекарство.

70.  Да съхраняваш верността си, помагайки на хората  - това е лекарство.

71.  Да помагаш по време на стихийни бедствия  - това е лекарство.

72.  Да се бориш с подозрителността си  - това е лекарство.

73.  Да бъдеш добър и приветлив към хората, бидейки в безметежност и покой  - това е лекарство.

74.  Да почиташ и уважаваш писанията на мъдреците  - това е лекарство.

75.  Да мислиш за божественото и да помниш Пътя  - това е лекарство.

76.  Да разпространяваш мъдрост  - това е лекарство.

77.  Да не обръщаш внимание на умората, вършейки важно дело  - това е лекарство.

78.  Да почиташ Небето и да уважаваш Земята  - това е лекарство.

79.  Да оказваш почит на трите светила  - това е лекарство.

80.  В отсъствие на стремежи да съхраняваш безметежността на покоя  - това е лекарство.

81.  Да бъдеш доброжелателен и сговорчив  - това е лекарство.

82.  Да не се стремиш да натрупаш богатство  - това е лекарство.

83.  Да не нарушаваш заповедите и забраните  - това е лекарство.

84.  Да притежаваш честност и безкористност  - това е лекарство.

85.  Да не задуваш за богатства  - това е лекарство.

86.  Да ти  е празна каруцата, и да помогнеш на този, който е с багаж  - това е лекарство.

87.  Да критикуваш прямо, съхранявайки верността  - това е лекарство.

88.  Да се радваш на това, че друг човек притежава Сила  - това е лекарство.

89.  Да споделиш от своето с несретниците  - това е лекарство.

90.  Да пренеса тежестта на старика  - това е лекарство.

91.  Да се избавиш от емоциите  - това е лекарство.

92.  Да бъдеш добър в сърцето си  - това е лекарство.

93.  Да се стремиш да подбуждаш хората към доброта  - това е лекарство.

94.  Да бъдеш милосърден, имайки богатство  - това е лекарство.

95.  Ползвайки се от високото си положение, да правиш добри дела  - това е лекарство.

96.  Да се откажеш от привързаност  - това е лекарство.

97.  Да бъдеш отзивчив в мислите си  - това е лекарство.

98.  Да притежаваш вяра и доверчивост  - това е лекарство.

99.  Да бъдеш скромен и отстъпчив  - това е лекарство.

100.      Да се избавиш от съмненията си  - това е лекарство.

Лао Цзюн казваше: Та, това са стоте лекарства. Нали болестта възниква у човека във връзка с грешките и греховете, които той извършва без да осъзнава и да вижда причините. Те са в питието, храната, вятъра, студа, топлината и диханието Ци, които са непосредствените възбудители на болестта.

Във връзка с това, че човек нарушава правилата и противоречи на истината духът Шън достига до такова състояние, когато душата Хун изчезва, а душата По загива. Когато тях ги няма в телесната форма, плътта и мускулите стават така пусти, че семето и диханието не се задържат в тях.

Ето защо външното въздействие на вятъра, студа и болестотворното дихание Ци са способни да поразят организма. Ето защо човекът на мъдростта, дори и да пребивава в уединение и отшелничество не се осмелява да върши неправда. Заемайки високо обществено положение той не се стреми към изгода.

Задоволява се според потребностите на тялото си и се храни според нуждите на организма. Дори и да е богат и знатен човек, той контролира своите желания, а бидейки беден и отхвърлен не се осмелява да нарушава заповедите.

Ето защо нищо външно не му нанася вреда и нищо вътрешно не му причинява болести.

Нима може да се отнасяме несериозно към това ?